Защо си отива здравният министър?

Основното огнище на напрежение остават заплатите на лекарите и сестрите. Те продължават да бъдат изключително ниски, като достигат нива от 2000 лв. начално за лекар и 1500 за сестра/акушерка в едва 16 от 65 държавни болници и в малка част от 130-те общински. Това пък е причина медиците да работят на няколко места и да прегарят професионално, което се отразява зле върху качеството на грижите за пациентите.

Положението е особено трагично в "Спешна помощ", която е пряка отговорност на министерството. В същото време заплатите на директорите на места достигат 10 или 20 пъти повече от средните заплати на подчинените им - ярък символ, че здравното министерство не се справя добре с управлението на държавните болници, защото е безсилно да дисциплинира директорите им. Така директори на губещи болници продължават да ги загробват безнаказано, докато получават високи заплати, одобрени от министерството.

През последните месеци министърът не успя да реши нито въпроса с остойностяването на медицинския труд, нито проблемите с липсата на медицински сестри и лекари в много райони на България, нито периодичните липси на лекарства. Всички те са спешни задачи на следващия министър.

Пробите и грешките на Хинков

Според д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и бивш служебен здравен министър, който е част от първия екип на здравната реформа през 1999 г. заедно с проф. Хинков, сегашният здравен министър е бил в много тежка ситуация - "сам сред чужди, чужд сред свои". "Той изпадна в положение да го атакуват и да му искат оставката и от ГЕРБ, и от ПП, сложиха му зам.-министри, които не са негов избор, администрацията не е назначена от него. Никой на това място не би могъл да извърши каквато и да е реформа, ще стои там като антена и ще обира негативите", смята д-р Кацаров.

И донякъде е прав - Хинков, който е номинация на ДСБ, си избра за първи зам.-министър д-р Бойко Пенков, дългогодишният зам.-министър на здравеопазването в трите правителства на Бойко Борисов. След това министърът се обгради с хора от ГЕРБ и започна да заплашва, че ако не приемат назначенията му, ще напусне. Това донякъде му даде глътка въздух в общуването с ГЕРБ, но пък изостри отношенията с тези, които го бяха изпратили в министерството. Д-р Пенков беше първият освободен от премиера за бавна и неефективна работа.

Затваряне на очите за болниците

Лакмус дали един министър ще си спечели авторитет в здравния сектор е отношението към директорите на болници, които не ги управляват добре и са станали символ на феодализма. В такъв лакмус за Хинков се превърна половингодишното затваряне на очите за възмущението и на медиците, и на обществото, докато обяснява колко законна е заплатите на директора на "Майчин дом" от половин милион годишно.

"Може да е неморално, но не е незаконно!" Така Хинков обясни решението си да запази на поста директора на "Майчин дом" проф. Иван Костов след одитите, десетките сигнали и протести срещу него. "И тези думи са символ на начина му на действие", коментира д-р Елена Георгиева, една от протестиращите срещу начина на управление на болницата.

Тя припомня и реакцията на министъра за липсата на топла вода с месеци в детското онкохематологичо отделение в ИСУЛ. Часове след публичното огласяване на казуса от Фондация "Даная" от "прекалено дългите" (според ръководството на болницата) тръби, потече вода. Министърът нарече протеста в подкрепа на децата и техните родители "провокация" и подмина случая.

Хинков не взе никакво отношение и по случая с трагично загиналата в "Пирогов" 15-годишна Даная, а докладът на Агенцията за медицински надзор, която е към МЗ, прехвърли почти изцяло вината за случилото се на майката с факти, които не отговаряха на истината и лесно можеха да бъдат проверени.

"На нас ни каза, че можем да си ходим, като не сме доволни. Същото каза и на колегите в болницата във Враца и там закриха детското отделение поради липса на персонал. Такова беше отношението", допълни д-р Георгиева.

Хаос и некомпетентност

Хинков изпадна в тежък конфликт и с лекарите, и с фармацевтите. С лекарите - заради опита да им наложи ползването само на електронна рецепта за изписване на лекарства, което съществува само в една държава в Европа. По този начин той лиши много действащи медици от възможността да предпишат лекарство дори на себе си.

• Хаосът с електронните рецепти: защо се получи и как сe взима антибиотик

Така излече, че вместо да се грижи за условията на работа на лекарите, да увеличи приема на сестри в университета, да се заеме със заплатите и стойността на клиничните пътеки, Хинков реши да се занимава с рецептите. Упражнението доведе до хаос и разходки на пациенти между кабинетите и аптеките, за да се снабдят с нужните им лекарства. В крайна сметка Хинков отстъпи и въведе гратисен период за въвеждане на изцяло електронна рецепта.

Задачата си за остойностяване на лекарския труд министърът прехвърли на Българския лекарски съюз, като обясни, че работната група трябва да извърши финансов подвиг, за да може да разграничи заплащането на лекарите и на медицинските сестри от цената на клиничната пътека и че е "нужен много сериозен икономически анализ".

Докато изглеждаше, че в сагата с електронната рецепта Хинков е на страната на фармацевтите, това всъщност съвсем не се оказа така. Той обвини бранша за липсата на лекарства и показа пълно непознаване на причините за нея, а също и какво представляват самите медикаменти и кой ги контролира - като твърдеше, че част от тях съдържат 70% активно вещество, а контролът се извършва от подопечната на МЗ лекарствена агенция. Накрая министърът беше даден на съд от бившата председателка на фармацевтичния съюз Асена Сербезова за клевета.

Парламентарната здравна комисия, доминирана от ГЕРБ, го задължи да й предоставя данни за дефицитни лекарства, които и без това ИАЛ публикува, както и да въведе забрана за износ на антидиабетни медикаменти, без да е уведомил ЕК за рестрикцията.

Ръчното управление от парламента и намесата в работата на МЗ стигнаха дотам, че на Хинков му беше наложено да върне уволнения след финансов одит директор на "Пирогов". А също и да ускори процеса по изграждането на детската болница. Междувременно политици, пациенти и медици изказваха недоволство от министъра и настояваха за оставката му.

"С тези и множество други проблеми, които изискваха силна политическа воля и управленски капацитет, проф. Хинков за съжаление не просто не се справи, а затвърди още по-силното усещане за институционална немощ", коментира д-р Георгиева.

Спешна помощ за сектора

Така следващият здравен министър след ротацията ще се окаже с много задачи със срок "вчера". "Трябва някой много смел човек да дойде на този пост. Когато говорим за здравеопазване, политически се стига само до липсата на детска болница и специализациите на лекарите, а не до неща, които биха променили системата отвътре. За по-големите промени това мнозинство едва ли има воля - за промяна на модела на осигуряване, за дискусия ще има ли и други осигурители, освен НЗОК, здравната вноска ще остане ли същата", смята Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна икономика.

Според нея новият министър трябва да направи три ключови промени - да намали огромната мрежа от болници, като преди това реорганизира спешната и извънболничната помощ, за да поемат пациентите. Освен това трябва да има промяна в начина на заплащане на медиците и да се увеличи броят на медицинските сестри.

"Последното ще стане най-лесно като се намали срокът им на обучение и се увеличи заплащането им", казва Георгиева.

Един от най-успешните мениджъри на държавна болница - д-р Дечо Дечев, директор на университетската болница "Св. Иван Рилски" - София, посочва, че новият министър трябва да се ориентира към действия, които не изискват никакъв финансов ресурс. "Например, една от основните му задачи е да се грижи за държавните болници. Нищо не му коства да промени договорите за управление и в тях да фиксира работно време за директора, в което да работи като директор - от 8 до 17 ч. и да не допуска отклоняване по причини "ама аз съм клиницист, преглеждам, преподавам". Ти си се явил на конкурс за директор, след 17 часа работи какъвто искаш. Така ще се постигне по-добро управление на дружествата и ще се избегнат казусите с огромните заплати - това са пари от допълнителна дейност, която се извършва в работното време като директор", коментира той.

Според него не е правилно държавата да спре разкриването на нови болници, но министерството би могло да намери баланс като отдава на частни инвеститори на концесия за 30 години дейността на болници в затруднено положение, като тази в Ловеч.

"Те могат да поемат ангажимент да не намаляват лечебната дейност, а само да я увеличават и да инвестират в нови дейности, апаратура и ремонти на държавните болници", казва д-р Дечев.

По думите му проблемът с липсата на лекарства няма как да се реши със забранителни списъци, защото се появява заради ниската цена на медикаментите в България и високата им цена в западна Европа. "Според мен при драстични разлики в цената, трябва да се обсъди въвеждането на служебна по-висока цена, при която производителят да връща на касата разликата, за да не бъде ощетена, но препаратът да не представлява интерес за износ", казва Дечев.

Проблемът с кадрите може да се реши като университетите приемат допълнителни бройки с предварителни заявки и стипендии от областите за нужните им специалисти и след това младите лекари и сестри да имат задължение за определен период от време да работят във Видин например.

Д-р Стойчо Кацаров е на мнение, че пациентите трябва да имат пряк достъп до здравните си досиета и да могат лесно да реагират на промени в тях. "Сега това става с ПИК или електронен подпис и е стотинки на фона на разходите, които има НЗОК, но пък така ще спечелят на своя страна пациентите за контрола и качеството", казва той.

Според него следващият министър трябва директно да обмисли областните болници да бъдат върнати на общините, тъй като има решение на Конституционния съд в този смисъл и то не е изпълнено. "Ако претендираме, че сме правова държава, трябва да върнем акциите на болниците на общините, а те спешно да решат дали да ги продават, отдават на концесия и как да ги управляват", отбелязва д-р Кацаров.

Той припомня и подготвен от него проект преди три години, според който изискванията за разкриване на спешни приемни отделения се намаляват леко, тъй като са прекалено завишени:

"Те са такива, че спешни отделения може да има само в големите държавни болници, но не и в общинските, а те са нужни на хората".

Според него дефицитът на медицински сестри ще се реши, като се установят твърди изисквания за медицинска грижа. "Ние оставихме грижата за пациента на близките. В същото време намалихме изискванията за брой лекари с идеята да останат средства за заплати на сестрите. Как се разпределят вътре в болниците е въпрос на мениджмънт и затова трябва да има строги процедури и да се следи как се изпълнява медицинската грижа", смята д-р Кацаров.