Метанът е двигател на глобалното затопляне, но и шанс в битката срещу него

Втората добра новина е, че след години пренебрегване ограничаването на емисиите от метан най-после намери място в документи на държавно и международно ниво. На климатичната конференция в Глазгоу в края на 2021 г (COP26) над 100 държави подписаха "Глобалното споразумение за метана", с който се ангажират за редуциране на емисиите с 30% до 2030 г. спрямо равнищата от 2020 г. Още преди това Брюксел публикува Стратегия на ЕС за метана, която предвижда 29% намаление на емисиите спрямо 2005 г., макар тя все още да не е довела до конкретно законодателство. В ЕС 10 % от общите емисии на парникови газове се дължат на метан.

Съвсем наскоро и президентът на САЩ Джо Байдън подписа историческия нов климатичен закон, в който е залегнало и ограничаване на метановите емисии.

Каква е ситуацията с метана сега

Метанът е естествен газ, който се образува при природни процеси, свързани с гниене на растителни материали в безкислородна среда. Смята се, че около ⅓ от метана в атмосферата идва от влажните зони - най-вече блатата, а за останалото са отговорни няколко човешки дейности.

Една трета от антропогенните емисии са от добив на изкопаеми горива: метанът е основна съставка на природния газ, а също така се намира и в нефтени находища, както и в каменовъглените мини. Метан често изтича от газопреносната и петролопреносната инфраструктура, особено ако е стара или има аварии. Други 40% идват от селското стопанство, тъй като преживните животни отделят по естествен начин метан заради характерния си метаболизъм - основно кравите и овцете. Допълнителни източници са и свинефермите - основно заради тора. Сериозен дял има и отглеждането на ориз, тъй като използваният в Азия традиционен метод на наводняване на оризищата като начин за контрол на плевели и вредители, води до образуване на метан. Предвид мащабите на отглеждане на ориз, емисиите от него са много големи.

Немалък принос имат и сметищата и депата за отпадъци, които са пълни и с разлагаща се растителност.

В момента според различни изчисления метанът е отговорен за 20-30% от глобалното затопляне. В началото на годината доклад на Националната агенция за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) показа, че концентрацията му надхвърля 1900 частици на милиард - почти три пъти повече от прединдустриалните нива. Данните сочат, че ръстът на емисиите на метан се забавя в началото на хилядолетието, но след това около 2007 г. започва бързо и до голяма степен "мистериозно" повишение.

Учените се затрудняват да обяснят точно от какво е предизвикано това ускорение - дали добивът на изкопаеми горива или разрастващото се животновъдство, а отделно глобалното затопляне води до разтапяне на пермафроста, в който е уловено огромно количество метан. При всички случаи обаче ръстът на метановите емисии е много лоша новина.

Възможност за ответен удар

Според учени, които работят в сферата на климатичните промени, обаче човечеството може много успешно да противодейства и да се възползва от шанс за бързо ограничаване на затоплящите атмосферата емисии. "Тъй като метанът остава сравнително кратко в атмосферата, веднъж започнем ли да намаляваме емисиите му, ще видим сравнително бързо намаляване на концентрацията му в атмосферата. И това е нещо, което не важи за въглеродния диоксид", казва Таяни Сън, учен по климата във Фонда за защита на околната среда, цитирана от Wired.

В статия, публикувана в списанието Environmental Research Letters, тя изчислява, че със съществуващи технологии - например улавяне на метан от производството на нефт и газ, и по-добро управление на селскостопанските дейности, човечеството може да намали наполовина емисиите си на метан до 2030 г. "Така ще се избегне затопляне с около четвърт градус до средата на века и с около половин градус до края на този век. А също така може да забави скоростта на затопляне в близко бъдеще с около 30%. И това е много важно за голямата цел - да задържим затоплянето под 2 градуса", казва тя.

Как "Булгартрансгаз" забрани мониторинга на еколози

Например мерки като мониторинг на операциите с природен газ за течове са сравнително лесни за изпълнение и с ниски разходи, казва Таяни Сън. Стига обаче засегнатите и заинтересовани страни да имат желание да го правят - в България, изглежда, случаят не е такъв.

Източник: За Земята Преглед на оригинала

През май месец т.г. екип на екосдружението "За Земята" и организацията Clean Air Task Force показаха снимки с инфрачервена камера на газовата инфраструктура в България, които разкриват сериозни изтичания на метан в атмосферата. Къде точно са те обаче не става ясно, тъй като "Булгартрансгаз", която е компанията - оператор на цялата национална газопреносна мрежа, е издала официална забрана за снимките на техни съоръжения. След като екоорганизациите са се консултирали с адвокати, са решили някои от кадрите все пак да бъдат включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.

Случаят е показателен за отношението на държавната компания към сериозен екопроблем. България реално е първата страна в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима, съобщиха от организацията тогава. Екипът им е посетил 13 европейски държави и е заснел над 350 локации. Преди това и други организации са заснемали множество течове в газови интерконектори, рафинерии, дори бензиностанции, което говори, че това по-скоро не са изолирани инциденти, а се срещат често на различни етапи от производствената верига в преноса и складирането на този вид гориво. Веднъж установени обаче, срещу тях могат да се вземат ефективни мерки. "В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти", каза и операторът на инфрачервената камера Джеймс Турито.

Източник: За Земята

На практика в момента в България липсват изисквания за регулиране на метановите емисии или пък за мониторинг и измерване, казват от "За земята". Стратегията за метана в ЕС предвижда законодателни предложения в тази посока - задължително измерване, докладване и проверка на всички свързани с енергетиката емисии на метан и отстраняването им. Друго предложение е и забрана на рутинното т.нар. изгаряне във факел и изпускане в атмосферата, прилагано в енергийния сектор. Тези мерки обаче още не са се превърнали в задължения.

Източник: "За Земята" Преглед на оригинала

Пържола с висок метанов отпечатък

Други мерки могат да бъдат насочени към селското стопанство. Разработките на бургери от изкуствено месо и протеинови алтернативи целят да намалят пазарния дял на месото, което също може да помогне за намаляване на емисиите на метан. Учени също така експериментират с модифициране на фуражите с цел добитъкът да се оригва по-малко (реално метан се отделя основно при оригването, а не при пръцкането на кравите).

За да се разбере мащабът на проблема с оригващите се крави, ето едно сравнение - ако всички крави по света (общо около 1.5 милиарда) бяха отделна държава, то тази държава щеше да е вторият най-голям нетен емитент на парникови газове в света след Китай.

Стратегията на ЕС "От фермата до чинията" също цели да промени диетата на европейците, а други законодателни инициативи целят да направят едрото животновъдство по-скъпо и по-малко привлекателно за инвестиции.

Не е никак лесно да се идентифицират всички големи източници на метан - особено в селското стопанство, както и в природата, но учените все пак имат известни решения, които могат да помогнат за намирането им.

Крайната игра, разбира се, е по-драматична: пълен отказ от изкопаеми горива и замяна с възобновяема енергия. И докато това е много по-дълъг и по-бавен процес, ударното ограничаване на метана ще даде глътка въздух и време за устойчиви решения.