Паралелните търговци предлагат временен внос на липсващи лекарства

Така ще могат да бъдат преодолени дефицитите на медикаменти в аптеките

Годишно над 300 лекарства прекратяват регистрациите си и повече не се произвеждат и внасят в България. Причините са основно заради малкия пазар и ниските цени

Десислава Николова

Годишно над 300 лекарства прекратяват регистрациите си и повече не се произвеждат и внасят в България. Причините са основно заради малкия пазар и ниските цени © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Годишно над 300 лекарства напускат българския пазар
За разлика от останалите европейски страни, България няма процедура за бърз внос на липсващи лекарства на ниски цени
Паралелно се внасят медикаменти от 17 страни, като най-голям е делът на по-евтини продукти от Румъния, Гърция, Чехия, Германия
Само промени в наредби биха могли да решат множество дефицити на медикаменти

Българската асоциация за развитие на паралелната търговия предлага временен внос на неразрешени за употреба лекарства, които да покрият дефицита в аптеките. Това стана ясно от думите на Христофор Иванов, член на управителния съвет на асоциацията и член на борда на директорите на първия паралелен вносител на медикаменти "Бестамед".

Подобни процедури съществуват на малките лекарствени пазари като Кипър, Малта, Естония, Литва и множество други. При тях Изпълнителната агенция по лекарствата издава временни разрешения за внос на липсващи или неразрешени медикаменти за определено количество и определен срок. Цената се определя по себестойност от фактурата за покупка и над нея се начисляват само законовите надценки за търговец на едро и дребно, за да няма свръхпечалба за вносителя.

Тази процедура може да бъде внедрена в България с промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и да разреши множество проблеми за пациентите и аптеките, като например с дефицита на лекарство за диабет тип 2, което се ползва и за отслабване. Ще могат да бъдат внесени и още множество липсващи в аптеките медикаменти. В момента в страната има процедура за внос само на неразрешени лекарства за болнична употреба.

Проблемът с неразрешените лекарства

За да се продава едно лекарство в България, независимо дали е произведено тук или внесено от чужбина, то минава през дълга процедура за разрешение за употреба, определяне на цена и заплащане от здравната каса, министерството или болниците. Заради това, че лекарственият пазар е малък, цените са изключително ниски на ниво производител, а натискът за тяхното намаляване от институциите е непрекъснат, от 2014 до 2022 г. общо 3000 лекарства са изтеглени от България и вече не се произвеждат или внасят, коментира Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ. Само през последните две години (2021 и 2022) от пазара са изтеглени съответно 323 и 316 лекарства.

Когато тези медикаменти се прилагат в болниците, нормативната уредба дава разрешение лечебните заведения да ги купуват за своите пациенти. Когато пациентите са деца на възраст до 18 години, стойността на лекарствата се покрива от здравната каса. При възрастните тя се поема от болницата или по-често от самите пациенти и техните близки. Само до средата на миналата година НЗОК беше платила над 77 млн. лв. за лечение на деца с неразрешени за употреба лекарства и медицински изделия. Проблемът тук е, че тези доставки не подлежат на никаква регулация и според доклад на Националния съвет по цените на лекарствата са се извършвали доставки на цени над 100, 200 и повече процента в сравнение със средноевропейските цени на същите медикаменти.

Няма и яснота дали всички тези медикаменти се внасят непременно от ЕС, което да е гаранция за тяхното качество.

Когато едно лекарство е изтеглено или хронично липсва в аптеките обаче, пациентите няма как да се снабдят с него, въпреки че то може да бъде внесено.

Христофор Иванов смята, че тези проблеми могат да се разрешат, като се организира спешна временна доставка от единния пазар, стъпваща само и единствено на европейските разрешения на лекарствените продукти и на европейската им цена, ако те не са налични, регистрирани в България или са в недостиг у нас, но ги има в рамките на единния пазар, а не в Индия или Турция например.

В момента паралелните вносители са осигурили на пазара доставки на липсващи антибиотици, вентолин и много други, но това става по изключително бавна процедура за разрешение, която отнема около половин година. Има и случай, в който те са чакали година и четири месеца лекарствената агенция на Гърция да отговори на българската агенция по силата на задължителната процедура.

Около лекарствата, които се покриват от здравната каса

и се внасят от паралелни вносители, съществува още един проблем. Той е, че здравната каса вписва медикаменти от оригиналния производител и същите медикаменти, но внесени от паралелен вносител, с различен код по НЗОК. Така, ако аптеката не разполага с медикамент на основния производител, а само с такъв от паралелен внос, тя не може да го отпусне на пациента, независимо че разполага с него и болният трябва да се върне обратно при лекаря си за поправка на рецептата.

"Трябва само да се даде възможност на магистър-фармацевта да промени кода и да отпусне веднага наличния медикамент с промяна в наредба", каза Весела Христова, юрист на БАРПТЛ.

Откъде внася България

Много често политиците обвиняват паралелната търговия за липсата на конкретни лекарства и твърдят, че това е основната причина за дефицитите и трябва да се въведат нови забранителни мерки за експорт. Комичното в случая е, че през последната година липсваха основно медикаменти, чиято наличност държавата не следи, защото не са в списъка, който се заплаща от здравната каса. Няма и случай, при който държавата да е изследвала в детайли защо всяка година над 300 лекарства прекратяват регистрациите си и да опитала да ги задържи.

Боряна Маринкова коментира, че през последните пет години ЕК е изследвала 22 487 случая на недостиг на лекарства, като 89% от причините за него са производствени проблеми, а 72% - неочаквано повишено потребление и свръхзапасяване, следвани от проблеми с качеството, регулацията, смяна на собственост, непредвидени събития, но в този анализ няма нито един случай паралелната търговия да е причина за недостиг.

Тя изтъкна, че всъщност паралелната търговия не е непременно насочена от бедните към по-богатите страни, тъй като 52% от паралелния износ в ЕС се осъществява от Германия, следвана от Франция и Обединеното кралство. Така например Испания е топ вносител във Франция, а Белгия, Холандия, Дания и Обединеното кралство внасят основно от Германия.

България внася по-евтини лекарства от общо 17 европейски страни, като основен дял заемат лекарствата от Румъния, Гърция, Испания, Чехия, Германия, Италия, Австрия и други.

"Въпросът е, че става дума за реципрочен процес в рамките на европейската солидарност. Ако едно лекарство напуска малката България, то не напуска големия пазар на Европейския съюз и страната ни може да се възползва от това чрез отворени механизми за доставка", коментира Маринкова.