Абсолютен рекорд: 15 часа нулеви и отрицателни цени на тока в България

Какъв е ефектът от безплатния ток

Всичко това означава, че предлагането на електроенергия надвишава с много търсенето и то не само в някои слънчеви часове, когато работят фотоволтаиците, а в по-голямата част от денонощието. Това е важен сигнал, когато става дума за планирането на нови мощности, особено АЕЦ, които не могат да се спират и пускат при нужда и в подобна ситуация ще работят на загуба, тъй като продажната цена на електроенергията е отрицателна.

• Най-голямата инвестиция на България: американските блокове в АЕЦ "Козлодуй"

Ситуацията на пазара чертае и края на въглищните ТЕЦ. При подобни ценови нива те няма как да функционират заради високите си производствени разходи (за заплати и гориво, каквито например няма при соларите). Конкретно държавната ТЕЦ "Марица изток 2" сега работи, тъй като държавата реши да изкупува енергията на високата цена и да включи в микса на домакинствата. Това обаче ще се промени на 1 юли, когато цялата енергия ще се купува от борсата и централата няма да може да се класира.

Производството на ток надвишава потреблението. Преглед на оригинала

От друга страна ниските борсови цени може да се окажат добре дошли за крайните потребители и след 1 юли тарифите за бита вместо да се повишат, каквито прогнози имаше, може да се понижат.

За бизнеса обаче нулевите цени не означават непременно безплатен ток. За да се възползват от него те трябва да консумират във въпросния неделен ден (7 април), тъй като повече фирми имат часови профил на таксуване и реално заплащат цената в часа на нейното потребление. Впрочем това може да се превърне в стимул за изместване на часовете на производство за някои фирми.

В цяла Европа цените на тока са много ниски. Преглед на оригинала

Като цяло обаче разходите за електроенергия сега са много по-ниски. Средната стойност за март е малко над 120 лв./МВтч (при 215 лв. Миналия март), а от началото на април борсовият ток се движи около 90 лв./МВтч - най-ниското ниво от 2020 година насам. Би трябвало всичко това да се отрази и в крайните цени на стоките и услугите, в следващите месеци.

Какво да се прави

За производителите на ток обаче ниските продажни цени са сериозен проблем. От една страна старите централи не могат да покрият разходите си, за да поддържат готовност за включване при нужда, а от друга новите ВЕИ мощности не могат да покриват кредитите, с които са изградени.

Самата електропреносна система, при това не само българската, а регионалната, също е изправена пред криза поради голямото предлагане и по-ниското търсене. Просто енергията няма къде да се съхрани или насочи, което създава риск от неизправности и прекъсване на снабдяването.

Именно, за да ограничи подобни опасности Електроенергийния системен оператор започна да ограничава производството на соларите през деня като разпореди всички да работят на 80% от капацитета си. Други конвенционални мощности са изключени или излезли в ремонт. Въпреки това балансирането на системата си остава предизвикателство, особено като се има предвид, че в следващите месеци ще бъдат пуснати още стотици мегавати нови соларни централи.

За да се случи то ще са нужни системи за съхранение на енергия, които да поемат дневния пик на производството и да отдадат енергията вечер или сутрин. Например също на 7 април, но в 20 и 21 часа токът се търгува на нива от 200 лв./МВтч. Което създава инвестиционна възможност - ако някой инвестира в батерии ще може да купи на 0 лева през деня и да продаде на 200 лв. вечерта. Ако подобен подход се мултиплицира това ще изравни дисбалансите в системата.

• НЕК ще ремонтира един от агрегатите на ПАВЕЦ "Чаира" срещу 53.5 млн. лв.

Без съмнение много полезен би бил и ПАВЕЦ "Чаира", който е проектиран да играе ролята именно на голяма батерия и при излишък на ток да изпомпва вода към язовир "Белмекен", а при недостиг да произвежда енергия от същата тази вода. Очаква се първият агрегат на "Чаира" да заработи след ремонтите до края на тази година.