Как ще се промени климатът на България до края на века според НИМХ

При най-лошия сценарий средната температура в България ще е с над 6 градуса по-висока към 2100 г.

Валежите в страната няма да намалеят значително, но ще са по-интензивни и ще причиняват повече наводнения, както и щети.

Рая Лечева

Валежите в страната няма да намалеят значително, но ще са по-интензивни и ще причиняват повече наводнения, както и щети. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Средният ръст на температурата за България при всички сценарии ще надхвърли 2 ºC до края на века, а при реалистичния се очаква тя да нарасне с 3-4ºC.
Очакваното намаляване на места с 20% на водните запаси показва увеличен риск за селското стопанство.
В пъти нараства енергията за охлаждане до края на века.

Значителен ръст на средната температура, повече суши и намаление на речния отток, по-малко, но екстремни валежи и ветрове очакват България до края на века. При благоприятен сценарий средната температура у нас ще се повиши с 2-3ºC , а при неблагоприятен - с над 6ºC, до края на века. Крайбрежните райони ще са подложени на най-голям риск от екстремни валежи и ветрове. Това показва книга на българските учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) "Променящият се климат на България - данни и анализи", която беше публикувана в края на миналата година.

Това е първи материал, който представя позицията на българските учени и обобщава изследванията по темата за климата. Анализът е резултат от нашата научна дейност през годините, коментира за "Капитал" доц. Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в НИМХ и един от редакторите на книгата.

В средата на миналата година о бщественици, представители на бизнеса и неправителствени организации се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН). Те настояха българските учени да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях.

В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата. В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени, смятат общественици. Сред тях са Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще "Горичка", Саша Безуханова, бизнес дама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg, Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България".

Докладът е много добра стъпка за подобряване комуникацията на НИМХ с обществеността. Но анализът има и недостатъци. Сред тях са подценяване ролята на парниковите газове и обръщане на сериозно внимание на естествените промени във времето

Валентин Симеонов, учен, занимаващ се с атмосферни изследвания

По информация на "Капитал" основната критика и след публикуването на книгата е липсата на тази категоричност, че човекът е основната причина за климатичните промени.

България ясно преминава към по-топъл климат

Основният и най-значим резултат е увеличаването на средната температура за България, която при всички сценарии надхвърля 2ºC. Най-голямо е изменението през лятото, като в почти всички части на страната надхвърля 6ºC при най-песимистичния сценарий. Очакваното нарастване на средногодишната температура е 3-4ºCпри реалистичен и 5-6ºCпри по-песимистичен сценарий.

Температурната аномалия от +2 °C през 2019 г. е рекордна за последните над 90 години. В периода 1991 - 2020 г. средната годишна температура нараства с 0.8 ºC спрямо предходния 30-годишен период. Като цяло в момента затоплянето в планините е по-слабо, но в отделни райони от извънпланинската част на страната повишението на температурата надхвърля 1 ºC. Нарастването на летните температури е с 1.5 °C средно за страната с над 2 °C на места, главно в Северна България. През есента в голяма част от страната повишението на температурите е в диапазона 0.1-0.5 °C.

България отчетливо преминава към по-топъл климат, което се наблюдава и в глобален мащаб заради нарастването на средногодишните и сезонни температури.

Най-засегната от сушата е Североизточна България и особено Добруджа

В Южна България са уязвими отделни места по долините на реките Струма и Места. Все по-често ще се усеща недостигът на вода в Горнотракийската низина и някои райони в областите Ямбол и Бургас.

Очакваните промени в хидротермичните условия показват нарастващ риск за селското стопанство. Липсата на постоянна снежна покривка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, особено при понижавания на минималната температура под минус 10-15 . По-честото редуване на периоди с резки затопляния и застудявания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни видове все по-уязвими към ранните пролетни слани.

Нарастването на екстремния характер на времето и продължителните летни засушавания през следващите десетилетия ще имат все по-изразен неблагоприятен ефект. В близкото бъдеще (2021 - 2050 г.) се очаква нарастване на продължителността на вегетационния период с над 30 дни. Тенденцията на индексите на засушаване в близкото и далечното бъдеще показва влошаване на хидротермичните условия за развитие на земеделие у нас. Очакваното изменение на годишния валеж в проектния бъдещ климат е от -5 до -25% при реалистичния и от -10 до -30% при песимистичния сценарий.

Спадът на сезонните валежи достига най-големи стойности през лятото (30-35% средно за страната при най-лошия сценарий). При симулациите с реалистичния сценарий не се установява съществена промяна при зимните и пролетните валежи, дори в отделни райони те нарастват с около 5-10%, посочва докладът.

Хидрологичната система е много чувствителна към измененията на климата. Очаква се оттокът на реките да намалява. Към края на века при песимистичния сценарий има ясна тенденция за намаляване на оттока в двата беломорски района (до -19.8%). В същото време оттокът в Дунавския и Черноморския район ще намалее незначително.

Очаква се нарастване на енергийния потенциал на вятъра до средата на века

Оценката на въздействието на очакваните изменения на климата в България върху енергийния сектор показва намаление на отоплителните и нарастване на охладителните денградуси до края на века. Промяната е в пъти по-голяма, посочва анализът.

Използването на вятъра и слънчевата енергия като възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще нараства в средносрочен план. Очаква се нарастване на енергийния потенциал на вятъра до средата на века (на годишна база). Изменението е в границите от -12% до +14%, като най-значимо е повишението в Югоизточна България (с около 8-14%).

Най-голямо понижение може да се очаква в Централна (с 8-12%) и Югозападна България (4-6%). Причината е в по-ниската ефективност поради очакваното увеличение на скоростта на вятъра по билата на планините. В останалите части на страната изменението на енергийния потенциал на вятъра е в границите на ±2%.

Прогнозираните изменения на енергийния потенциал на слънчевата радиация са доста по-малки въпреки увеличаването на температурата, прави впечатление от данните. Промяната на слънчевата енергия варира от -1 до +6%. Повишение се очаква в Североизточна България (2-3.5%), както и по билото на Стара планина и на Пирин (2-6%). В останалите части на страната изменението е между 0 и 2%.

Най-голямо повишение на енергийния потенциал на слънчевата радиация (с 4-6 %) се очаква в Югозападна България, където на места има и леко понижение (-0.5%).

През зимата промяната в потенциала на слънчевата енергия е положителна в цялата страна, като най-голямо увеличение се очаква в Централна и Североизточна България (8-10%), както и в планинските райони.

През лятото се очаква увеличение на слънчевата радиация както в Северна (от 2 до 4%), така и в Южна България (0-2%). През пролетта увеличението е най-голямо в Североизточна България и високите планини (2-4%). През есента слънчевата енергия намалява в цялата страна, като най-съществено е намалението в южните части на страната (от -2 до -4%).

Мнение

Валентин Симеонов, учен, занимаващ се с атмосферни изследвания

Анализът не разглежда важната роля на парниковите газове за глобалното затопляне

Анализът има пропуски и неясноти в частта, обясняваща причините за климатичните промени. В документа не е разгледано значението на равновесието между количеството енергия, което Земята получава от Слънцето, и количеството енергия, което се губи в Космоса под формата на отразена слънчева светлина и топлинно излъчване. Всяко нарушаване на това равновесие води до промяна на климата. Като причини за историческите климатични промени се разглеждат основно промените в притока на слънчева енергия към Земята, които се дължат на периодичните промени във формата на земната орбита, наклонът и посоката в пространството, в която е насочена земната ос, т.нар. цикли на Миланкович.

Другата основна причина за историческите промени на климата, а именно изменение в топлинното излъчване на Земята вследствие промяна на концентрацията на т.нар. парникови газове, не е разгледана.

Увеличената концентрация на тези газове предизвиква затопляне, а понижената - охлаждане. Основна причина за много от миналите климатични промени е именно изменение концентрацията на парниковите газове. Така например застудяването, дало началото на дълъг ледников период преди 360 милиона години, се дължи на рязко намаляване на парникови газове, предизвикано от бурното развитие на растителността. Затоплянето преди около 56 милиона години пък се смята, че е предизвикано от отделянето на парникови газове вследствие на продължителна вулканична дейност. Пренебрегването на ролята на парниковите газове като основна причина за някои от миналите климатични промени оставя впечатлението, че единствените причини за промени в климата са естествени и се дължат на изменение в слънцегреенето.

Авторите цитират изводите на последния доклад на IPCC. Но като че ли не става ясно, че това е най-важният международен орган, който изготвя най-достоверната информация за климата на всеки около пет години на основата на натрупаното между докладите научно знание. В изготвянето на финалния доклад участват около 700 учени и още няколко хиляди извършват предварителното обработване на информацията.

Екстремните наводнения и ветрове се увеличават

В условията на променящ се климат се очаква още по-отчетливо нарастване на честотата и екстремността на опасните метеорологични явления през следващите десетилетия. Очаква се продължителността и пространственият обхват на екстремните горещини да се увеличат значително до края на века. В по-голямата част от Балканския полуостров индикаторите за екстремно горещо време нарастват с 2-5 дни/10 г. при реалистичния сценарий и с 5-10 дни/10 г. при песимистичен.

Оценките на очакваните промени в честотата на интензивните валежи като потенциална причина за наводнения в периода 2021 - 2050 г. очертават районите с нарастващ риск от наводнения. Това са реките западно от р. Огоста, горното течение на р. Огоста, средното и долното течение на р. Искър, средното и долното течение на реките Вит и Осъм, горното и долното течение на реките Струма, Места, Марица и Арда. Устойчиво най-рисковите за възникване на наводнения региони са Северозападна и Централна Северна България.

Най-големите промени в броя на случаите на екстремни валежи се очакват в крайбрежните и планинските райони. Това не изключва намалението на общото количество на валежите в тези райони поради повишаването на температурите.

Анализът по сезони показва увеличение на екстремните валежи през есента по Черноморието с 20 - 30 случая за периода 2021 - 2050 г. и с 30 - 40 случая за периода 2070 - 2099 г.

В планинските райони екстремните валежи намаляват през пролетта и лятото с 10 - 20 случая за 30 години. По отношение на силния вятър най-големи промени в броя на екстремните събития се предвиждат в Северна и Югозападна България и крайбрежните райони.

Нарастване на броя случаи на силен вятър се очаква през всички сезони над по-голямата част от страната, предимно в равнинните райони и крайбрежната зона, посочват данните.

Как българските учени определят ролята на човека за промените в климата

В книгата българските учени коментират, че през последните няколко години се наблюдава нарастващ научен интерес към "приписването" на екстремни събития и оценка на влиянието на човешката дейност върху вероятността за проява на екстремни условия на времето и климата. Все още обаче има много случаи, при които качеството на наличните данни от наблюдения или симулациите от климатичните модели не е достатъчно добро, за да се правят категорични изводи относно влиянието на изменението на климата върху дадено събитие, посочват българските учени. Редиците от данни за времето и климата са с ограничена дължина и регистрирането на едно безпрецедентно събитие не означава, че климатът се е променил.

Ако дадено метеорологично или климатично събитие е наистина екстремно в настоящия климат, то е продукт на необичайни метеорологични условия, а изменението на климата е само допринасящ фактор.

Антропогенното затопляне на атмосферата е свързано с освобождаване на повече латентна топлина при конвективните процеси. Това води до повече бури, по-екстремно време и повече валежи като цяло. Но от друга страна, основна характеристика на глобалното затопляне е тенденцията на намаляване на температурния градиент полюс-екватор. Изменението на климата несъмнено влияе на времето и екстремните климатични условия, но както знакът, така и мащабът на ефекта трябва да се оценяват за всеки отделен случай, посочват учените в своята последна книга.

Глобалното затопляне през XX век се дължи до голяма степен на човешката дейност, усилваща парниковия ефект чрез увеличените емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Това са последните изводи на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), създадена през 1988 г. под егидата на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Световната метеорологична организация (WMO), пише в книгата. Концепцията за климатичните сценарии е с около 40-годишна история, които се представят в поредицата доклади на IPCC.