Разпределението на парите от Плана за възстановяване предизвика нови спорове

Според експерти трябва да бъдат предвидени съвременни енергийни мощности, които да изместят старите технологии

   ©  Николай Дойчинов
Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

България говори за поетапна раздяла с въглищните централи и изграждане на повече ВЕИ мощности, но в същото време трансформацията на замърсяващите централи и насърчаването на чистата енергия напълно отсъства от т.нар. План за възстановяване. По него страната ще получи общо над 12 млрд. лв., от които 4.5 млрд.лв. са за т.нар. "Зелена България" - това би трябвало да са средства за енергетика, околна среда и земеделие, но реално са за саниране на частни и обществени сгради.

На практика енергийният преход е съвсем слабо застъпен. Предвижда се само Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да получи 511 млн. лв. за дигитална трансформация и развитие на системите. Това е важно, тъй като компанията диспечира мрежата и следи във всеки момент какво се случва с енергийните мощности у нас - кой колко произвежда, има ли излишъци или недостиг и др. А с инвестициите тези процеси ще се подобрят и ще се намалят загубите и авариите по мрежата. В същото време обаче именно това отприщи серия от критики по време на онлайн дебат за плана в петък, тъй като на практика всички пари за енергетика ще бъдат насочени само към един-единствен проект - обновяване на системите на ЕСО.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че ще бъдат изградени системи за автоматизирано управление на подстанциите на ЕСО (които в момента се управляват на място), ще се модернизира системата за пазара на ток и ще се създаде изцяло нова система за киберсигурност. "Това е предпоставка за устойчиво развитие на сектора", обясни Петкова. За въглищата и поетапната трансформация на централите пари щели да се търсят от другаде, стана ясно още от думите на Петкова. Най-вероятно става дума за Фонда за справедлив преход, по който България очаква да получи 1.2 млрд. евро. Но това са средства за преодоляване на социално-икономическите последствия, а не за строеж на нови централи.

"Въпросът не е в това да се затворят въглищните централи, а в това да се изградят паралелни мощности", смята бившият министър на екологията и настоящ съветник към Европейската климатична фондация Юлиан Попов. По думите му България трябва да разгледа начините, по които могат да се развият новите технологии на терена на настоящите въглищни централи - солари, биогорива, биогаз, батерии и др.

"Трябва да се включим в трансформацията не със затваряне, а с отваряне на нови мощности, които да изместят старите технологии в условията на свободен пазар и да създадат нови работни места, които да привличат инвестиции", обясни той.

По принцип дискусиите по Плана за възстановяване имат за цел да съберат мнения и препоръки по предложените от правителството цели и проекти, но истината е, че до промени трудно ще се стигне - министерствата просто не биха се отказали от проектите си за сметка на други такива.