България има шанс да съдомакинства събития от COP29 догодина въпреки руската блокада

Другият подход по думите му е по-либерален и той се споделя от повечето страни. Идеята е основната конференция, която традиционно събира около 20 хил. души - преговарящи екипи от почти 200 държави, както и няколко по-малки съпътстващи събития да се случат в основната домакинстваща държава, а всички допълнителни събития и конференции преди и по време на основната конференция (които са стотици) да са пръснати в съседни държави в домакинстващия регион.

И в двата случая според Попов България има големи шансове да е сред приемащите събития страни. "От година на година срещите COP стават все по-големи, трудни за организация и непосилни финансиране, затова и идеята за разпределението им се харесва. Аз лично съм обсъждал идеята за общо домакинство с 6-7 колеги министри от региона и те имат интерес", казва Юлиан Попов. Моделът е много вероятно да бъде възприет не на последно място и защото неяснотите около избор на домакинстващата страна съкращават и времето за подготовка на събитието и то ще бъде предизвикателство за организиране в една страна.

Ако не се стигне до съгласие къде да бъде следващата конференция в Източна Европа, то тогава COP29 вероятно ще се проведе в Бон, където се намира Секретариатът на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. В Бон обаче нагласите са да посрещнат само преговарящите екипи за основна конференция. Останалите събития ще се провеждат на други места, сред които може и да е България, а техните позиции, решения в крайна сметка ще бъдат събрани и обсъдени в Бон, обясни българският министър на околната среда и водите.

Как се стигна дотук

COP е едно от най-значителните политически и бизнес събития в световния календар и второто по големина събиране на държавни лидери след Генералната асамблея на ООН. Подобно домакинство освен имиджови и дипломатически ползи обикновено има и значителни икономически ползи за посрещащите страни. Домакинството на COP се ротира между петте региона на ООН. Миналогодишната среща се проведе в Африка (Шарм ел Шейх, Египет), тазгодишната ще е в азиатско-тихоокеанския регион (Дубай, ОАЕ), а догодина е ред на Централна и Източна Европа, който регион включва и Русия. COP30 пък ще се проведе в Южна Америка (Бразилия).

Идеята България да се кандидатира за домакин на COP първи сподели по време на миналогодишната конференция в Египет президентът Румен Радев. В края на май България даде ход на кандидатурата си с подкрепата на други държави от ЕС. И други страни от ЕС смятаха да се кандидатират - например Чехия.

През лятото на тази година обаче стана ясно, че Русия и Беларус възнамеряват да блокират страни от ЕС да бъдат домакини на международните преговори на ООН за климата през следващата година. Една от причините, разбира се, са усложнените отношения между Русия и ЕС заради войната в Украйна. Друга обаче е желанието на Русия да има някакво влияние върху процесите и решенията за декарбонизация, което е възможно само ако събитието се домакинства от "приятелски" за нея държави.

Вето за домакинство на страни от ЕС за COP29 означава, че Азербайджан и Армения остават единствени кандидати, но те най-вероятно взаимно ще се блокират. Така вариантът за връщане на конференцията в Бон остава също реалистичен.