Криза или катастрофа
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
"Забелязал съм, че при избухването на всяка епидемия медиите, правителствата и здравните системи (...) минават през четири етапа: отрицание, паника, страх и ако всичко върви добре - рационална реакция." Думите са на журналиста Карл Грийнфелд, отразявал първата епидемия от коронавирус - SARS, през 2002 г.
В момента България излиза бързо от фазата на отрицание, медиите минават в режим на паника, а правителството върви крачка напред и вече започва да разбира какво може да се случи и какви са рисковете. Само допреди две седмици повечето български лекари обясняваха, че това ще бъде просто още една грипна епидемия и че болестта всъщност не протича особено тежко. Правителството, тогава във фаза на отрицание, предпочете да слуша тези гласове, вместо да се подготвя за сериозна ситуация. (Анализ по темата тук.) После епидемията избухна с пълна сила в Италия и опасностите станаха веднага ясни.
България (а също и Европа, и светът) в момента са на прага на най-сериозното си изпитание не само за последните десетилетия, но и за което и да е от сегашните поколения. Коронавирусът започва с епидемия, която бързо причинява здравна криза. Комбинацията от висока заразност и сравнително висока смъртност не може да се поеме от нито една здравна система по света. (Колко е готова българската вижте тук.) В момента има само един начин да се ограничи разпространението - изключително ефективни ограничителни мерки. Те не е задължително да са насилствени - както са например в Китай. Южна Корея, Сингапур и Япония дават изключително добър пример как епидемията може да се контролира и в напълно демократична държава. Това е азиатският отговор.
Европа - като цяло и като отделни държави, до момента не показва да е способна на рационални действия, които да спрат заразата. Северна Италия е на ръба на здравна катастрофа, а в останалата част от континента (включително България) случаите се увеличават изключително бързо.
Това създава усещане за обреченост и безпомощност, но и двете са неправилни. Китай, а в момента и Южна Корея, показват, че енергичните действия, само в рамките на два месеца могат да върнат контрола над болестта. Да, това ще има цена - най-вече за икономиката, и тя няма да бъде малка. Но всъщност цената на мерките за овладяване на епидемията трябва да се сравнява с цената от катастрофата, която ще бъде избегната, ако вирусът се разпространява свободно. В този случай загубите от единия месец забавяне на оборотите ще изглеждат незначителни.
Основания за паника и прекалено притеснение няма. Сега е много важно бързо да се премине към етапа на рационалните реакции.
Китай, където все пак е измислен йероглифът (и клишето), който показва едновременно криза и възможност, има всички шансове да излезе от епидемията не само с хиляди човешки жертви и сериозни загуби за икономиката, но и с неочаквана печалба. През последните вече два месеца азиатската държава направи нагледна демонстрация за изключително високата си ефективност да се справи с неочаквана и огромна криза. Нещо повече - Китай не само измисли и приложи решение на проблема, но го направи с ултрамодерни технологии.
България също може да извлече ползи от задаващата се криза. Ако държавата смени стратегията си и започне тя управлява епидемията, а не епидемията - нея, може да спаси стотици човешки животи, а покрай това и да излезе от клишето за "най-бедната и корумпирана държава в ЕС". Нужно е обаче ясно лидерство и смело държавно управление, което да наложи сериозни ограничения с възможно най-малко щети. Това ще определи дали коронавирусът ще премине през България като криза, или ще причини неприятна катастрофа. Решенията трябва да се взимат сега - буквално през следващите дни. После ще бъде по-трудно.
3 коментара
Само в учебниците съм чел за безотказните подходи на гениалния пропагандист Йозеф Гьобелс при обработката на обществената психика.
Сега ги видях и на живо, когато всички национални телевизии прекъснаха емисиите си, за да може началникът Мутафчийски с каменно лице да донаплаши нацията и до поиска безумни ограничения.
Ако нацията няма рецептори и чувство за реалност, както между впрочем и германците през 30-те видимо са ги нямали и са се оставили на майсторлъка на Йозеф, чака ни сходно на тяхното заколение.
Германците са си поискали нацизма, убедени от пропагандата, че той е истинският спасител.
Нас днес - май - също ни убеждават да искаме нашият Вожд да ни предпази от всички заплахи!
Просто за това трябва да му дадем официално цялата власт.
Както германците през 1933 г я дадоха на своя спасител - оня с мустачките.
Как свърши, помните ли?
До коментар [#1] от "D-r D":
Да сравняваш пандемията от КОВИД 19 с възхода на националсоциализма, е проява на параноидна психоза или добре "рублирано" хибридно влияние. Не забравяй, че окуражаваш собствените си съграждани да скочат в горящата къща!
Той вече я има. Де факто, режимът на извънредно положение е точно това - не можем да сменим властта, не можем да протестираме срещу нея, ограничено е придвижването, нямаме право на адвокат и могат да ни затворят когато и където решат, само по ПОДОЗРЕНИЕ. Това което не стана ясно е, с какво извънредното положение помага да се борим с болестта. Глоби и затвор за нарушаващите карантината можеше да има и без подобен режим. Дано не съм прав , но вероятно скоро епидемията ще покаже несъстоятелността на тази мярка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.