Войната | Кой е ген. Олександър Сирски - новият главнокомандващ на Украйна
Генералът, на когото се приписват ключови успехи на бойното поле, е критикуван и за "съветската" тактика, която прилага, както и заради дългата обсада на Бахмут
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Украинската армия ще трябва да извърши труден преход в много критична фаза от войната с руския агресор
- Сирски е смятан за тясно свързан със Зеленски и политически обвързан, но без харизмата на предшественика си ген. Залужни.
- Много анализатори и украински военнослужещи смятат, че назначаването му едва ли ще донесе новия подход, който президентът Зеленски е замислил, заменяйки Залужни.
Назначеният в четвъртък за върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна ген. Олександър Сирски има заслуги за някои от най-важните успехи на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия на Русия, но е свързан и с може би най-голямата грешка - продължителната защита на Бахмут, за която страната плати висока цена в жива сила. Сирски твърди, че негов приоритет е моралът на войниците, които редовно посещава на фронта. Пред западни медии той споделя, че спи по четири часа и половина на нощ и се отпуска, като ходи на фитнес.
От Русия до Украйна
Роден през 1965 г. във Владимир, източно от Москва, Сирски се обучава във Висшето военно командно училище в руската столица - съветския еквивалент на Уест Пойнт - и служи в артилерийския корпус на армията. През 80-те години на миналия век Сирски се премества в Украйна. След обявяването на независимостта на страната той се издига в редиците на украинската армия и ръководи силите, които се сражават срещу руските войски в кръвопролитната битка при Дебалцево през 2015 г., близо година след началото на необявената война между двете страни в района на Донбас в Източна Украйна.
Поражението на Украйна в Дебалцево доведе до споразумение за прекратяване на огъня, което беше изгодно за Москва и затвърди контрола ѝ над Донбас, давайки ѝ време да се подготви за пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Въпреки загубата и обкръжаването на големи украински формирования, част от които са избити при отстъплението, Сирски е награден с украинския орден "Богдан Хмелницки", който се дава на военнослужещи за "изключителен дълг в защита на държавния суверенитет и държавната сигурност". А през 2019 г. той поема ръководството на сухопътните сили на Украйна.
Много анализатори и украински военнослужещи твърдят, че стратегическият му подход се основава на съветската военна доктрина, и смятат, че назначаването му едва ли ще донесе новия подход, който президентът Володимир Зеленски е замислил, заменяйки ген. Валери Залужни. Все пак някои от тях в частни разговори критикуваха последния, че бавно се адаптира към постоянно променящите се реалности на пълномащабната война с Русия.
От друга страна на Сирски се приписват някои от най-големите военни успехи на Украйна след началото на настоящата инвазия, като например отблъскването на руските сили от околностите на Киев през март 2022 г. и освобождаването на обширни територии в североизточната част на страната около Харков при светкавична офанзива през есента на същата година. Той често е сниман заедно със Зеленски по време на президентските посещения в освободените градове, което е знак за близките работни отношения между двамата генерали.
Грешки при Бахмут
Но докато командва сухопътните сили по време на кървавата 10-месечна битка за Бахмут през 2022-2023 г., Сирски взема решения, които водят до тежки загуби и почти пълно обезкървяване на някои от най-опитните украински бригади, разказват тогава пред Financial Times войници на фронта.
Според тях тогавашният командир на сухопътните войски е трябвало да нареди тактическо изтегляне на силите от града, месеци преди Русия да го превземе. Някои западни анализатори също твърдят, че подобен ход би могъл да съхрани укрепналите в битка ветерани за използване в контранастъпление през 2023 г. Те подчертават, че макар Сирски да изтъква няколко успеха около Бахмут, нито един от тях не е бил траен, а някои територии, които са били отвоювани след превземането на града от Русия, са били загубени отново. Украински военнослужещи и западни служители, говорещи при условие за анонимност, заявяват пред британското издание, че назначаването на Сирски за главнокомандващ не предвещава нищо добро за войната. Военнослужещите, които са го критикували в интервюта, казват, че той безразсъдно е хвърлил войските в битките.
Как реагират украинските войници
Новината за назначението на Сирски в четвъртък предизвика вълнение в редиците на украинската армия. Много войници изразиха тревогата си в частни чат групи и публично в социалните медии. "Всички сме прецакани", пише един войник в социалната мрежа X (бивша Twitter), като добавя, че това е настроението сред войниците в частна чат група, "които преминаха през всички етапи на защитата на Бахмут със Сирски".
"Ръководството на ген. Сирски е банкрутирало, неговото присъствие или заповедите, идващи от негово име, са деморализиращи и той подкопава доверието в командването като цяло", коментира украински офицер от резерва, който ръководи Frontelligence Insight, изследователска група за отворени източници, тясно свързана с военните. "Неумолимият му стремеж към тактически успехи постоянно изтощава ценните ни човешки ресурси, което води до тактически успехи като превземане на малки села, без да има оперативни цели", добави той.
Специализираният сайт The War Zone също пише, че замяната на Залужни със Сирски среща критики.
"Това може да бъде голяма трагедия за армията и за страната", казва един от войниците на фронта, като добавя, че войниците смятат Сирски за "Yes man" на Зеленски. "Те не му вярват и не му се доверяват", твърди още войникът, който говори при условие за анонимност.
Шашанк Джоши, редактор по въпросите на отбраната в The Economist, добавя, че неговите източници изразяват подобни чувства. "Това не е първият път, в който чувам това мнение", коментира той.
На Залужни също не са спестени критики. Високопоставен украински военен заявява пред Politico, че сред висшите чинове на армията се е натрупало недоволство, че вече бившият командващ прекарва "много време във Facebook, за да показва как прави нещо, докато малко се променя тактически или стратегически по фронтовата линия".
Началникът на украинското военно разузнаване ген.-лейт. Кирило Буданов, за когото също се говореше, че може да замени Залужний, заявява пред The War Zone в четвъртък, че Сирски "е един от най-добрите военни [лидери] в Украйна". И добавя, че се надява решението да бъде положително за Украйна и нейната защита срещу Русия.
Въпреки това някои представители на гражданското общество в Украйна, които подкрепят Залужни, се заричат, че ще призоват за предсрочни президентски избори за смяна на Зеленски. Според Wilson Center обаче за провеждането на президентски избори ще е необходимо да се променят няколко закона. Говорителят на Пентагона ген. Пат Райдър от своя страна коментира, че смяната на командването няма да промени подкрепата на САЩ за Украйна.
Близо до Зеленски
Ген. Сирски нееднократно е заявявал, че "армията е извън политиката". Въпреки това той е смятан за близък със Зеленски и политически обвързан, но без харизмата на предшественика си Залужни. Някои западни официални лица, които са в съприкосновение с украинската политика, и анализатори, които съветват Вашингтон, в частни разговори изразяват опасения относно взетите решения от страна на Сирски след пълномащабното нахлуване на Русия. Те споделят притеснения за способността му да се противопостави на политическата намеса в оперативните въпроси.
Хора, близки до украинския генерален щаб, все пак заявяват, че е напълно легитимно Зеленски да иска да промени стратегията и военното ръководство след неуспешната контраофанзива срещу руските сили миналото лято. Президентът, който тази седмица най-накрая определи войната като достигнала до задънена улица, също така декларира, че планира промени във военното командване като част от по-широкообхватни промени в правителството.
В четвъртък Зеленски заяви, че се е срещнал с няколко бригадни генерала, които се обсъждат "за ръководни постове в армията, и те ще бъдат ръководени от най-опитния командир на Украйна" - намек за Сирски. Говорейки за плана си за преструктуриране на армията, Зеленски добави: "Тук не става въпрос за фамилии и със сигурност не става въпрос за политика. Става въпрос за системата на нашата армия, за управлението на въоръжените сили на Украйна и за включването на опита на закалените в тази война командири".
Все пак, дори и да се вземат предвид опитът и уменията на Сирски, за украинските военни се задава труден преходен период, заяви пред една радиостанция Игор Романенко, генерал-лейтенант в оставка и бивш заместник-началник на украинския генерален щаб. "Съществува опасност ръководството да бъде донякъде отслабено за известно време", предвижда той.
Ще има ли промяна
Отстраняването на ген. Залужни няма как да разреши кризите на фронта веднага. Украйна изпитва трудности на бойното поле, като се сблъсква с остър недостиг на жива сила и боеприпаси, особено в контекста на вътрешнополитическите борби в САЩ, блокиращи военна помощ на стойност над 60 млрд. долара за тази година. Отстраняването на Залужни като главнокомандващ, но запазването му като част от екипа, обаче може да се окаже политически мъдро за президента Зеленски. Някои социологически проучвания на общественото мнение сочат, че генералът е по-популярен от умраинския държавен глава, изпреварвайки го с близо 20%.
Ген. Бен Ходжис, бивш командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа, коментира пред BBC по повод смяната: "Когато стане ясно, че правителството е загубило доверие във вас, ваш дълг е да се оттеглите от поста си поради принципа на гражданския контрол върху армията."
"Впечатлението ми беше, че това е човек, който се опитва да промени и модернизира [украинската армия], да се отърве от цялото старо мислене от съветската епоха", продължава Ходжис, който е имал продължителни контакти с ген. Залужни. Той също така смята, че историята ще оцени оттеглящия се генерал благосклонно: "Правилно ще получи много похвали за това, че е спрял руснаците".
Когато поема поста, ген. Залужни беше изправен пред огромно предизвикателство да превърне украинската армия в модерна натовска военна машина. Анализаторът и експерт по отбраната Джъстин Крамп смята, че по онова време това е било почти невъзможно. Не на последно място, той казва, че украинските войници често са получавали само няколко седмици западно обучение.
В крайна сметка обаче настоящата смяна на върха на украинското командване е хазартен ход. Тя идва в опасен за Украйна момент, когато контраофанзивата ѝ е не донесе очакваните резултати, от САЩ не постъпва никаква нова помощ, а ситуацията в обсадения град-крепост Авдеевка в Донецка област е много тежка и той би могъл да повтори трагичната съдба на Дебалцево от 2015 г. Времето ще покаже дали тази кадрова рокада ще е в полза на Украйна, или ще има пагубен ефект както за военните, така и за съдбата на страната като цяло.
7 коментара
Еее защо не сте сложили заглавието на официоза Politico, много по-подходящо е за личността на Сирски – „Новият командир на Зеленски има репутация на касапин“ - https://www.politico.eu/article/oleksandr-syrskyi-ukraine-commander-in-chief-butcher-volodymyr-zelenskyy-war-russia/
Познат по-скоро като „касапинът от Бахмут“, като той и Зеленски са отговорни за безсмисленото пращане на заколение на 65-80 хиляди украински войници там. Стилът на Сирски са непрекъснати контраатаки с цел да се задържи всеки милиметър територия. Хвърляне в подобни авантюри не само на най-добрите части на ВСУ, но и напълно неподготвени и неокомплектовани нови такива. В предходния материал за Сирски съм описал съдбата на Херсонския корпус в Соледар. Ще допълня само, че за „зимната контраофанзива“ се подготвяха още няколко бригади – 3 и 5 щурмови, 47 и 88 механизирани, 77 парашутна. Три от тях отидоха да защитават Бахмут, а една – на север към Кремина. За великата контраофанзива само 47 механизирана и изградената на втори път 3 щурмова взеха дейно участие. Останалите бяха до пролетта изчерпани.
Отбраната на Киев пасва доста на стила на Сирски и успехът там е диктуван от много благоприятни фактори. Първият е руската некомпетентност със самия опит за обсада и логистиката за нея. Сирски се възползва от оголеният западен фланг за контраатаки. Това заедно с „тапите“, които са образувани вследствие на взривените два малки бента и продължаващи да предизвикват наводнявания на столицата при всеки по-силен дъжд, не позволяват на руснаците да обградят Киев от запад. От изток, руското игнориране на Чернигов създава „тумор“ в тяхната логистика и не им позволява стабилно да установят контрол на източния бряг при Бровари.
Големият успех на Сирски при Балаклая е доста подарен от страна на руснаците. Целият сектор от Чигуев до северния фланг на Изюм се охранява от една руска бригада – 37ма мотострелкова. Към нея са прикачени един-два батальона сепаратисти и полицейски спецназ. Последните са единствените защитници на района около Балаклая. Руснаците се надяват, че са скрити в горския масив и ВСУ няма да знае точната им бройка. Натовското разузнаване обаче вижда дупката и съответно дава сочна цел на Киев.
ВСУ се нуждае от бляскава победа на всяка цена, като такава при Херсон не е постигната. Украинците губят над 20 хиляди щика, не успяват да изолират и унищожат руския 25-хиляден корпус на запад от Днепър. Той се изтегля, оставяйки Херсон, но се укрепва при Нова Каховка, а градчето е ключово за последващ щурм към Крим. Така е постигната 1 от 3-те цели с цената на големи жертви. А те не позволяват на Киев да щурмува при Запорожие и да прекъсне южния коридор към Крим.
Решението е атака към Балаклия с намиращите се там части, обграждане на Изюм и Лиман с унищожение на руския танков корпус от 10-15 хиляди там, превзимане на Купянск и след това Сватове и последваща флангова операция при Северодонецк. С което цялата руска линия от Харков до Луганск ще рухне. Пробивът при Балаклия е лесен – двата сепаратистки батальона и полицейския спецназ са около хиляда души, като само първоначалния корпус изпратен срещу тях е с численост от около 10 хиляди или 10:1 в полза на ВСУ. Сепаратистите са прегазени, но полицейския спецназ (СОБР Самара) дава съпротива от близо три дни. Докато градчето не е осигурено няма как да се продължи операцията по обграждането на Изюм, затова се тръгва към Купянск. Руският корпус в Изюм успява да се изтегли, отново с минимални жертви, но оставя част от оборудването в града. Следва обсадата на Лиман, който е защитаван от полк доброволци БАРС. Отново с голямо превъзходство за ВСУ 5:1.
Крайният резултат е колапс на линията защитавана от една бригада и изтегляне на руснаците от Харков. Превзети са Изюм, Лиман и Купянск. Изпусната е възможността за унищожение на руския танков корпус в Изюм и за бърз колапс на руската линия в Луганск. В Херсон ВСУ има превъзходство от 2:1, то в операцията в Харковска област съотношението в повечето битки е 5:1. Въпреки това украинците губят приблизително същия брой войници – 20 хиляди.
Оперативният провал в Херсон на ниво бойно поле, частичният успех на ниво бойно поле с много жертви при Харковска област, заедно с безсмислената отбрана на Бахмут и опазването на руските части във всички сектори обричат Украйна от мъничката надежда за цялостна победа над Русия. Прозорецът за атака при Запорожие е изпуснат, а миналогодишната лятна контраофанзива е очаквано пълно фиаско, довело до жертви съпоставими с предходната лятна операция и защита на Бахмут взети заедно. Да видим какъв ще е този “нов подход” на Сирски за “победа над Русия”. Май ще е още от същото, докато украинците не се разбунтуват сами по фронтовата линия и в тила или постигнат пълен колапс.
Но на мен повече ми се струва, че Западът е одобрил Сирски поради две причини. Едната е, че май се готвят да влязат в Украйна официално и това трябва да стане преди изборите в САЩ, защото след тях най-вероятно Тръмп и Путин ще се разберат. Както и преди лятото, защото руснаците няма да са готови за пълномащабна повторна инвазия. Защото и британското командване (демек Запада) е готово да се развърне по река Днепър и Путин каза в прав текст „всичко на изток от Днепър е Русия“. Спорът ще е за Одеса и Миколаев. А западът няма да успее да спаси крайморския град ако руснаците тръгнат първи в тази посока, когато са готови и затова ще се търси изпреварващо разгръщане.
За да се стигне до това ВСУ трябва да колабира по-бързо и Сирски е идеалният генерал за тази цел. Както и за това да изпере пешкира и после да видим Залужни на бял кон/абрамс.
Благодаря на kura за обстоятелствените напомняния на фактите около Сирски, когото розовата пропаганда видимо се опитва да увие в целофана на някакъв местен Напалеон. Пък може и сравнението да се окаже пророческо, като всички знаем как свършват наполеоновците...
Всъщност кого интересува кой е Сирски???
Ако не успее да хване последния чинук от покрива на US амбасадата в Лемберг/Лвов, самите украинци след войната ще го съдят за безсмисленото избиване на стотин хиляди техни синове в Бахмут/Артьомовск, в Авдеевка и в безумните "месни" щурмове, с които е известен сред войската.
Много по-същественото в случая, което розовата пропаганда крие, е че правомощията на президента Зеле изтичат през май и оттам насетне всичките му укази не струват и хартията, на която са написани!
До май Вашингтон трябва да го смени.
Със Залужний, видимо!
И видимо няма да стане чрез избори, защото той трябва да ги насрочи, а не ще, а по някой от обикнатите ЦРУ начини: скоротечен рак/самоубийство от любов/преяждане с гъби/ неправилно боравене с танк...
Залужний има най-високо одобрение сред популярните укрофигури. А го има, защото единствен говори под сурдинка макар за преговори за мир и единствен се поопъва на осъществяването в украинско пушечно месо на всички хрумки от Рамщайн на принципа проба-грешка.
Не бива да се пропуска, че зад Залужний стои Порошенко, който има лични сметки за уреждане със Зеле. Въобще президентският пост в бивша УССР си е олигархична монета, която отива в джоба на по-силния (в момента) олигарх. Както през 2019 г Игор Коломойски напомпа комикът Зеле, за да отмъсти на своя личен враг Порошенко, като го би с 4:1 и изхвърли от Банкова.
По-леко с педала на пропагандата, Капитал.
Розовата пушилка, която вдигате по-горе, не може да се замъгли видимостта за логиката на процесите, които текат обективно. И които няма как да се скрият с елементарни пропагандки заклинания.
До този момент Сирски командва Сухопътните войски на Украйна, а именно това са войските в непосредствено съприкосновение с руската армия на 1400 км фронт. Това са войските, които вече 718 дни спират орките, като в района на Луганск и Донецк позиционирането е почти такова, каквото беше през 2014г.
Естествено, трябва да се споменат и другите видове въоръжени сили, координирането между които, спира нашествието на орките в Европа.
Небрежно сте пропуснали прякора му, с който е известен сред войниците. А това, че "спи по четири часа и половина на нощ" подсказва и колко са адекватни решенията му.
P.S. Поредно знаменателно назначение на Зеле!
За командваш сухопътните войски на мястото на Сирски е назначен ген. Олександр Павлюк, бивш командир на 128-а специална планинско-щурмова Зарапатска бригада. Известен е само с това, че през ноември м.г. построява комадния състав на бригадата за награждаване в прифронтово село, където ги застига руска ракета Х-59. 20 офицера са мъртви, десетки - ранени, Павлюк оцелява...
Не се ползвал с уважение сред войската. Както и Сирски.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.