Бъдещето на паричните разплащания е светло

Като на филм

Иновациите не са само на хартия, те реално се случват. Само преди по-малко от половин година именно в сътрудничество с МаsterCard Първа инвестиционна банка стана първата финансова институция у нас, която предложи плащане на ПОС терминал чрез смартфон. Това става чрез технологията NFC (near field communication), която, най-просто казано, е по-модерният и по-сигурен bluetooth. При активиране мобилното приложение на банката за Android действа като виртуална платежна карта. Единственото, което се изисква, е да доближите мобилния си телефон до безконтактен ПОС терминал и предварително въведеното плащане се извършва мигновено. Клиентът може да избира от коя дигитална карта да се нареди операцията, като за суми до 25 лв. не се изисква въвеждане на ПИН. От края на юли пък Общинска банка стана първата, която издава платежни карти с двойна функция на чипа. Освен стандартните разплащания тя може да се използва вместо карта за столичното метро. Закупуването на предварително заредени билети за градския транспорт става през банкомат на банката, след което достъпът през валидаторите се осъществява чрез безконтактно отчитане.

Засега това сякаш не е достатъчно, за да накара много други местни банки да подхванат подобен технологичен проект. "В България делът на смартфоните, които разполагат с NFC технология, е все още много малък. Но няма спор, че посоката е точно тази и че все повече и повече разплащанията ще се извършват през мобилните устройства – било то в интернет или чисто физически", коментира за "Капитал" директорът на картови разплащания в Банка ДСК Пенчо Савов. А и предпоставките са налице - общият брой действащи ПОС терминали у нас е вече близо 100 000, като нарастват лавинообразно. Само за последната година устройствата за разплащане са се увеличили със 17%, като от около половината от тях са вече безконтактни, а другите предстои да бъдат заменени с по-новите си еквиваленти.

MastrerCard разработва, а вече и предлага на пазара в САЩ технологии за безконтактно разплащане чрез всякакви безжични устройства wеarаbles и различни други обекти. На иновационния форум в Будапеща бяха представени възможности за разплащане чрез гривни, смарт часовници, пръстени и дори дистанционни за автомобил. От компанията обещават иновациите скоро да стъпят и на европейския пазар.

Банковите разходи

Ако приемането на плащания е едната страна на монетата, изпращането на средства до контрагенти е другият важен момент за бизнеса. Доскоро банковите разплащания бяха най-сигурни и евтини, но напоследък все повече иновационни методи грабват дял от този пазар, особено когато става въпрос за междугранични транзакции.

Така например превод на 300 евро в рамките на Европейския съюз през българска банка ще ви струва между 10 и 60 лв. Точните разходи на институциите могат да се проверят на първата пълна сравнителна таблица за банковите такси, която неправителствената организация "Граждани срещу бюрокрацията" изготви в началото на октомври. Тя се поддържа на адрес http://pisar.bg/banks, като целта й е да помогнат на българските физически и юридически лица да се ориентират в разходите и бумащината. По този начин фондацията изпревари Българската народна банка, която по силата на евродирективата за достъпна финансова среда в ЕС има задължение да поддържа подобна сравнителна интернет страница.

Дисръптив платформите

Голяма част от успешните стартъпи за финансови услуги стартират от прибалтийските страни. Така например Transferwise, която в последните години е все по-популярна, е разработена от Таавет Хинрикус, който около десет години по-рано е част от водещия екип, създал една от най-успешните компании за онлайн комуникация - Skype. Докато той работи в Англия, има нужда да праща пари към родната Естония, което обаче му коства поне 5% от превода. Затова заедно с няколко партньори стига до идеята да се създаде система от кореспондентски сметки, така че всеки превод, който се извършва, да е всъщност вътрешнодържавен, като по този начин се избягват банковите такси и неизгодните валутнокурсови разлики. Всичко, което трябва да се направи, е парите да се наредят на името на Transferwise към банковата им сметка в България, като в основанието за плащане се добавят данни за чуждестранната сметка – примерно в Германия, за която средствата са предназначени. След като плащането бъде обработено от системата, парите се плащат на посочения IBAN от германска сметка на Transferwise. Така разказано, може и да звучи малко съмнително, но всъщност работи за десетки хиляди души по света, а системата е под контрола на английския финансов регулатор. Това позволява платформата да взема в пъти по-малка комисиона, отколкото са банковите такси. За посочения превод, равняващ се на 300 евро, таксата е около 4 лв., a валутният курс автоматично се изчислява на база пазарни данни, подадени от "Ройтерс", без спред. Идеята е проста, но работеща и това й позволява само в рамките на 2 години да привлече десетки инвеститори, включително Ричард Брансън, за каузата, като общата сума на капиталите, вложени в Transferwise, надхвърля 110 млн. долара.

Специално за бизнеса

Подобна е и функцията на литовската система Paysera. При нея обаче изградената онлайн среда позволява организиране на разплащанията, изготвяне на шаблони за нареждания и като цяло общата й насоченост е към друг пазар. "Физическите лица също са добре дошли да бъдат наши клиенти, за тях дори няма такса за превод в рамките на ЕС. Нашата цел обаче е да обслужваме по-специално малкия и средния бизнес, който извършва регулярни плащания в чужбина. Най-вече защото вярваме, че големите компании по един или друг начин са се справили с банковите такси, тъй като те могат да получават и по-приемливи условия, които малките фирми няма как да договорят", коментира изпълнителният директор на компанията в България Мартин Богданов. В родната на системата Литва Paysera се намества все по-сигурно на пазара и вече държи над 15% от всички парични разплащания. У нас тепърва стартира, но с почти мигновени разплащания, които струват по 15 евроцента към банкови сметки от страни в рамките на ЕС и по 3.25 евро към трети държави, може да се очаква скоро да привлекат немалко внимание от страна и на българския бизнес. Още повече като се има предвид, че няма такса за обслужване или поддръжка на сметката и онлайн банкирането. Другият иновационен момент е създаването на акаунт. То става изцяло през интернет, като последната стъпка на верификация може да се извърши през скайп видеочат. Всичко, което се изисква, е собственикът да покаже пред камерата документ за самоличност. Paysera няма да право да използва парите, които са в сметките на нейните клиенти с инвестиционна цел, съгласно регулаторната рамка на ЕС. Това означава, че парите им, от една страна, не се олихвяват, но, от друга страна, не са изложени на риск.

Очакванията са подобни системи за извършване на междугранични плащания не само ще навлизат все повече, но и скоро ще започнат да се изготвят от самите банки. Историята показва, че традиционните играчи не могат да се противопоставят на модерните тенденции и вместо да ги победят, те ще се опитат да станат част от новата вълна.