Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Какво е регенеративно земеделие и има ли "почва" у нас

Асоциация на българските Но-тилъри организира специално обучение за тази концепция за фермери заедно с EIT Food

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Земеделието е един от най-големите източници на затоплящият атмосферата въглероден диоксид, отговорен за повишаващите се температури глобален мащаб. Смята се, че с горското стопанство и други отрасли използващи земята, селското стопанство е отговорно за близо четвърт от всички емисии на парникови газове. На фона на климатичните промени и новите екополитики на Европа все по-често се говори и за регенеративно земеделие. Както подсказва и самото му име, това е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството, да я направят по-устойчива. Този метод дава приоритет на здравето на почвата, на оптималното управление на водата и ефективното използване на торове и т.н.

На практика тази система е в състояние да помогне много за смекчаване на климатичните промени и позволява на фермерите да влязат в активна роля за превенция на тази екзистенциална заплаха - още повече че тя застрашава и собствения им поминък.

Как да го направят пък е темата на специално безвъзмездно обучение за земеделци, организирано от Асоциацията на българските Но-тилъри в партньорство с EIT Food (специализирания отдел по въпросите за храната на Европейския институт за иновации и технологии (European Institute of Innovation & Technology) в рамките на два дни - 21 и 22 март.

Как се прави регенеративно земеделие

В основата на регенеративното, или наричано още консервационно, земеделие стои доброто състояние и функциониране на почвите. Голяма част от земеделските земи имат много по-ниски нива на органична материя в резултат на дегенеративни практики за управление на земята, сред които и лоши пасищни практики. Подобряването на органичната материя в почвата може да намали или дори да спре ерозията и да осигури баланс, проникване на водата, кръговрат на хранителните вещества, здрави растения, добра и устойчива реколта, биоразнообразие. Повече органична материя в почвата означава пренасяне на въглерод от атмосферата, където представлява парников газ, в земята. А там той е полезен за планетата.

Това се постига по няколко основни начина

Земеделие без обработки или "но тил". Става дума за минимално механично обезпокояване на почвата, директна сеитба без оран в различни видове почвени условия, ефективна сеитба в растителни остатъци.
Винаги покрита почва - осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите.
Сеитбооборот и биоразнообразие - чрез ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури. Миксове от покривни култури между основните култури.
Намаляване на химичните добавки - оптимизиране на препарати и торове и повишаване на ефективността на торенето.
Интегриране на животни - комбинирано отглеждане на растения и животни, техники за планирана паша, възстановяване плодородието на деградирани пасища.

Разбира се, всичко това трябва да се случва в контекст, т.е. да има план за прилагане на регенеративни земеделски практики в стопанството спрямо наличните ограничения и възможности.

За всичко това ще говорят и лекторите на форума. Сред тях са Саймън Гудъл от Savory Institute, експертът по почвено здраве Петя Иванова, фермерите Иво Тончев от "Близката ферма" и Филип Харманджиев от "Чифлик Ливади", Александър Китев - един от пионерите в едромащабното регенеративно земеделие в България.

Цялата програма и и условия за участие може да видите тук.

Защо е важно

От 1950 г. насам 75% от земеделската земя в света е деградирала, използването на изкуствени торове и препарати се е увеличило няколко пъти, което показва че естественото плодородие на почвите е намаляло няколко пъти. В някои части на света масово се използват ГМО култури или се селектират сортове, които да могат да издържат на интензивната употреба на пестициди.

Всичко това води до значително намаляване, от 10% до 100% на витамини, минерали и жизненоважни микроелементи като желязо, цинк и др. в състава на растителната и животинските храни. В днешно време трябва да ядем 3 пъти повече плодове и 5 пъти повече зеленчуци, за да си набавим необходимите жизненоважни хранителни вещества за нормален здравословен живот в сравнение с 80 години по-рано.

За разлика от изтощените почви, здравият, органичен горен почвен слой задържа вода, рециклира хранителни вещества и съхранява въглерод. Това води до производство на по-питателна храна, по-издръжливи култури с по-малко загуба на вода. Според много учени консервационното земеделие може да има огромен принос за спирането на изменението на климата. Ако почвите в света съхраняват само 0.4% повече въглерод всяка година, това може да компенсира всички човешки емисии на CO2, сочат данни.