България не обръща внимание на потенциала за офшорни инсталации

За да стимулира увеличаването на мощностите от инсталации в морето, ЕК ще насърчава трансграничното сътрудничество между държавите членки, става ясно от документа. Затова ще бъде необходимо целите за развитие на възобновяемата енергия от инсталации в морето да бъдат включени в националните морски пространствени планове, които съответните държави ще трябва да представят на ЕК до март 2021 г. През април тази година българското правителство взе решение за изработването на такава стратегия, но към момента няма данни да е готов проект, който да се обсъжда.

Колко ще струва

Сметките на Брюксел показват, че за постигането на целите до 2050 г. ще бъдат нужни инвестиции в размер на почти 800 млрд. евро. Сумата изглежда внушително, но ако бъде разделена на годините се получава средно по 26.6 млрд. евро на година, което за целия ЕС не е никак много. За да бъдат осигурени тези средства, ЕК насърчава държавите членки да използват Механизма за възстановяване и устойчивост и да работят заедно с Европейската инвестиционна банка и другите финансови институции, за да подкрепят чрез InvestEU инвестициите в енергия от инсталации в морето. Средства от "Хоризонт Европа" пък ще бъдат мобилизирани в подкрепа на научноизследователската и развойната дейност, особено при технологиите, които са на по-начален етап.

Къде е България?

В стратегията се открояват възможностите във всички морски басейни на ЕС - Северно, Балтийско, Черно, Средиземно море и Атлантическия океан, и за някои крайбрежни и островни общности.

В документа за възможностите на Черно море е посочено, че то има добър природен потенциал за морски вятър и локаризиран потенциал за енергия от вълни. За Средиземно пък е записано, че има висок потенциал за офшорна вятърна енергия и има добър потенциал за вълнова енергия и локализиран потенциал за приливна енергия.

Пред "Капитал" бившият енергиен министър на Румъния Ръзван Николаеску коментира, че България и Румъния трябва да работят заедно, за да насърчат офшорната вятърна енергия. "Добра стъпка за развитието на потенциала на Черно море би бил пилотен общ проект, финансиран от ЕС", коментира той.

Според бившия екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация Юлиан Попов трябва да проучим енергийния вятърен потенциал в детайли, както и предварителния инвеститорски интерес. "Във всички тези стъпки трябва да работим тясно със съседните страни. Трябва също да имаме предвид, че развитието на офшорната вятърна енергия в региона ще има сериозно отражение върху развитието на свързаните индустрии и ние трябва да направим възможното да имаме дял в индустриалното развитие", каза той пред "Капитал".

Нещо повече - според директора на "Връзки с обществеността" в WindEurope Иван Пинеда Черно море може да се превърне във водещ нов пазар за офшорен вятър в Европа. "Черно море разполага с отлични вятърни ресурси и изградена верига за доставки за офшорни проучвания на нефт и газ", смята той.

Засега обаче българското правителство няма конкретни планове в тази посока. В енергийната стратегия на страната е записано, че офшорни вятърни централи може да започнат да се развиват едва след 2040 г., като тогава ще станат основен източник на зелен ток. За пилотни проекти и съвместни начинания с Румъния няма и дума.