Екоминистърът: Въглищното производство в България ще изчезне до 2030 г.

Причината е икономическа и е следствие от развитието на въглеродните пазари, каза Юлиан Попов по време на конференцията Net Zero Economy, организирана от "Капитал"

По думите на министър Попов, ако България е била по-фокусирана върху климатичните политики преди 10 години, е можела да избегне драматичното сега замиране на въглищната индустрия.

Капитал

По думите на министър Попов, ако България е била по-фокусирана върху климатичните политики преди 10 години, е можела да избегне драматичното сега замиране на въглищната индустрия. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ние сме на прага на поредна индустриална революция, която е свързана с въглеродните емисии и усилията за тяхното намаляване в преследване на целите на Парижкото споразумение. То е за удържане на ръста на глобалната температура до 1.5 градуса по Целзий и предотвратяването на много сериозни климатични рискове, които вече наблюдаваме. Целта за въглеродна неутралност до 2050 се преследва с голяма амбиция в целия свят и това предизвиква страхотна конкуренция. До голяма степен тя е резултат от монетизирането на правото да се емитират парникови газове, основно въглероден диоксид, т.е. развитието на пазарите на въглеродни квоти. Резултатът е, че въглищната индустрия изчезва.

Това прогнозира екоминистърът Юлиан Попов в откриващата си реч на втория ден на на конференцията Net Zero Economy, организирана от "Капитал". Според него ние дълго време не сме вярвали, че това ще се случи, но сега сме на прага на изчезването на тази индустрия и - "без да ангажирам никоя институция с такава прогноза, но лично според мен в България до 2030 г. въглищно производство няма да има".

След седмица започва и глобалната климатична конференция COP28, която тази година ще се проведе в Дубай, ОАЕ и за първи път България ще се представи силно - със собствен щанд и с участие на близо 200 души, предимно от бизнеса, припомни министърът. По думите му този брой е показателен, че България има възможности в "Нет зиро икономиката" и има какво да покаже.

Въглеродът като нова валута

Ако на COP15 през 2009 година в Копенхаген въпросът за ограничаването на ръста на температурата до 1.5 или до 2 градуса звучеше фантастично и тогава правителствата и НПО сектора бяха основен двигател към промяната, то сега правителствата са дори възпиращ елемент. Движещата сила е бизнесът именно заради тази огромна конкуренция, която се зароди по целия свят, посочи още екоминистърът.

По думите му въглеродът се превърна в нова валута, която все повече и повече диктува световната икономика. И това не е просто нещо, наложено и "измислено" от Брюксел, както мнозина обичат да изтъкват, защото европейският пазар за въглеродни квоти е само един, макар и много добре развит, но има още 50 други по света. Така в глобален мащаб, въпреки някои скептици и критици на зеления преход, светът има единомислие накъде се движи - а именно към икономика с нулеви емисии. За България като общество, държава и като бизнес е много важно да стоим на тази посока и да се концентрираме в нея, отбеляза още Юлиан Попов.

По думите му, ако България е била по-фокусирана върху климатичните политики преди 10 години, е можела да избегне сегашния драматизъм около замирането на въглищната индустрия. Но този процес сега отваря и огромен шанс за бизнеса, който вече реализира тези възможности. "Както ще покажем и в Дубай, ние имаме компании от металургията, промишлеността, ВЕИ, които имат страхотни постижения", каза Юлиан Попов.

Две посоки за развитие на България

Той посочи, че за страната ни е важно да концентрира усилията си в две направления на зеления преход и политиките за смекчаване на климатичните промени. Едното е актът по самото намаляване на емисии - това е основно ВЕИ индустрията, която в България се развива много бързо и в известна степен хаотично, но все пак върви в посока "все повече", казва министърът на околната среда и водите. Той лично очаква в скоро време да види повече инвестиции във вятърни мощности, за да се балансира по-добре миксът, в който сега силно преобладава соларната енергия.

В същото направление влиза и енергийната ефективност - все още проблем за България, който обаче крие и голяма възможност за бизнеса, както и съхраняването на водород. Според него страната ни има сериозен капацитет и потенциал да участва в схеми за въглеродни кредити чрез управлението на горите - това е нов пазар, който расте динамично и се очаква да нарасне в пъти в следващите години.

Но редом с дейностите, които целят ограничаване на емисиите, има и друг сегмент, в който България има много потенциал да се развива и това са всички индустрии, които обслужват намаляването на емисии: кабели, соларни панели, батерии, компоненти за вятърни турбини и т.н. Това е грандиозна индустрия, която в момента се води от Китай, но тя крие огромни възможности за бизнеса, каза още Попов