България ще покаже "зелените" успехи на бизнеса на климатичната конференция на ООН в Дубай

Тази година страната ни за първи път ще участва със собствен щанд на COP28 в ОАЕ между 30 ноември и 12 декември

Според екоминистъра Юлиан Попов ползите от павилиона ще са двойни - от една страна, за държавата като имидж, позициониране и разпознаваемост, а от друга, и за самия бизнес.

Ани Коджаиванова

Според екоминистъра Юлиан Попов ползите от павилиона ще са двойни - от една страна, за държавата като имидж, позициониране и разпознаваемост, а от друга, и за самия бизнес. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Най-важната за света глобална климатична среща ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай.
За пръв път България показва амбиция да се позиционира на картата на климатичната дипломация.
Страната ни ще покаже успешни примери от соларната индустрия, иновациите в промишлеността и зелените индустриални зони, казва екоминистърът Юлиан Попов.

За първи път България ще се представи активно и със собствен щанд на годишната глобална Конференция на ООН по изменение на климата, по-известна като COP, която добива все по-голямо значение на фона на ускоряващата се климатична криза. Тази година 28-ото й издание ще се проведе в Дубай, ОАЕ, между 30 ноември и 12 декември, като се очакват рекорден брой делегати и посетители - вероятно над 100 хиляди души.

На първия български павилион ще бъдат презентирани зелени иновации, постижения в декарбонизацията и добри примери от български компании от няколко сектора, както и финансови институции, общини, неправителствени организации и научни инициативи.

"Целите ни са няколко. На първо място, искаме да позиционираме България на картата на климатичната дипломация като страна, която има отношение към климатичните промени. Искаме да бъдем разпознавани като активна страна в това отношение. На второ място търсим и признание за постиженията ни, които са основно постижения на бизнеса, а участието на форума ще има ползи и смисъл и за самите компании", сподели пред журналисти министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Екоминистерството тази година е сред инициаторите за представянето на страната ни на събитието със собствен щанд. Същината на COP всъщност е преговорната конференция, на която екипи с хиляди делегати от почти 200 държави договарят финалните детайли по редица споразумения за политики, мерки и действия, свързани с ограничаването на изменението на климата (виж карето по-долу). От името на всички 28 държави в ЕС, включително и България, реално преговаря екип на Европейската комисия, който по различните въпроси следва рамкови споразумения, приети от всички членки.

В последните години обаче интересът към събитието и мащабът му непрекъснато растат и то вече включва и все по-големи зони, в които държави и компании презентират своите "зелени" постижения - подобно на изложения. Така те търсят имиджови ползи, разпознаваемост влияние, сътрудничества, обменят опит и т.н. Именно в тази зона ще се представи и България за първи път.

В рамките на самата конференция се очаква визита в Дубай да направи и президентът Румен Радев, а на по-късен етап посещение вероятно ще има и от премиера Николай Денков.

Какво има да покаже България

Българският павилион ще отвори на 1 декември и презентации на него ще има до 10 декември, като координацията му е споделена между няколко министерства. Под домакинството на министерство на иновациите ще бъдат показани иновативни и устойчиви решения от стартиращи и технологични компании, организации и институции с приложения в редица сфери като здравеопазване, предотвратяване на бедствия, финансиране, въглеродна отчетност, земеделие, биотехнологии и т.н.

Екоминистерството пък ще акцентира върху промишлеността и индустриалното производство. "Българските постижения в декарбонизацията са почти изцяло постижения на бизнеса. Имаме какво да покажем. Например, не ми е известно другаде в Европа да има цяла индустриална зона като Тракия икономическа зона до Пловдив, която от 5 години работи по своята нет зиро концепция, дефинирали са се като въглеродно неутрална зона, имат разработени планове и стратегии. Или пък варненския клъстер от компаниите "Солвей Соди", "Девня цимент" и "Агрополихим", които работят заедно в индустриална симбиоза по пътя към въглеродна неутралност", казва Юлиан Попов.

Друг пример по думите му е българската соларна индустрия, която е вероятно първа в ЕС по изграждане и монтаж на индустриални соларни инсталации зад граница - факт, който според Попов е известен на малцина и си струва да бъде популяризиран.

"Това е сред най-успешните сектори на българската енергетика", казва екоминистърът. Презентации ще бъдат посветени на успешни примери за зелен преход от изкопаеми горива. Редом с това поканени за участие са редица неправителствени организации, бизнес структури, общини, университети.

Според Юлиан Попов ползите от павилиона ще са двойни: от една страна за държавата като имидж, позициониране и разпознаваемост; а от друга - и за самия бизнес. "Участвайки на форума компаниите ще придобият повече самочувствие и увереност, ще могат да формират позиции, наративи, които да използват в бъдещите си срещи с партньори и клиенти. Искаме те също така да попият нагласите и настроението от събитието и да пренесат това настроението от COP в България", казва министърът на околната среда.

Той се надява представянето на България и местните успехи да допринесе и за имиджа на региона в контекста на климатичните промени - да не се мисли за Източна Европа като за регион, който избягва и се крие от темата за декарбонизацията и климатичните промени. "Искаме да осветлим големия потенциал на Източна Европа и България и като място за зелени инвестиции", добавя Попов.

Какво е COP и защо е важно

През май 1992 г е изготвена Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, с която държавите се споразумяват да намалят емисиите на парникови газове, за да предотвратят опасното човешко въздействие върху климатичната система. Към момента Рамковата конвенция е подписана от 198 държави и територии по света.

От 1995 г. насам се провежда и ежегодната Конференция на страните (Conference of the Parties или COP), на която се договарят мерките, с помощта на които да бъде постигната тази цел. Това е основната платформа за преговори и изпълнение на споразумения, свързани с климата, като най-важните дотук сред тях са Протоколът от Киото, приет през 1997 г. и Парижкото споразумение, прието през 2015 г.

В последните 7-8 години тези конференциите COP стават особено важни заради ускоряващите се последствия от климатичните промени - все по-чести екстремни метеорологични събития като горещи вълни, пожари, суша или наводнения, ускорено топене на ледовете, повишаване на морското равнище и т.н., които нанасят щети за трилиони долари и заплашват начина на живот и съществуването на много общности и дори цели държави.

Видимо е, че държавите трябва спешно да увеличат амбициите си и да обсъдят новите си планове за намаляване на емисиите на парникови газове. Това обаче ще преформатира цялата глобална икономика, а преходът ще засегне тежко много индустрии, сектори и държави и изисква огромно финансиране. Именно конференциите COP са мястото, на което се договарят финалните споразумения между страните по всички тези въпроси и се търси баланс на интересите, като събитието е само финалът на целогодишен преговорен процес, в рамките на който се провеждат стотици други срещи, конференции и събития по темата за климатичните промени, адаптацията, декарбонизацията и т.н.

Ключовите теми на COP28 в Дубай: изкопаеми горива и пари

Освен напредъка по съществуващите цели на Парижкото споразумение - като удържане на ръста на глобалните температури под 1.5 градуса по Целзий до края на века, COP28 ще се концентрира и върху няколко други теми, най-голямо внимание от които събират две основни:

ускоряване на преминаването към чисти енергийни източници и намаляване на емисиите преди 2030 г.
предоставяне на финансиране за действия в областта на климата от по-богатите към по-бедните страни и работа по нова сделка за развиващите се нации

Първата тема по същество е за по-бързото изваждане на изкопаемите горива от енергийния микс по света. Този разговор е тежък. От една страна, на COP28 ЕС ще настоява за постепенно премахване на изкопаемите горива Американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери също ще иска да не се допускат нови електроцентрали, захранвани с въглища. Наскоро 131 глобални компании с близо 1 трилион долара глобални годишни приходи призоваха присъстващите на COP28 постепенно да премахнат изкопаемите горива и да се намалят наполовина на емисиите през това десетилетие.

От друга страна, Китай, който е най-големият източник на парникови газове в света сега, не желае да поеме такива ангажимент и смята постепенното премахване на изкопаемите горива за "нереалистично". Но пък Китай ще бъде отворен за определяне на глобална цел за възобновяема енергия по време на разговорите. Индия, другия най-голям източник на затоплящи планетата парникови газове, също се противопоставя на ангажимент с краен срок за постепенно премахване на изкопаемите горива. Вместо това страната призова развитите страни да станат нетни отрицателни емитери преди 2050 г., за да има възможност света да постигне целта за глобална нетна нула, като същевременно се позволи на развиващите се нации да продължат още известно време да използват наличните природни ресурси за ускорен икономически растеж.

По-рано тази година домакините ОАЕ се обявиха в полза на изкопаемите горива, но по-късно смекчиха позицията с тази, че постепенното намаляване на всички изкопаеми горива горивата е неизбежно и важно.

Създаването на фонд за загуби и щети, с която богатите държави, които имат и най-голяма историческа отговорност за затоплянето (ранно индустриализираните държави като САЩ, Великобритания, страните от Западна Европа и др.), да подпомагат засегнатите от изменението на климата бедни държави, несъмнено бе сред големите постижения на COP27 в Египет. Това става факт след десетилетия на призиви за създаване такъв фонд от страна на уязвими от климата държави. Фондът има за цел да покрие разходите за щети, причинени от природни бедствия, свързани с глобалното затопляне - горски пожари, покачване на морското равнище, горещи вълни, суша, загуба на реколта и др.

Въпреки успеха от договарянето на фонда, още много от подробностите за това как ще функционира той остават неизяснени - включително колко голям ще бъде потокът от финансиране, кой как ще участва в него, кой ще има право да получи финансиране, дали средствата ще бъдат давани под форма на грантове или заеми или друго, кой и как ще упражнява контрол върху върху усвояването на средствата. На COP27 беше създадена преходна комисия, която се очаква да направи препоръки как да се организира функционирането на фонда на COP28. Успехът на този фонд ще зависи именно от това колко бързо ще може да започне да работи и колко ефективно може да функционира.

Липсата на твърди ангажименти за финансирането към момента създава атмосфера на недоверие сред страните от глобалния Север и Юг.