Историята на "Токуда" и "Сити клиник": Частният болничен гигант

Японското бягане с препятствия

В основата на проекта за строежа на "Токуда", по-известна като японската болница, е бившият посланик на България в Япония Румен Сербезов, който след това е първи секретар на комунистическата партия в Хасково, министър на леката промишленост, секретар на Стопанския съвет на Министерския съвет, секретар на ЦК на БКП и депутат в четири парламента след промените. През 90-те години оглавява промишления отдел на "Мултигруп".

След като дълги години убеждава д-р Торао Токуда, собственик на най-голямата японска верига от 300 лечебни заведения, да инвестира в болница по японски модел в България, през 1997 г. Сербезов кани д-р Токуда на посещение в София. Година след това - през 1998 г., групата "Токушукай" финансира покупка от Столичната община на терен за болницата от 27 дка за 1 млн. долара, а след това и мажоритарен дял в банка. Теренът обаче се оказва с допълнителни тежести и договор за съвместна дейност с друга фирма, която блокира сметките на общината и я съди. Междувременно Сербезов е арестуван като банкер и освободен по жалба на акционери в Токуда банк. Така първата копка на болницата е направена през 2001 г., а болницата е официално открита в края на 2006 г. През първия месец тя работи изцяло като частна болница, защото все още няма договор със здравната каса.

Междувременно повечето лекари и сестри преминават обучение в Япония, а инвеститорите лично избират завеждащите на отделения, които са млади и утвърдени специалисти, без високи научни звания и с отлично владеене на чужди езици. "Токуда" е строена по начин, който да обедини японското разбиране за грижа за здравето през профилактика, лечение, целесъобразен начин на живот, рехабилитация и грижа за възрастните.

Това, което прави впечатление на всички на откриването, освен напълно различната атмосфера в клиниките в сравнение с порутените държавни болници е абсолютната забрана лекарите да искат пари от пациентите, това и до момента става само на касата и не се допускат подаръци, дори и цветя. Неотговорилите на поканата да работят в болницата посочваха и "минуси" - напълно ненормиран работен ден, в който лекарите, работят докато има работа, плътен график с нощни дежурства и забрана за частна практика извън болницата.

"Най-силната мотивация за всички в тези наистина интензивни моменти беше, че заедно екипът променя системата на болничното здравеопазване в България към по-добро", припомня си д-р Явор Дренски, директор на "Токуда" по това време.

На първия етап след отварянето болницата работи само с единия корпус с 500 легла, като до края на 2007 г. отваря и другият. Междувременно започват трудностите - болницата е непрестанен обект на проверки от здравната каса, жалби от конкуренти, а дейностите в нея се доплащат, което пък е обект на коментари от страна на пациентите и другите болници. Здравната каса не плаща надлимитната дейност за лекувани пациенти, избрали болницата, и всяка година я поставя до стената. Това се случва за първи път през пролетта на 2008 г., когато НЗОК официално оповестява на пациентите, че могат да се лекуват и другаде.

По това време само държавата може да организира лъчетерапия и спешни отделения. А също и масови тестове за свински грип. "Токуда" прави и трите. Спешното й отделение обаче десетилетия наред не получава статут от държавата, защото е в частна, а не в държавна болница и се налага в него пациентите да си плащат сами. По същия начин хемодиализата работи напълно безплатно, докато държавата не реши да финансира частна диализа със специален текст в закона за държавния бюджет през 2008 г. С всяка изминала година приходите на "Токуда" от дейност и пациентите се увеличават, а тя се нарежда на първо място по доплащания за лечение от пациенти и здравни фондове с около 20-25% от общите приходи.

"В този период ние вече знаехме, че сме водещ фактор сред лечебните заведения. Успяхме да изградим онкологичен център с лъчетерапия и медицинска онкология - нещо непосилно до този момент за частните болници. Проправяхме път в редица направления - първия у нас детски център с 18 педиатрични специалности, един от петте в Европа специализирани центрове за хирургично лечение за сколиоза при децата и др. Стартирахме и медицинския туризъм към България. Развихме го и в другия му аспект - чуждестранни лекари да лекуват пациентите си в "Токуда" - проф. Кригсман, проф. Кръстинова и много други", припомня си д-р Дренски.

Първият тежък вътрешен момент настъпва, когато известният кардиолог проф. Иво Петров, който оглавява инвазивната кардиология на "Токуда" до 2012 г., решава да инвестира в своя болница и напуска с целия си екип, за да се нареди сред съоснователите на университетската кардиологична клиника "Сити клиник".

През 2015 г., след заболяването на основателя на японската група д-р Торао Токуда, наследниците му решават да продадат бизнеса в България. БНБ не разрешава сделка за едноименната банка, а за болницата се водят преговори със стотици местни и чуждестранни инвеститори.

По-младата "Сити клиник"

Преди сделката "Сити клиник" има щастлива четиригодишна болнична история и вече е шестата по приходи частна болнична група в България с две многопрофилни болници - кардиохирургична и онкологична в София и една (предимно кардиохирургична) в Бургас, купила е имот за болница и във Варна, където притежава и досега най-голямата до днес поликлиника в България - "Сити клиник - Варна". Първоначалният акционер в групата преди глобалната криза от 2008 г. - американският Southeast Europe Equity Fund II, е напуснал България, като преди това основава един от най-големите частни здравни фондове, "Юнайтед здравно осигуряване", строи диагностичен център в "Бизнес парк - София" и хирургична болница в Пловдив.

Идеята е фондът да направи верига от американски клиники в България, акредитирани по техния болничен стандарт. След излизането на фонда основателите Андрей Марков, Илиан Григоров и Венелина Милева канят в начинанието съсобствениците на фирма "Градус" Ангел и Лука Ангелови, предприемача Петър Дудоленски, известния кардиолог проф. Иво Петров, а впоследствие и инвеститори - физически лица и фондове.

Известният инвазивен кардиолог проф. д-р Иво Петров, медицински директор на "АджибадемСити Клиник сърдечно-съдов център", беше избран за лекар на годината през 2022 г. Фотограф : Надежда Чипева

Оттук започва и разбиването на правилата. Първото от тях е, че предимно лекари могат да основават и управляват здравен бизнес, каквато е традицията в България дотогава. Второто е, че болница се строи в специална сграда, проектирана само за това. Първата болница на групата в София е в преустроен шоурум за автомобили, втората - в пригодена офис сграда. Третото правило е, че болницата непременно трябва да бъде разположена на огромна, а не на малка площ. Четвъртото - че болница се строи с години и получава разрешителни за работа бавно.

"Двамата с Петър Дудоленски дълго време коментирахме идеята да инвестираме в здравен бизнес и бяхме предприемачите в тази история. Решихме, че сме намерили подходящите партньори в лицето на Иво Петров, Андрей Марков и Венелина Милева. За нас здравният бизнес беше непознат, но се запознахме с болниците по света и нашата амбиция беше да направим нещо, което до момента не беше правено в България", спомня си Ангел Ангелов, днес изпълнителен директор на "Аджибадем Сити клиник".

Без да познава в детайл административните бариери от страна на държавата, групата поставя абсолютен рекорд - с помощта на американската компания, специализирана в строеж на болници, HKS за срок от под една година сградата на "Околовръстен път" е превърната в болница. "Тя наистина е много малка сграда, 11 пъти по-малка от "Токуда". Те успяха да оптимизират всеки квадратен сантиметър от нея и тя до ден днешен работи като една прекрасна машина. Направиха потоците, разпределенията, множество детайли, за да може едно здравно заведение да работи оптимално, купихме най-модерната за времето си апаратура", казва Ангелов.

Причината за бързането е проста - здравната каса сключва договор с нови болници само в началото на годината и болницата трябва да е готова в края на предишната.

"Беше абсолютен рекорд като време, но в противен случай трябваше да работим една година само на частния пазар, а с такива тежки специалности като кардиохирургия и кардиология, ако нямаш договор с касата, няма как да оцелееш. Така че, ако не успеехме да отворим навреме, имахме много малък шанс на пазара", отбелязва Ангелов.

2015 година е знаменателна за групата "Сити клиник". Групата преоборудва за кратко време офис сграда на НИКМИ на "Цариградско шосе" в болница за лечение на онкологични заболявания и я открива. Междувременно купува бургаската кардиоболница "Понтика" и неотворилия мол "Галерия" във Варна за строеж на болница в града.

В края на годината "Сити клиник" се изправя пред предизвикателството да купи най-големия си конкурент - "Токуда", която в този момент се продава.

Сливането

Сделката среща два от кандидатите за покупка на болница "Токуда" - българските инвеститори в шестата по приходи тогава болнична верига "Сити клиник" и Мехмет Айдънлар, съсобственик и председател на съвета на директорите на Acibadem Healthcare Group, която от своя страна през 2012 г. е станала мажоритарна собственост на малайзийския държавен инвестиционен фонд Khazanah Nasional Berhad чрез две негови отделни компании. Едната от тях е публичният холдинг Integrated Healthcare Holdings (IHH), в която акционери са японската Mitsui и американската Citigroup и която разполага с вериги лечебни заведения в Близкия и Далечния изток.

Айдънлар пътувал до София, за да огледа "Токуда", а придружителите му предложили да му покажат иновативна частна болница, която е преустроила за нуждите си сграда, предвидена за шоурум за автомобили.

"Той останал изключително впечатлен от работата на болницата като посетител и се запозна с нас. По това време ние имахме идея сами да кандидатстваме за "Токуда". Основателят на Acibadem също като нас е предприемач. Той е започнал от една болница в Истанбул, за да се превърне в най-големия в Турция и по-късно да стане част от втория по приходи в света секторен фонд IHH. Разбрахме се да участваме заедно и продължаваме да работим изключително добре и ефективно. Те имат изключително добри практики, много добри установени процеси, които ние интегрирахме в нашата група. Оперативността, опитът на Acibadem допринесоха за това групата да стане първа на българския пазар и ни позволи да гледаме извън България, за да разширим инвестициите си в Източна Европа", казва Ангел Ангелов.

Мехмет Али Айдънлар разказва пред "Капитал" след сделката за бързината, с която се е случила - "през октомври 2015 г. за пръв път дойдох и успях да видя "Токуда", много ми хареса. Честно казано, не си представях, че болницата ще е толкова добра. После пък проявих интерес към "Сити клиник", отидох да видя отделенията за сърдечно болни, много ми хареса, защото в малко пространство се извършва голяма по обем дейност. Случайно влязох в лобито и се запознах със собствениците, поканих ги в Истанбул, те дойдоха след една седмица, аз веднага им предложих сделка, те веднага приеха."

"Сити клиник" и Acibadem решават да играят за "Токуда" заедно, като преди това турската група учредява специално дружество (SPV), с което да купи японската болница, в което влиза групата "Сити клиник". Общата компания се нарича "Аджибадем Сити клиник", като в нея турският инвеститор притежава дял от 76.5%, а акционерите в "Сити клиник" - 23.5%. Стойността на сделката е 125 млн. евро, като тя включва цената на "Токуда", изплащане на дяловете на излизащите от "Сити клиник" инвеститори и покриването на дългосрочните задължения на болничната верига за инвестиции в лечебни заведения.

"Винаги е много трудно във всеки един бизнес, особено пък в здравеопазването, където трябва да съчетаеш процеси, практики, дори да направиш така, че лекари, които досега са били конкуренция, да работят заедно. Беше голямо предизвикателство, нашите срокове бяха много кратки, много ни помогнаха усилията и опитът на "Аджибадем", които само в Истанбул имат 16 болници и бяха консолидирали многократно. Успяхме да направим така, че нашата група да заработи като едно цяло", разказва Ангелов. Имат и инициатива за връщане в България на специалисти, които са работили дълги години в чужбина и са се доказали там.

През 2017 г. инвестиционното звено на Световната банка придобива дял от 15% от "Аджибадем Сити клиник" за сметка на турското акционерно участие.

Около кризата със срива на турската лира през есента на 2018 г. Acibadem решава да продава българския си бизнес, но през пролетта на следващата година се отказва заради намаления валутен риск и увеличената финансова стабилност.

Новото време

Пандемията заварва "Токуда" като вече втората по приходи болница в България след държавната "Св. Георги" в Пловдив и с огромна опашка от чакащи за прием пациенти. Във веригата се лекуват 4000 ковид болни.

"Това беше един от най-тежките моменти в нашата работа, защото болестта криеше много неизвестни. Ковид кризата много ни помогна всичките ни бази да работят заедно, в абсолютен синхрон", обобщава Ангелов.

Инвестициите в болниците продължават, но нов проект в страната няма вероятно защото секторът вече е наситен. Но целта сега е покупка на лечебни заведения в съседните страни и в привличането на чужденци, които да се лекуват в България.

"Успехът на Турция в медицинския туризъм се корени само в едно нещо - стратегия на държавата. Българското здравеопазване не отстъпва по ниво на западноевропейското, нашите лекари са високо ценени в цял свят. Проблемът е, че България не е позната като медицинска дестинация. Ние сега се опитваме да направим това чрез нашите офиси в други държави, но това ще отнеме много дълго време", смята Ангелов.

Веригата започва да инвестира паралелно с Acibadem в представителства извън България. Първото е било в Украйна, но войната започва, второто отворено е в Сърбия.

Фотограф : Надежда Чипева

Ангел Ангелов: Ние променихме цяла индустрия

Защо и как решихте да влезете в здравния сектор?

Всичко започна през 2010 г. с идеята за създаване на "Сити клиник". Както е известно, основателите на "Сити клиник" са една симбиоза от хора, които са цял живот в здравеопазването, и ние като предприемачи, които нямаха никаква представа от здравеопазване, но предполагам, че младoстта по това време и амбицията ни накара да се обединим около идеалистичната цел да създадем най-добрата болница в България. Ако към онзи момент, преди да започнем, някой ни беше казал колко са големи рисковете, може би нямаше да го стартираме дори. Но предполагам, че заради това светът върви напред, но тези хора променят цели индустрии, което аз смятам, че ние успяхме да направим в България.

Кой е най-трудният период за компанията?

Ковид кризата. Това беше едно предизвикателство, с което човечеството не се беше сблъсквало повече от 100 години. Към този момент никой не знаеше какво ще се случи и за нас най-големият ужас беше да видим в очите на нашите лекари ужаса от това, че те самите не знаеха дали ще успеят да се справят. За периода на ковид нашата група се превърна в една от най-предпочитаните болници за лечение на ковид.

Как си представяте компанията след 30 години?

Като безпрецедентен лидер в Централна и Източна Европа нашата група вече гледа отвъд границите на България. Ние закупихме една от най-престижните частни болнични групи в Сърбия преди две години. Планираме нови инвестиции в Сърбия в изграждането на изцяло нова многопрофилна болница по модела на "Токуда". Същевременно разглеждаме пазари като Албания, Косово, Хърватия.