България изостава с две обиколки във въглеродната надпревара

Новият преход

Промените, които европейските политики ще предизвикат, наистина са толкова дълбоки и радикални, че буквално ще изправят икономиката пред нов преход, подобен на този от планова към пазарна икономика. До голяма степен той трябва да се случи само за едно десетилетие - целите са въглеродните емисии да намалеят наполовина до 2030 г., което означава коренно различен начин на функциониране на целия бизнес, не само на енергетиката.

"Идеята за декарбонизация е може би най-голямата смяна на световната парадигма след индустриалната революция", смята Димитър Енчев от PostScriptum. A посланикът на COP26 за Европа, Централна Азия, Турция и Иран Дейвид Моран заяви по време на конференцията, че редица страни вече искат да преосмислят стратегиите си до 2030 г. и да повишат целите си. Което е ясен сигнал, че промените не само няма да бъдат отложени, но и ще се ускорят. Вихрещата се сега енергийна криза показва, че колкото по-дълго продължават да разчитаме на изкопаеми горива, толкова по-големи са рисковете - основна причина за скъпия ток е природния газ.

Истината е, че новите технологии вече са оценени от богатите държави и от богатите хора в по-бедните държави - ВЕИ, енергийна ефективност, електроколи, батерии, водород, умни мрежи, ESG бизнес стратегии и т.н. Което е ясен знак накъде ще се развиват и останалите икономики. Със сигурност някои от промените няма да звучат популярно - например спирането на добива въглища, но ще са нужни. И за да бъдат разбрани и приети, е необходимо да има добра комуникация - видяхме грешките с ковид-19 и ваксините, с жълтите жилетки във Франция и т.н.

"Не бива да се оплакваме, че някой в Брюксел е решил нещо за нас, а трябва да участваме активно, за да спечелим. Ако пак сме пасивни, ще има рискове, и то за бедните хора", смята още Кънев и припомня, че българското правителство има равен глас с това на Германия - факт, който често забравяме.

Освен правителствата обаче главна роля в NET ZERO прехода ще играят и частните компании. Само за последните две години фирмите с одобрени планове за намаляване на вредните емисии се увеличиха от 16% до 70% и това е показателно за промените, които предстоят във всички сектори - от хранителната индустрия, през високите технологии и металургията, до строителството и банките.

"Компаниите са част от една екосистема, в която всеки играе роля и си поставя цели, взима мерки и изисква такива от партньорите си. Основното нещо е всички да се ангажират за въглеродната неутралност, защото в противен случай нещата ще се получат много трудно", смята Максфийлд Вайс, който е изпълнителен директор на консултантската компания CDP Europe.

Юрг Буркхалтер, изпълнителен директор на "Кока-Кола ХБК България" и Франсоа Деберг, регионален директор за България за Veolia разказаха за корпоративните политики на компаниите и целите им за декарбонизация Фотограф : Цветелина Белутова

"Инвеститорите обаче искат сигурност", казва на свой ред Кристиан Руби, генерален секретар на Съюза на електроенергийната индустрия - Eurelectric. По думите му върховенството на закона и липсата на резки промени в нормативната база са задължително условие, за да се случат всички тези частни проекти, без които енергийният преход просто няма да може да случи. На България ѝ липсва точно това - ясна правна рамка и дългосрочна визия за бъдещето.

Енергетиката като пионер

Без съмнение сред първите и най-дълбоко реформирани сектори ще се окаже енергийният. Той генерира основна част от CO2 емисиите и най-спешните политики са насочени именно към тяхното ограничаване. За него е предвидена и най-голяма част от финансирането по европейските механизми и фондове. България обаче все още няма адекватна енергийна стратегия и буквално не знае по кой път ще поеме - хем се говори за максимално запазване на въглищата, хем ще се строят нови ядрени мощности, от друга страна, се подготвят схеми за стимулиране на нови ВЕИ, на водород, има и планове за големи газови мощности.

Юлиан Попов вижда огромен потенциал в развитието на комплекса "Марица-изток" Фотограф : Цветелина Белутова

Много от тези неща са взаимноизключващи се, други не са в контекста на Зелената сделка на ЕС и трудно биха могли да се осъществят. А всичко това създава огромни рискове, защото означава пропуснати възможности, изгубено време, липса на нови инвестиции и в крайна сметка слабо икономическо развитие.

"Винаги се говори за плавен преход, но истината е, че няма как да се прави плавна революция, защото това определено е революция. Процесът ще е труден, ще има турбуленции и може би трябва да се помисли за компенсиране на най-засегнатите, а не за това да се опитваме да забавим или отложим промените", смята Юлиян Попов, който е сътрудник на Европейската климатична фондация. По думите му липсата на ясна визия за бъдещето води до това, че България на практика не прави нищо. По повод заложеното заместване на част от въглищните мощности с газови, включено в Плана за възстановяване, Попов дава пример с Великобритания и Германия - там след отказа от въглища няма повишаване на производството на ток от газ, което показва, че не трябва да се мисли за газа като заместващо гориво. В случая с двете западни държави въглищата са заменени от комбинацията между нови ВЕИ, по-добро управление на мощностите и мрежата, както и добри междусистемни връзки.

Освен това, ако става дума конкретно за комплекса "Марица-изток", според участниците в NET ZERO конференцията българските управници не могат или не искат да осъзнаят това, че не техните решения ще определят докога да работят въглищата. Самият пазар ще изтласка тези технологии много по-рано от сцената и няма да може да се направи много освен с цената на огромни субсидии за тяхното поддържане.

"Не смятам, че енергийният преход трябва да се възприема като предизвикателство. Той е преди всичко възможност, особено за страна като България", казва още Енчев, чиято фирма участва в изграждането на един от най-големите ВЕИ проекти в Австралия. Един пример в тази посока е фактът, че българската икономика и битовите потребители са много слабо газифицирани - до скоро това се смяташе за минус, но сега, когато всички западни страни чертаят планове за заместване на газа с ток от ВЕИ, това се оказва голям плюс.

Димитър Енчев от Postscriptum е убеден, че България може да спечели от зеления преход Фотограф : Цветелина Белутова

По думите на Енчев, ако се опитваме да вървим в обратна посока, това ще бъде икономическо самоубийство. До голяма степен казаното от него се потвърждава и от Йенс Расмусен, който е главен изпълнителен директор на датската Eurowind Energy. "Правителствата, особено тези в България, трябва да знаят, че ако досега са привличали инвеститори с евтина работна ръка, то за напред водещо ще е достъпната, сигурна и евтина зелена енергия. Ако нямат такава, въобще няма да присъстват на инвестиционната карта", заяви той по време на "NET ZERO Economy".

Парите също залагат на зелено

Важен фактор за икономическата трансформация ще играе и финансовият сектор. Засега основно големи институции като Европейската инвестиционна банка, Международния валутен фонд и Световната банка включват в бизнес политиките си въпроса за климата, но скоро това ще правят и всички търговски банки. Дори очакванията са целият зелен преход да бъде катализиран от финансовата система.

"ЕИБ вечен не финансира проекти за изкопаеми горива и следи стриктно за вредните емисии, които дадени инвестиции ще отделят. Банката е подкрепила с 200 млрд. евро климатични проекти за още над 700 млрд. евро", заяви Теодор Радонов, който е представител на ЕИБ за България.

Това показва, че основен риск пред бизнеса е в един момент да стане небанкируем - просто банките ще започнат да избират с кого да работят и фирми без ясни планове и ангажименти за декарбонизация няма да получават банкови услуги.

От друга страна, председателят на Центъра за устойчиви финанси и енергетика и изпълнителен директор на Българската фондова борса Маню Моравенов казва, че за финансиране на зеления преход има много възможности, включително на българския капиталов пазар, които все още не са използвани. "Има възможности за намаляване на енергоемкостта и те могат да се възстановят от намаляване на разходите долу-горе за 10 години и точно това може да бъде осигурено от облигационни емисии и други инструменти, които да осигурят пари", казва още той.

Банките ще са в основата на декарбонизацията на икономиката, смята Борислав Бангеев от Уникредит Булбанк Фотограф : Цветелина Белутова

Сега банките имат свръхликвидност и могат бързо и достъпно да подкрепят този процес. "Могат и да съветват компаниите как да започнат и да преминат през икономическата трансформация", споделя Борислав Бангеев, главен риск директор и член на управителния съвет на "Уникредит Булбанк".

В действителност декарбонизацията е едно ново надпреварване между страните, в което последните до скоро може да станат първи. И въпрос преди всичко на политическа визия това да се случи. България определено има своя шанс. Въпросът е да не го изпусне отново.