Здравеопазване

13% от българите страдат от хронично бъбречно заболяване, а профилактиката може да промени това

Най-застрашени са хората със сърдечно-съдови заболявания, хипертония и диабет

Калина Божкова, директор на Европейския алианс за достъп на пациентите до лечение

Десислава Николова

Калина Божкова, директор на Европейския алианс за достъп на пациентите до лечение © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Хроничните бъбречни заболявания се нареждат на трето място като причина за тежка инвалидизация и смърт след сърдечно-съдовите страдания и рака. В същото време те се откриват чрез три базови изследвания - на кръв и урина, които са включени в годишните профилактични прегледи и които може да назначи всеки личен лекар. Въпреки това в България поне около 400 хиляди души са с увредена бъбречна функция, което на най-късния етап води до хемодиализа и влизане в листата на чакащите за трансплантация.

Според Калина Божкова, директор на Европейския алианс за достъп на пациентите до лечение, освен когато няма песъчинки и камъни в бъбреците, те не болят, а хроничното бъбречно заболяване протича без симптоми и се случва така, че повечето хора търсят медицинска помощ чак когато функцията на бъбреците е намаляла до 40% и вече е доста късно да се предприеме подходящо и ранно лечение. Затова алиансът, който оглавява Божкова за Европа, включва в една от основните си програми за популяризация сред пациентите на континента как те да се предпазят от хронични бъбречни заболявания. Божкова е специален гост на кръгла маса, организира от парламентарната комисия по здравеопазване.

Какво "трови" бъбреците

За да запазим по-дълго време бъбреците си здрави, трябва да ги натоварваме с по-малко протеини и по-малко сол, както и да пием повече вода. Протеини се съдържат в месото, млякото, яйцата, някои ядки и в зависимост от състоянието на бъбреците количествата им трябва да бъдат намалени.

"Много внимателно трябва да се отнасяме и към дозировката на нестероидните противовъзпалителни лекарства - това са всички медикаменти за болка и възпаление, които безпощадно се рекламират по българските телевизии и хората ги смятат за съвсем безвредни за целогодишна употреба. В големи дози и всеки ден, те водят до увреждане на бъбреците", казва Божкова.

Според нея истински бич за бъбречното здраве са изследванията на скенер и ядрено-магнитен резонанс с контрастни вещества.

"Лекар от всяка специалност има право да ви изпрати на изследване с контраст. Не всички обаче ще консултират това със специалист по бъбречни заболявания, какъвто е нефрологът, нито пък ще пуснат изследвания на захар и креатинин. Невинаги пациентът може да избегне контраста и диагностиката да бъде заменена с по-ненатоварващо изследване. Не е проблем да има рутинни изследвания, но дори и еднократно натоварване може да доведе до увреда на бъбречната функция и затова то трябва да бъде преценено много внимателно, а пациентите с диабет, високо кръвно, сърдечно-съдови заболявания трябва изрично да съобщават на лекарите, тъй като те са в рисковите групи за увреда на бъбреците", казва Божкова.

Какво показва как работят бъбреците

В профилактичните изследвания, които се провеждат всяка година и се заплащат от здравната каса, са включени два такива показателя - единият е серумен креатинин, който се изследва от кръвна проба и албуминът (белтък) в урината.

"Това, което засега не е налично като част от програмите на лекарите, доколкото разбирам е скоростта на гломерулна филтрация, която показва как функционират бъбреците. Тя се изчислява на база на изследвания креатинин с формула, която включва възрастта, пола и стойността на креатинина. На тази база се определя дали бъбреците са запазили функцията си или е настъпило увреждане и трябва да започне лечение", казва Калина Божкова.

По думите й скоростта на гломерулна филтрация (еGFR) показва как бъбрекът филтрира кръвта, за да може да я пречиства от отпадните продукти. И когато тя падне под 60%, това означава, че функцията на бъбрека е наполовина изчерпана, дори и да няма никакви симптоми.

Проблемът в България е, че този показател не фигурира в софтуера на лабораториите и медиците трябва да го изчисляват сами, ако решат да проследят бъбречното здраве на пациента и при проблем - да го препратят на нефролог.

Кои са основните симптоми на бъбречно заболяване

Те са свързани директно с бъбреците и като цяло са чувството на умора и намалена енергия, проблеми с концентрацията, липса на апетит, проблеми със съня и мускулни крампи през нощта.

Симптомите, които донякъде могат да ориентират за здравословен проблем, свързан с бъбреците, са подутите глезени и по-честото уриниране, особено нощем, както и отоците около очите, предимно сутрин, както и сухата, сърбяща кожа.

Според Калина Божкова средно 13% от населението страда от хронично бъбречно заболяване. Най-застрашени са тези със сърдечно-съдови заболявания, хипертония и диабет, тъй като увреждането на бъбреците се ускорява при тези заболявания и става въпрос поне за около 400 хиляди души. Голяма част от тях не се лекуват, а съществуват начини останалата бъбречна функция да се запази и да се стигне до хемодиализа едва след 10-15 години.

"В Румъния например са припознали официално хроничното бъбречно заболяване като значима незаразна болест, бреме за здравната система, а след това са организирали цялостен скрининг веднъж годишно на цялото население за него, както и на рисковите групи пациенти, които се изследват на три месеца. Това се извършва чрез общопрактикуващите лекари, които получават стимули да се грижат за бъбречното здраве", казва Божкова.

По думите й съществува разлика между грижата за пациентите в добре функциониращи здравни системи като Холандия, Германия и Франция, в които пациентите твърде късно и доста рядко стигат до хемодиализа и за тях тя е едно междинно звено, защото бързо получават осигурена възможност за трансплантация.

"Мога да предположа от информацията, с която разполагаме в алианса, че те имат много добре функционираща система - първо, за откриване на заболяването в по-ранна фаза и лечение, така че да не се стига до хемодиализа за дълги години, и също имат по добре функционираща система за донорство", казва тя.

В България 3700 души са на хемодиализа и очакват трансплантация. Само за диализа здравната каса е платила 105 млн. лв. през 2022 г. и 123 млн. лв. през 2023 г., като в това число не влиза лечението на съпътстващите заболявания и усложнения.