От ПП предлагат здравната каса да покрива изцяло лекарствата за високо кръвно

Въпреки сравнително малките суми за лекарства за сърдечно-съдови заболявания не всички пациенти имат достатъчно средства да си ги купят - много от тях са в напреднала възраст, не посещават лекар навреме и не се придържат към терапията си. Заради всичко това България е лидер по сърдечно-съдова заболяемост и смъртност в ЕС - всеки от шестте региона попада в печалната статистика с два или три пъти по-висока смъртност от средната в ЕС, която е 370 на 100 хил. души.

В групата на пациентите с високо кръвно има и огромен брой хора, които директно си купуват лекарства от аптеката, тъй като в техния случай доплащането от здравната каса е стотинки и е по-ниско дори от потребителската такса, която плащат на лекаря за рецепта.

Доц. Тонев обяви още, че е нужно държавата да наблюдава и разрешава пациентските програми, които финансират фармацевтичните компании. В момента те са най-общо няколко вида - за доплащане на частично платени от НЗОК лекарства (например лекарството се покрива 75%, но понеже е скъпо, компанията производител доплаща останалите 25%), за тестове и лабораторни изследвания, нужни за назначаване и дозиране на терапията, и др.

"Имам позната, която работи точно това - попълва протокола за лекарства, за да улесни лекарите в услуга на този, който плаща програмата. Това не е пациентска програма и не носи равен достъп до лечение. Смятам, че лекарите, които се занимават с проследяване на ефекта от терапията и с изписване на протоколи, трябва да получават за това такса по подобие на тази, която получават фармацевтите за обработка на тези рецепти", каза още Тонев.

Счупеният солидарен модел

Той коментира още, че трябва да се акцентира върху контрола на изразходването на средствата за здраве, за да може да останат пари за инвестиции в иновации.

"Обществото много отдавна е излязло от солидарния модел на здравеопазване, след като имаме 50% доплащане за медицински услуги, ние сме в хибриден модел и трябва да решим как да продължим нататък, да отговорим защо, след като имаме същите медикаменти, постигаме различни резултати и да реформираме системата", каза Тонев. Той даде за пример ползите от превенцията - тъй като една колоноскопия струва 150 лева, когато е направена в рамките на профилактичен преглед, терапевтичната струва 800 лв., а лечението на напреднал колоректален карцином струва 80 хил. лв.

"Въпрос на държавна политика е да се заплащат генетичните тестове и тестовете за откриване на заболявания. В момента НЗОК покрива терапията, но изследванията се правят по програми, платени от фармацевтичните компании", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Той коментира още, че се очаква тежка година за сектора, ако няма нов бюджет на НЗОК. "През миналата година индустрията е предоставила на здравната каса отстъпки от цената на стойност 380 млн. лв. Ако няма увеличаване на средствата, при същите условия отстъпките ще надхвърлят 600 млн. лв. И моделът ще се счупи", каза Денев. Това на практика означава дефицит в бюджета на НЗОК, но и все повече компании и лекарства, които напускат България заради огромния ценови натиск и искания на отстъпки.

Според д-р Иван Маджаров, когато се търси причина как българското здравеопазване стигна дотук, отговорът е в това, което не се случи.

"Политиците не довършиха здравната реформа, започнала през 1999 г. - здравната вноска не стана 12%, не се въведоха доброволните здравни фондове, които да подпомагат навлизането на иновативно лечение и терапия, и сме в ситуация на популизъм, при който уж плащаме за всичко, но това става с ниски осигуровки и нисък процент от брутния вътрешен продукт. Докато продължаваме така, регионалният дисбаланс ще се увеличава и всички пациенти ще се стичат към столицата, а цели региони ще останат без лекари. Зависи само от нас да платим повече, за да получим повече", каза той.