Свят

Европейските регулации през 2022 г.: От минимален корпоративен данък до саниране на стари сгради

Фокусът на европейското законодателство ще бъде още върху икономическите последици от ковид, зеления преход, транспорта и цифровизацията

Моника Върбанова

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

И през новата година горещите теми в Европейския съюз - ковид пандемията, върховенството на закона в Полша и Унгария, свободата на медиите в Словакия (и не само), външнополитическото позициониране на Европа, ще продължат да бъдат на дневен ред.

Но 2022 г. ще донесе и още промени, някои от тях оспорвани от отделните държави членки: в данъчните политики, регулация на минимална заплата в ЕС, както и нови финансови разпоредби. Постигането на зеления и цифров преход ще се случи чрез нови регулации в почти всички икономически сектори - производство на електроенергия (отговарящо за 80% от вредните емисии в съюза), тежката и леката промишленост, транспорта, селско стопанство и дигиталните услуги. Ето какво се очаква да е на масата на преговорите в Брюксел през 2022 г. - темите засягат всяка държава членка, както и някои конкретни бизнеси:

Преход към устойчива икономика

Омикрон настъпва сериозно в Европа и се очаква още през януари поредният нов щам да бъде доминиращ в страните членки. ОИСР вече предупреди за сериозни прекъсвания на веригите за доставки на световните пазари. ЕК коригира прогнозната инфлация за 2022 г. от под 2% на 2.2% (като нивото се различава значително в държавите). През 2022 г. ще трябва да се вземе и решение за фискалните правила в ЕС (т.нар. Stability and Growth Pact, и клаузата за извънредна ситуация, активирана в началото на пандемията). А това е въпрос, който сериозно засяга по-задлъжнелите европейски партньори, чийто дълг нахвърля 60% от БВП, а бюджетите им традиционно са с дефицити над 3% от БВП. С подписания пакт за сътрудничество в края на 2021 г. италианското и френското правителство възнамеряват да реформират правилата, за да позволят повече инвестиции, стимулиращи растежа за естествено намаляване на тежестта на дълга.

Данъчните политики (включително минимална корпоративна ставка от 15% за местни и за мултинационални компании с приходи над 750 милиона евро, обявена през декември 2021 г.), минимални заплати (най-малко 60% от средната заплата в съответната държава членка, очаквана още през февруари 2022 г.) и нови финансови разпоредби (например актуализиране на капиталовите изисквания за застрахователни компании (Платежоспособност II) и банки (Базел III) също ще са на масата в предстоящата година.

За да се справи с шоковете в икономиката, ЕК очаква стартиране на кохезионните програми (никога досега не е имало толкова голямо забавяне на нов програмен период) и реализиране на по-голямата част от инвестициите на плановете за възстановяване и устойчивост.

Постигане на целите за климатична неутралност

На този фон ЕК вече изпрати до държавите членки дълго отлаганото си решение за включване на ядрената енергия и газта към "зелените източници" на енергия, но под определени условия. Инвестиции в ядрени централи ще се считат за устойчиви до 2045 г., ако държавите се справят с вредните отпадъци от функцията им, без да причиняват "значителна вреда" на околната среда. Газта ще се определя като "преходна" енергия, но трябва да отговаря на по-подробен набор от условия, включително производство на емисии по-малко от 270 g CO2 на киловат и заместване на традиционните изкопаеми горива, като например производството на въглища. Въпросът е важен както политически, така и икономически. Първо, защото регулира кои видове енергия ще бъдат позволени и финансово стимулирани в ЕС по време на прехода към климатична неутралност през следващото десетилетие. Второ, защото много държави вече са планирали или започнали стратегически проекти, които биха могли да бъдат изложени на риск. Така например Франция и държавите и ЦИЕ лобират за ядрената енергетика, силно зависими от нея, докато Германия и Белгия са твърдо против. Австрия заплаши, че ще даде цялото предложение в Съда на ЕС. Според френския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон зеленият етикет на ядрената енергетика и газта ще спомогне за достигане на "net zero" целите на ЕС до 2050 г.

Огромна част от законодателството за зеления преход вече беше обявено през 2021 г. и както Франс Тимерманс, заместник-председател на комисията, отговарящ за Зелената сделка, каза на министрите на околната среда на ЕС на 20 декември: "Всички дискусии и предложения занапред трябва да запазят Закона за климата като своя цел."

От своя страна президентът Еманюел Макрон иска да използва френското председателство за насърчаване на три конкретни екологични действия, както спомена в речта си на 9 декември. Те включват въвеждане на т.нар. "огледални клаузи" към търговските сделки (гарантиращи интересите на европейските търговци), коригиране на механизма за въглеродните емисии и създаване на нов инструмент за борба с обезлесяването в трети страни.

Предвижда се комисията да представи няколко законодателни текста като част от новия план за действие за кръгова икономика, един от основните градивни елементи на Зеления пакт. Това включва Стратегията на ЕС за устойчив текстил, преразглеждане на Директивата за екодизайн и на Директивата за опаковките (още през април). Очаква се и напредък в реформите заобща селскостопанска политика на ЕС.

Декарбонизиране на транспорта

Франция също така възнамерява да задвижи водещия пакет от законодателство за климата, "Готови за 55" (който начертава пътя за климатична неутралност до 2050 г.), с разширяването на пазара с въглеродни емисии в транспортния и строителния сектор. Макар да се очертава проблемна точка сред членовете на ЕС, Тимерманс заяви, че това е "един от най-добрите инструменти, с които разполагаме за иницииране на промяна в поведението", както и възможност да се справим с високите цени на електроенергията.

На практика законодателството предвижда всички полети, които кацат в ЕС, да използват определен процент зелено реактивно гориво, което значително ще повиши разходите им. Търговията с CO2 емисии за леки и лекотоварни автомобили също разделя страните членки в позициите им, като по-богатите нации одобряват задължителното преминаване към електрически и водородни превозни средства, по-бедните изразяват притеснение, че пазарите им ще "прелеят" с употребявани и силно замърсяващи такива.

Допълнително още по време на френското председателство се очаква електрическите автомобили и индустриалните батерии, продавани в Европа, да бъдат изправени пред нови екологични стандарти. Целта е да се даде предимство на местните производители. "Батериите, пуснати на нашия пазар, независимо от техния произход, ще бъдат устойчиви", каза вицепрезидентът на Комисията Марош Шефчович. Предложението вече е критикувано от производителите на автомобили, които предупреждават, че безбройните нови разпоредби могат да увеличат цената на електрическите превозни средства.

Обновяване на най-лошо представящите се сгради (откъм енергийна ефективност) най-късно до 2033 г. също е непостижимо предизвикателство, особено за страните от ЦИЕ.

Цифровизацията в Европа

Нови правила за технологичните гиганти, промени в законодателството за изкуствения интелект (включително за технологиите за биометрично разпознаване), инициативи за киберсигурност (NIS2) и полупроводници са само част от цифровите амбиции на ЕС през 2022 г.

Предложението за повече права на работниците в споделената икономика и дигиталните платформи получи широка подкрепа и от страните от ЕС, но реализирането му ще отнеме време, тъй като държавите членки ще трябва да транспонират директивите в националното законодателство.

Влизането в сила на правилата за управление на данните (очаквано през февруари) определя как ще се търгува с тях, включва по-малки участници в пазара на данните и осигурява механизъм за повторното използване на данни от публичния сектор. Успехът на схемата ще зависи от възприемането й от индустрията.

И още - опит за решение на глобалния недостиг на чипове и критични суровини се чака от ЕС през юни.