🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Разликите между регионите са напълно естествени

Мария Неева

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Неравенството и различията между регионите в Европейския съюз обикновено се разглеждат като най-голямото зло, с което трябва да се борим по всякакъв начин, за да се достигне целта – равенство. Има значиение обаче, дали равенството ще е по отношение на изначалните условия на средата, в която започва конкурирането между фирмите и регионите, или ще бъде равенство в резултатите. Вторият вариант е пагубен за икономическото развитие.

В икономическата теория сред условията за икономическо развитие се поставя и институционалната среда – работа на администрацията, правораздаване и правоприлагане. Когато институциите в даден регион са деформирани (раздута администрация например), каквито и стимули да се създадат за бизнеса, резултатите също ще бъдат деформирани. Обратно, ако в даден регион бизнесът може да разчита на защита на правата си на собственост, на работещи институции, на качествено правораздаване, то единственото, от което ще зависи представянето на даден икономически субект на пазара, ще са умението му да се конкурира успешно и възможността да предалга на потребителите ценни за тях стоки или услуги. Тогава няма да има и нужда от субсидиране. По-лошото е, че когато ги няма тези основни предпоставки, изразходването на средства за стимулиране на конкурентоспособността по различни начини, не дава резултат.

Седемте оперативни програми за периода 2007-2013 година, насочени към различни проблемни области, разпределят ресурси за подобряване качеството на околната среда, за технологична модернизация в малките и средните предприятия, развитие на регионите и т.н. Вместо изразходването на тези средства да намали разликите между областите в страната, социално-икономическото раздалечаване продължава (засега), по-специално между столицата и останалите области. Става ясно, че само чрез подобряване на инфраструктурата или чрез подпомагане на фирми за закупуване на нови машини няма как да се случат реални промени в средата. След приключване на програмите и след прекъсване на потока паричен ресурс най-явно се усеща изкуствено създаденото чувство за просперитет. Отрезвяването води до паника и искания за още субсидиране, превръщайки се в безкрайна поредица. Дали паркът е по-красив и поддържан или на централния площад в града има фонтан, едва ли ще бъде от значение за инвеститор, който не може да разчита на качествено правораздаване и работеща администрация.

Важно е да се помни, че разликите между регионите са напълно естествени и вместо да се опитваме да ги уеднаквяваме, по-ефективно би било да се помисли как това, което отличава един регион от друг, да се превърне в негово конкурентно предимство. Просперитетът е налице, когато има конкуренция и най-добрият е периодично изместван от още по-добър.

Европейските фондове за България на практика представляват изливане на пари в бездънна яма, поради липсата на базови условия за бизнеса – качествено правораздаване, върховенство на закона и администрация в оптимален размер. Ако са налице тези фактори, всички икономически субекти, които се справят ефективно, ще го правят и без помощ от фондове и субсидии, а различията ще са плод на по-доброто представяне на едни спрямо други.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал