Едрите зърнопроизводители ще взимат по-малко евросубсидии

За да работи промяната трябва да бъде упражняван и ефективен контрол, като именно в тази част досега България показваше слабост. Сега изглежда, че поне една от вратичките за заобикаляне на ограниченията ще бъде затворена.

Извън това има още няколко важни промени около земеделските средства. Националното съфинансиране само по селската програма (ПРСР 2023 - 2027 г) се увеличава ударно от 15% на 60%, като така през държавния бюджет ще се компенсира намаленото еврофинансиране по програмата - в новия период то ще е само 1.4 млрд. евро при 3.1 млрд. евро в настоящия период. Това ще струва на бюджета до 2.1 млрд. евро за идните пет години. В новия период до 2027 г. голяма част от директните плащания, които са почти изцяло от Брюксел, вече ще бъдат обвързани и с още екомерки, като целта на ЕК е европейският агросектор да стане много по-екологичен и устойчив.

Остава обаче и средствата да потекат към земеделците. Изработването на Стратегическия план на България за новия период се забави значително на фона на политическия хаос в страната миналата година и бе изпратен в Брюксел едва през пролетта на 2022 г. ЕК пък го върна със стотици забележки, които към момента все още се отстраняват. Надеждите са процесът да приключи до есента и новите плащания да се отпушат от 2023 г.

Спирачка на парите към едрите фермери

В новия програмен период до 2027 г. България ще разполага с близо 4.2 млрд. евро за директни субсидии. От тях около 2 млрд. евро е ресурсът за плащания за площ - твърда сума, която всеки собственик или наемател на земеделска земя получава годишно. Останалата част от директните плащания са по линия на екоизисквания или по т.нар. обвързано подпомагане (за отглеждане на определени животни или култури).

Лъвският пай от тези плащания традиционно отива в малко на брой, но много големи стопани, които гледат основно зърнени и маслодайни култури, както и някои едри животновъди (виж карето), тъй като през годините секторът в България се окрупнява все повече. Според доклад на европарламента България е на първо място в Европа по концентрация на земи в големи стопанства, а според анализ на ЕК - и в топ 3 на разпределение на субсидиите към големи получатели.

За да се компенсира изкривяването, през миналия програмен период бе сложен таван за плащанията на площ от 300 хил. евро на стопанство - колкото и да е голямо то, не може да получи над тази сума по линия на субсидиите за площ годишно. Въпреки това ограничението засегна малцина - находчиви местни земеделци раздробиха най-големите стопанства на отделни дружества, така че всяко да получава отделна субсидия, а ефективен контрол за свързаността на фирмите така и не бе приложен.

В новия програмен период правилата ще са по-затегнати. Като начало таванът за базовото плащане пада три пъти. Това бе договорено още в коалиционното споразумение при формирането на кабинета "Петков" и е разписано в плана. "Решението за таван от 100 000 евро на стопанство вече е окончателно", отчете вече бившият министър на земеделието Иван Иванов преди предаването на щафетата на служебния министър Явор Гечев. За останалата част от директните плащания обаче - тези по агроекологичните компоненти, няма да има заложени тавани.

Част от представителите на зърнопроизводителни сектор, разбира се, не харесват новите ограничения и възразяваха още при обсъждането им по-рано през годината. Все пак таванът е само върху плащането на площ, докато по-голямата порция от директните плащания - екокомпонентите, не са засегнати. "Новите тавани все пак ще осигурят по-справедливо разпределение на средствата, макар че те засягат само базовите плащания, към които в последствие се добавят екологични и други мерки", коментира сега пред "Капитал" представител на сектора.

Редом с това досега държавата позволяваше таванът за плащането да важи, след като се приспаднат разходите за заплати на работещите в стопанството, а подозренията бяха, че собствениците използват тази вратичка, за да запишат огромни суми уж за заплати към административен персонал (например месечна заплата за управителя от по 1 млн. лв.). За да се избегнат злоупотреби, сега ще могат да бъдат приспадани само заплатите на селскостопанските работници (назначени под код на икономическата дейност в областта на селското стопанство съгласно Класификатора на икономическите дейности в България), които собственикът действително е изплатил и декларирал, вкл. с осигуровките. Те не трябва да са повече от 2.5 пъти средната брутна месечна заплата за икономическа дейност "Селско, горско и рибно стопанство", определена от НСИ за годината на подаване на заявлението за подпомагане. Така заплатите на административния персонал ще останат извън схемата.

С едно наум остава обаче въпросът за ефективния надзор на новите правила. Както и досега контролът ще се осъществява от фонд "Земеделие", който дотук не отчете големи успехи при проследяването на свързаността на фирмите, получатели на субсидии. Например, правилото за таван от 300 хил. евро в предходните години засягаше едва седем компании. При обсъждането на новите правила в началото на годината имаше нагласи в контролния процес да бъде включена и НАП. Сега от министерство на земеделието не споменават приходната агенция в отговорите си до "Капитал" по темата. И все пак ниският таван от 100 хил. евро сам по себе си най-малко би трябвало да направи процесът на раздробяване на фирмите доста по-трудоемък и "досаден" за големите компании.

Иначе новите правила според разчети би трябвало да засегнат над 200 големи стопанства и да "спестяват" над 17 млн. лв. годишно. Друга промяна пък ще облагодетелства малките и средни фермери. В новия период допълнително преразпределително подпомагане ще се изплаща за първите 300 дка само на стопанства, които обработват до 6 хил. дка. Досега двойни субсидии за първите 300 дка се даваха за всички фермери, без значение дали са малки или едри.

Така в крайна сметка ефектът от промяната би трябвало да бъде по-солидна и целенасочена подкрепа за по-малките фермери, като в същото време и най-големите няма да бъдат чак толкова тежко ощетени, предвид че таванът е само върху част от субсидиите.

Земеделието в контекста на Зелената сделка

Новите регламенти за общата селскостопанска политика на ЕС до 2027 г. бяха одобрени в края на 2021 г. след почти три години преговори. Междувременно ЕК форсира два нови нови пакета политики като част от Зелената сделка, които пряко засягат селското стопанство:

• Стратегията "От фермата до трапезата", която цели 50% по-малко пестициди и антибиотици, 20% по-малко синтетични торове в селското стопанство на ЕС и 25% дял на биоземеделието до 2030 г.;

  Стратегията за биологичното разнообразие, която цели 10% от земеделските земи в ЕС да не се използват за производство, а да имат екофункции.

Макар в началото да бяха препоръчителни, след поредната реформа в ОСП бе решено целите от двете стратегии да бъдат обвързани със земеделските плащания след 2023 г. Много от държавите, а и самите земеделци имаха ред възражения - особено по отношение на потенциалната загуба на доходи и конкурентоспособност за земеделските производители. Към днешния момент тези възражения изглеждат особено актуални предвид заплахата за продоволствената сигурност заради войната в Украйна. На фона на въоръжения конфликт част от зелените цели изглеждат и нереалистични.

В крайна сметка бе решено всяка държава-членка да разработи и представи на ЕК свой собствен Стратегически план до края на 2021 г., в който да определи рамката на директните си плащания чрез интегриране на изискванията от предишния програмен период (2014-2020 г.) за "зелени плащания" и задължение най-малко 4% от земята в стопанството да е за непроизводителни площи (живи плетове, езера или угари). Така в българския план бе разписано 25% от парите в директните плащания за фермерите да бъдат разпределени в 10 "зелени" схеми на подпомагане.

Критики обаче не липсват към този подход. "В България така или иначе поставените екоцели са минимални - т.е. процентът за екологични цели от бюджета на плана е на минимално допустимия размер по изискванията на ЕС. Повечето от предвидените средства, в това число и тези за еко-схемите, са с противоречив /недоказан/ принос към околната среда", казва Марина Юнакова от организацията СТЕП, която работи в полза на общностите, които развиват земеделие с висока природна стойност. Например, предвиденият бюджет за подпомагане на земите в Натура 2000 е намален наполовина, а едновременно с това се очаква да се увеличи размерът на допустимите за подпомагане площи. "По този начин се нарушава принципът за не-намаляване на амбициите за опазване на околната среда спрямо предходния програмен период", допълва тя.

Кога ще е готово

Сложната политическа ситуация в България забави прекомерно изработването на плана и страната ни не успя да го прати на ЕК до 21 декември 2021 г., както се предвиждаше. Това стане едва през пролетта на 2022 г., а миналия месец документът бе върнат от Брюксел с 405 забележки. "Трябва да гарантираме, че плановете са пълни и амбициозни, като настояваме те да работят за фермерите в настоящия труден икономически контекст. Одобрението им ще зависи от качеството и навременността на реакциите на държавите-членки на нашите коментари", коментира говорител на ЕК за "Капитал".

Според източници на "Капитал" работата по изчистване на забележките на ЕК продължава, като плановете на кабинета "Петков" бяха процесът да приключи през септември. Малко преди оттеглянето си министър Иванов каза, че редакциите са готови на 40%. Падането на правителството обаче може допълнително да забави процесът на одобрение и плащанията към българските земеделци. В Брюксел по принцип избягват да сключват дългосрочно ангажиращи документи със служебни правителства, въпреки че служебният министър на земеделието Явор Гечев обеща приоритетно довършване на работата по плана. Надеждите са, че все пак от 2023 г. парите ще тръгнат към фермерите.

Фотограф : Надежда Чипева