Слабите места във войната с коронавируса

№2 (Де)мотивиран и (не)достатъчен медицински персонал

В столичната белодробна болница тази седмица бяха изпратени за вземане на проби, карантиниране и лечение контактните лица на заразеното семейство в София. Оказа се обаче, че персоналът не е снабден с достатъчно на брой защитни облекла и маски и не е получил инструкции как да лекува приетите. Медицинските сестри и лаборантите обявиха пред медиите, че ще подадат оставка, защото не са защитени. От кризисния щаб казаха, че още същия ден ще бъдат доставени защитни облекла, и малко по-късно стана ясно, че това е направено.

По време на цялата подготовка за посрещане на епидемията от коронавируса властите успокояваха, че най-важното за защитата на онези, които лекуват, е свършено и има достатъчно облекла и предпазни маски за медицинския персонал в болниците, екипите на спешна помощ и служителите на РЗИ и МВР, които отговарят за дезинфекцията и издирването на контактните със заразени лица.

Случаят с белодробната болница обаче показва, че в системата за снабдяване с предпазни средства има много голяма празнина.

Въпросът с мотивацията на медицинските екипи при това положение има много различни лица. Веднага след сформирането на кризисния щаб медицинските екипи в болниците, които първи трябваше да посрещнат евентуални случаи, подписаха декларации, че ще лекуват и ще останат в болниците 14 дни след изписването на последния излекуван пациент, с който са били в контакт. Наистина е въпрос на лично усещане и семейни ангажименти кой и как от лекарите и сестрите ще остане в болниците. Навсякъде обаче продължава да стои въпросът има ли достатъчно защита за лекуващите и докога, както и кой ще им плати за работата. В момента в България работят около 30 хил. лекари и 31 хил. медицински сестри, които са крайно недостатъчни. Голяма част от тях работят на по две места и това само ще стимулира евентуалното разпространяване на инфекцията.

Отделна клинична пътека точно за лечение на коронавирус няма, получава се заплащане за лечение на остри вирусни инфекции. Наличието на случай обаче затваря болницата за планови и по-леки операции и тя губи много пациенти, а оттам и приходи. Българският лекарски съюз настоя в писмо до здравния министър да се разгледа въпросът за извънредно заплащане на болниците в Габрово и Плевен заради ограничения прием на други пациенти.

Първата линия на срещащите се с потенциално болни пациенти - личните лекари, също не са особено мотивирани.

Те са регистрирани като еднолични търговци и тяхната защита беше оставена на собствените им възможности. Личните лекари трябваше по някакъв начин да си осигурят маски, ръкавици и защитни облекла в ситуация на дефицит.

"В практиките на личните лекари работим общо 10 хил. души, за да осъществяваме работата си без рискове, ни трябват около 40 хил. маски дневно. Засега се справяме с дезинфекциращите средства, но не знаем докога ще продължи това. Затова поискахме в писмо до здравното министерство да ни осигури поне тази защита", каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз за извънболничната помощ.

Личните лекари имат лимит на направления и на работа по дейности, които отдавна са преминати заради грипната епидемия, а по закон касата не би трябвало да им плаща надхвърлените стойности, освен ако не вземе специално решение за това. В същото време личните лекари ще бъдат на загуба, защото не могат да извършват останалата си дейност за профилактика, ваксинация, майчино здравеопазване и други заради грипната епидемия.

№3 Недостатъчните тестове за коронавирус

Един от най-честите упреци, които биха могли да чуят здравните власти през последните седмици е, че не тестват достатъчно пациенти, за да установят навреме коронавируса.

Първите тестове бяха направени на 2 февруари, когато двама български студенти от Ухан бяха приети във ВМА за проследяване.

Първоначално кризисният щаб обяви, че не могат да бъдат тествани здрави пациенти без симптоматика - висока температура, кашлица, общо неразположение, защото тестовете няма да дадат верен резултат. В същото време обаче отборът на "Лудогорец" беше тестван два пъти след завръщането си от Италия, а се предполагаше, че играчите са здрави. Отначало България разполагаше с около 2000 теста и всички предполагаха, че властите просто пестят тестовете, като обработват 20 - 30 теста на ден на хора, връщащи се от Китай и Италия. Впоследствие като че ли тестването се засили и имаше дни, в които надминаваше 100 теста. Това обаче се случи едва когато кризисният щаб реши да тества лежащо болните с пневмонии около 200 пациенти, а впоследствие и контактните им лица. Без да има точна статистика колко теста са направени, от кризисния щаб изчисляват, че към 10 март е ставало въпрос за около 1000 теста. В държави като Германия и Австрия има и мобилни екипи, които могат да установят заболяване, в случай че има нужда.

В момента България разполага с множество различни тестове, включително и бързи и вероятно тестването ще се засили.