Новият климат

Климат

Атмосферният учен Валентин Симеонов: Можем да очакваме повече и по-яростни екстремни климатични явления

Климатичните промени, рекордно високите температури на световния океан, настъпващият силен Ел Ниньо, който смущава и други атмосферни процеси, са в основата на прогнозите за рекордно топла зима, казва физикът пред "Капитал"

Ани Коджаиванова

Screenshot Gorichka.bg © Screenshot Gorichka.bg

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Валентин Симеонов се занимава повече от 40 години с атмосферни изследвания, основно в областите замърсяване на въздуха и климатични промени. Част е от екипа на Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана.

На какво стъпват предвижданията на международните институции за топла зима в глобален мащаб?

На първо място - на по-топлото време в последните години. Трите последни зими са от най-топлите в историята, а се очертава 2023 г. да е най-горещата година изобщо от началото на метеорологичните наблюдения. Това се дължи основно на нарастващото количество парникови газове. Дори и след споразуменията от Парижката конференция от 2015 г. и тази в Глазгоу от 2021 г. продължава и се ускорява отделянето на парникови газове. И ефектът е очевиден.

Към това се добавят различни климатични вариации. Основната тази година е Ел Ниньо - Южно колебание (ENSO). Този феномен представлява колебание на температурите на водата и вятъра над Тихия океан и ефекта му върху климата е основно в промяна на глобалната температура и валежите. Той има две основни фази - Ла Ниня, при която глобалната температура е с около една десета от градуса по-ниска от средната, и Ел Ниньо, при което тя е със средно една десета по-висока. Това са глобално осреднени стойности, което значи, че на места температурата може да е с няколко градуса по-висока или по-ниска. През последните 3 години имаше необичайно дълга Ла Ниня, която приключи през март. И въпреки че три години глобалните температури трябваше да бъдат по-ниски, тези години бяха между най-топлите в историята. Което показва и докъде сме стигнали в климатичните промени. В края на април започна нова фаза на Ел Ниньо, която се развива много бързо и се очаква да доведе до сериозно увеличение на глобалната температура.

Друга причина, която увеличава вероятността за по-топла зима, са рекордно високите температури на световния океан, на много места те са с около 3-4 градуса по-високи от средните. В Средиземно море и в Черно море даже е към 5 градуса над средното за последните 30 години. Морските повърхности изстиват по-бавно от земята, т.е. топлината се запазва там. И когато вятърът духа от затоплените океани или моретата към сушата, той носи топъл въздух. Това допринася за по-високата температура на въздуха.

Топли води означава и повече изпарения и валежи. Да очакваме ли по-влажна зима, макар и топла?

Да, така е, повече изпарения означават валежи. Някои от тях могат да излязат от графата "нормални" валежи. Енергията, която се поглъща, за да се изпари водата, след това се освобождава в атмосферата, когато водните пари кондензират. Tова загрява атмосферата и предизвиква различни промени в налягането и съответно ветрове и бури. Това например наблюдавахме при големите наводнения в Гърция, които в по-слаба степен засегнаха и Черноморието. Тогава бурята Даниел, захранвана от топлите води на Средиземно и Черно море, прерасна в средиземноморски ураган (медикан). Така че по-топли морета и океани увеличават вероятността за валежи, но и за сериозни бури.

Засега според прогнозите за Европа от Европейския център за средносрочни прогнози (ECMF) обаче валежите няма да са значителни - малко над нормата за ноември, а следващите месеци ще са в норма. Но като говорим за валежи, не значи, че говорим за сняг. При очакваните високи температури много малко вероятно е да има сняг и той да се задържи, въпреки че изключения са възможни.

А как Ел Ниньо ще се отрази в Европа? Знаем, че този феномен влияе по-пряко на времето в други части на света, не толкова на нашия континент.

Общият ефект на Ел Ниньо е допълнително повишаване на глобалните температури, което засяга всички. Обикновено ефектите му се усещат с няколко месеца закъснение, тоест 2024 г. например можем да очакваме много горещо лято. Но наистина ефектът от Ел Ниньо е по-слаб и по-трудно предвидим за нас в Европа.

Той обаче влияе на други атмосферни процеси, които се усещат по-ярко в Европа. Например влияе на струйните течения, или т.нар. джет стрийм. Това са мощни въздушни потоци, които опасва Земята над тропиците и умерените ширини на височина 8 - 15 км. Те се движат от запад на изток и влияят на процесите, които оформят времето в долните части на атмосферата. Когато джет стриймът е силен, а той е силен, когато имаме голяма разлика в температурите между северната и южна част, той се движи бързо и е почти кръгов. Когато тази разлика в температурите намалява поради климатичните промени или Ел Ниньо, струята се забавя и се нагъва. В тези гънки може да се захванат зони с високо или ниско атмосферно налягане - това бе и част от причините за наводненията по Черноморието и Гърция. Тогава над Западна Европа се задържа зона с високо налягане, която доведе до продължителни горещи вълни и суша там, и две зони с ниско налягане от двете страни, които бяха причина за екстремните валежи на Балканите и над Португалия.

Има и друг процес в Индийския океан, подобен на ENSO, който също влияе на климата, най вече в страните от региона, но също така и в Европа. При този процес температурите на океана в източната и западната му част са различни от нормалните и на неравни интервали едната част става по-топла от другата и обратно. Нарича се дипол на Индийския океан (ДИО или IOD от английското съкращение), защото температурните разлики образуват нещо като два полюса. Когато източната част на Индийския океан е по-топла, се наблюдава допълнителен затоплящ ефект, който също допринася за очакванията за топло време в Европа следващата година, тъй като сега ДИО е в това състояние и се очаква да продължи и следващата година.

В добавка е и трети процес, който влияе на времето в Европа. Това е стратосферен вятър над екватора на около 15 - 50 км височина, който на около две години сменя посоката си и се движи от изток на запад или обратно (Quasi-Biennial Oscillation или QBO). И когато се движи от изток на запад, както е в момента, той води до по-големи смущения във времето, защото нарушава джет стрийма, а също нарушава и т.нар. полярен вортекс - кръгово движение над Северния полюс на височина до 50 км (полярен вихър). Когато вортексът е силен, той държи студеното време по-близо до полюса. Но когато се наруши и намалее силата му, може да очакваме и много студени вълни, които слизат по̀ на юг от обичайно (каквито имаше например в Западна Европа през 2018 г. и в американския Среден Запад през 2019 г.- бел. ред).

Така че възможно в през втората половина на зимата - от февруари до април, в зависимост от промените на Ел Ниньо и на този процес, да има и периоди със студено време в Европа.

Звучи сякаш прогнозата точно за Европа не е съвсем еднозначна. Всъщност напоследък е доста трудно да се доверим на прогнозите, стават все по-неточни дори в краткосрочен план.

Краткосрочните, до 3 дена, прогнози са всъщност доста точни. Проблем са дългосрочните прогнози, които са много трудни, защото зависят от много параметри, които си влияят взаимно, а също така се променят поради климатичните промени в допълнение. За основа на дългосрочните прогнози се използват предимно явления, които се развиват бавно и са по-предвидими - като температурата на океана, Ел Ниньо/Ла Ниня, ДИО, QBO и други. При дългосрочните прогнози има и натрупване на грешки в изчисленията, които водят до набор от различни резултати. Освен това поради различия в самите модели прогнозите им понякога се различават значително.

Например прогнозите за снеговалежите в България 2023-2024 на британския Met Office (модел UKMO) значително се различава от този на ECMF. UKMO предвижда увеличаване на валежите точно над Балканския полуостров, докато ECMF предвижда нормални и под нормалните валежи на сняг.

В по-дългосрочен план какво време можем да очакваме в Европа и България?

Дългосрочно, за съжаление, ще се множат екстремните явления. Обилни валежи, наводнения, суши, пожари, градушки - събития с огромен икономически ефект. Видяхме какво се случи в Западна Европа преди няколко седмици - във Франция, Германия, Италия, Великобритания имаше големи наводнения и много силни бури с ураганни ветрове, които продължават и сега.

А напоследък има не просто единични екстремни явления, а поредици - например във Франция имаше поредица от наводнения, защото се движиха една след друга бури от Атлантическия океан, коя от коя по-лоши. Това се нарича комплексно екстремно явление. Такъв пример са и проблемите на Гърция това лято. Имаше продължителни горещи вълни, които предизвикаха изсушаване, последваха горски пожари, които преминаха в нова форма, в която самият пожар поддържа разпространението си. Той, от една страна, формира т.нар. пирокластични облаци, които се образуват от пламъците и създават собствени мълнии, които разпространяват пожара. А от друга, пожарът създава и собствено огнено торнадо. Това за пръв път беше наблюдавано 2019 г. в Австралия. Торнадото се движи много бързо, такива пожари просто не могат да бъдат овладени. Подобен феномен после наблюдавахме и в Калифорния. В Канада такъв пожар премина от другата страна на пълноводна река - препятствие, считано досега за непреодолимо.

След края на горещините и пожарите обикновено следват по-влажни и дъждовни периоди. Останалите частици от пожара помагат за образуването на облаци, и то на такива облаци, които водят до по-интензивни валежи. Тези интензивни валежи често отнасят почвения слой, защото здравата гора не допуска интензивен поток вода върху повърхността на земята, докато след пожар вече няма какво да го спре. И тъй като почвата е много суха и изпечена, тя също не може да задържа вода и започват наводнения. А след като водата отнесе почвения слой, възстановяването на гората е много сложно, трябват десетки години.

Така че в дългосрочен план можем да очакваме по-видими и по-яростни екстремни явления. Има поредица от такива екстремни и много опасни явления, които вече се наблюдават - това са само няколко примера. За жалост, светът върви в погрешна посока.

Едно от притесненията ми е, че в България не сме готови за подобни екстремни явления. Идното лято може да има много горещи вълни и поради по-слабите валежи има по-голяма вероятност от горски пожари. А в България няма никаква подготовка. Видяхме какво се случи в Гърция, а там имат 17 специални самолета за борба с горски пожари. Ние нямаме нито един, само няколко хеликоптера. И тъй като годината се очаква да е гореща навсякъде в Европа, навсякъде вероятно ще има горски пожари, няма да има и кой да ни помогне.

Интервюто взе Ани Коджаиванова