NET ZERO: Нулата с най-голямо значение

Точно за да очертае тези грандиозни промени, с които ще се сблъска икономиката, и да обобщи постигнатите договорености на климатичната среща на ООН в Глазгоу (COP26), "Капитал" организира на 23 ноември международната конференция NET ZERO Economy. В нея ще участват редица институционални представители, изпълнителни директори, анализатори и др.

Амбиции и възможности

Климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26) завърши с три основни постижения:

• първото включване изобщо на ангажимент за ограничаване употребата на въглища
• увеличаване на финансовата помощ за развиващите се страни
• обновяване на плановете за намаляване емисиите догодина, за да се запази достижима целта за задържане на покачването на температурите до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.

Това формално са нови цели, които светът си поставя за постигане на климатичните цели. Реално обаче в тези договорености не участват едни от най-големите замърсители - Индия и Китай. И съответно усилията на останалите страни не биха постигнали особен ефект.

Като цяло новите договорености няма да имат пряк ефект върху България, тъй като въпросът с въглищата и енергийния преход ще бъде решен по линия на Зелената сделка на ЕС. Но трансформация ще има на бизнес ниво - компаниите, особено мултинационалните, вече са определили свои цели за въглеродна неутралност. И в това има логика - реално там, при бизнеса, се генерират голяма част от CO2 емисиите и най-лесно могат да бъдат ограничени. Движещият фактор в това отношение ще са големите компании, чиято сила е в ефекта, който оказват върху партньорите си - т.нар. Scope 3 при нетирането на въглеродните емисии. Става дума за това, че корпоративните гиганти могат да изискват от доставчиците си също да прилагат NET ZERO стандарти, за да могат да работят с тях. Именно това се оказва най-големият стимул за декрабонизация на бизнесите.

Наскоро публикуваният от консултантската компания PwC Net Zero Economy Index 2021 например показва, че амбицията на глобалния бизнес за постигане нетни нулеви емисии към 2050 г. е налице. "Над 3000 компании са вече част от инициативата Race to Zero, с покритие на половината сектори в световната икономика, сред които се открояват модната индустрия, автомобилостроенето, информационните технологии", казва съдружникът "Консултантски услуги" в PwC Албена Маркова.

Какво казва бизнесът

Главният съветник по климатичните промени в Shell International Ltd Дейвид Хоун например споделя, че фокусът на компанията е върху ограничаването на собствените емисии - тези, които са директен резултат от дейността й, както и свързаните с електричеството, охлаждането, транспорта и т.н., които полазва. "Поставили сме си цел да ги намалим с 50% още до 2030 г. Ще бъдат използвани редица мерки: включително подобряване на ефективността на нашите операции, използването на система за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, промени в експлоатационни съоръжения, които могат да включват използване на гориво като водород, и балансиране на емисиите с природосъобразни решения. Но най-голямото предизвикателство е да доведем нашето продуктово портфолио до NET ZERO. Обхватът се очаква да бъде подобен, но това може да бъде извършено само чрез директна работа с нашите клиенти. Например доставянето на зелен водород на Ротердамското пристанище няма особен смисъл, ако няма кораби, които да го използват. Тоест в случая това означава директна работа с корабната индустрия за взимане на решения", казва той за "Капитал".

"Правителствата, лидерите имат отговорност да ни направляват и да дават пример за по-доброто бъдеще и доброто състояние на планетата. Приветствам всяко усилие, действие и мисъл, които ни водят в тази посока. Но не бива да се заблуждаваме - това е споделена отговорност, не можем да разчитаме само на Зелената сделка например, за да постигнем желания ефект", споделя и изпълнителният директор на "Кока-Кола ХБК България" Юрг Буркхалтер. Според него декарбонизираната икономика се превръща все повече и повече в бизнес фактор и бизнес модел, който привлича инвестиции от индустрията.

"Тенденцията в корпоративния свят е политиките и целите за устойчиво развитие да са интегрирана част от общата бизнес стратегия на компанията, с отношение върху бизнес резултатите като цяло, а финансовите резултати да са обвързани с ESG показателите на компанията (екологични, социални и управленски критерии)", казва мениджърът регулации и устойчиво развитие във "Филип Морис" Диляна Якова. Много важна област в стратегията за устойчиво развитие на компанията, по думите й, са усилията за намаляване на отпадъците от продукти. Една от поставените цели е компанията да намали с 50% количеството на пластмасовите отпадъци от всички свои продукти до 2025 г.

"Вече е ясно, че Net Zero подходът вероятно ще стане един от, ако не и най-значимият, двигателите на промяната в строителната индустрия през следващите 30 години и дори през следващото десетилетие. Строителството вече се превръща в ключова област на фокус, следователно индустрията ще трябва да се стреми към иновации, да прави съществени промени и големи инвестиции, включително в технологии, които все още не съществуват", твърди генералният мениджър на "Главболгарстрой холдинг" Калин Пешов.

А старши вицепрезидентът по корпоративните въпроси в областта на енергетика и климата на Aurubis Улф Геркенс смята, че за да бъдат ефективни технологичните решения, бизнесът трябва да разполага и с работещи инструменти, които да подкрепят този преход. "Това са регулациите за запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия. Ние сме енергоемко производство и зависим от цената на тока. В повечето страни от ЕС действа механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии в цената на електроенергията. Такъв трябва да се въведе и в България", твърди още той.

Финансирането

Ключов фактор за въглеродната трансформация на бизнеса ще играят и банките, тъй като все повече финансови институции ще изискват клиентите им да има NET ZERO стратегия и ESG стандарт, за да получат по-добри условия при кредитирането. Други пък директно спират да дават пари за проекти, които замърсяват.

"Като климатична банка на ЕС Европейската инвестиционна банка е в челните редици на тези усилия, като се ангажира да подкрепи 1 трилион евро инвестиции в действия в областта на климата и екологичната устойчивост до края на това десетилетие. Голяма част от тези инвестиции трябва да са в иновации: ние сме изправени пред безпрецедентно предизвикателство и трябва да го посрещнем с нови идеи, както и с политически инициативи", казва ръководителят на представителството на групата на ЕИБ в България Теодор Радонов. По думите му миналата година ЕИБ е разработила Климатична пътна карта, според която:

• Всички финансирани от нас проекти през тази година са в съответствие с Парижкото споразумение.
• До 2025 г. 50% от нашите инвестиции трябва да бъдат за устойчивост на климата и околната среда.
• Спираме всякакви инвестиции в изкопаеми горива до края на 2021 г. Нашата енергийна политика се фокусира върху отключване на инвестиции в енергийна ефективност, изграждане на възобновяеми енергийни мощности, подкрепа на иновативни нисковъглеродни технологии и инвестиране в по-сигурна инфраструктура.

"Не съществува друго ключово решение освен пълната ангажираност от страна на държава и бизнеса, в това число и банките, да се движим в единствената правилна посока - декарбонизация на икономиката. Това е дълъг и комплексен процес, в който сме си поставили предизвикателни срокове", коментира и главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева.

Истината е, че декарбонизираната икономика не е само въпрос на технология. Тя изисква дълбока трансформация на цели индустрии, на начина на живот на хората на всички нива, на отказ от добре познати и установени потребителски навици, на кредитирането и дори данъчните политики. Дали и как това ще се случи на практика предстои да видим в следващите години.