Скритата цена на "Турски поток" - жертви, екокатастрофи и помощ от армията

Черната хроника

Не е прецедент при строеж да възникне инцидент и да има жертви. Колкото по-голям е проектът, толкова по-големи са възможностите за аварии. Но със сигурност е прецедент да не се правят проверки по казусите и медиите да бъдат държани в неведение за тях. Още повече, когато става дума за чуждестранни работници.

От данни на Агенцията по заетостта, предоставени в края на миналата година на "Капитал", се вижда, че за периода от 1 януари до 30 септември 2020 г. има 1727 чуждестранни лица, които работят в България след вътрешнокорпоративен трансфер във връзка с изпълнение на големи инфраструктурни (газови) проекти. Най-много са руснаците - 1348, а от Беларус са пристигнали 246 души.

В началото на 2020 г. Бойко Борисов завъртя символично кранчето на "Турски поток", заедно с Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Александър Вучич. Фотограф : Капитал

Първата информация за фатален инцидент на газовия строеж е от 28 март миналата година. Тогава от държавната "Булгартрансгаз" съобщават публично, че "работник е загинал в резултат на трудова злополука при строежа на газопровода "Балкански поток". Инцидентът е станал на землището на село Гостиля, община Долна Митрополия, в Плевенска област - тръбополагач е паднал в изкоп. Починалият е 62-годишен италиански гражданин.

Липсва информация дали е проведено разследване, дали чуждестранният работник е с изрядни документи, има ли застраховка, каква е точната причина за инцидента, взети ли са адекватни мерки от страна на изпълнителя за безопасни условия на труд - въобще всичко, което по принцип държавата проверява в подобни казуси.

Вместо това на 18 април, няма и месец по-късно, друг италиански работник (на 41 години) загива по трасето на "Турски поток" в България. Този път инцидентът е в землището на село Александрово, община Ловеч. Работникът е получил нараняване на главата от удар с подемния кран, който се използва за товарене на стоманени тръби върху камион.

"Булгартрансгаз" изразява съболезнования на семействата на починалите работници, с което официалните съобщения за подобни инциденти спират. На 17 юни обаче загива мъж от Беларус, пристигнал тук да работи по газопровода. Обстоятелствата са повече от странни - мъжът бил поставен под 14-дневна карантина след пристигането си в стая на втория етаж в хотел в Лом. Според публикации в медиите заедно с още двама свои колеги той излязъл на балкона и тримата се подпрели на парапета, който внезапно се отчупил и те паднали от втория етаж. При падането 48-годишният мъж бил притиснат от останалите двама и загинал на място. По случая бе заведено досъдебно производство от полицейската дирекция в Монтана, но няма данни за резултата.

Трагичните случаи около строежа на "Турски поток" продължават на 12 септември, когато заспал зад волана шофьор на камиона, превозващ оборудване за газопровода, предизвиква произшествие, след като се врязва първо в лек автомобил, а след това в къща на главната улица в горнооряховското село Драганово. В резултат на това е починал 44-годишен мъж, който се е намирал в пометената кола. Официални обяснения от "Булгартрансгаз" и от строителя - консорциум "Аркад", по казуса липсват.

Без публични сведения приключва и инцидентът, при който на 23 октомври след катастрофа в Монтанско загиват двама души, свързани със строежа на "Турски поток" - шофьор и украински работник, а други четирима работници от Русия и Беларус са тежко ранени. Седмица след случилото гражданската организация БОЕЦ вдигна шум около казуса и публично попита защо главният прокурор Иван Гешев и прокуратурата не разследват злополуката. Според БОЕЦ има още един загинал човек, но това не е публично потвърдено. Запознати твърдят пред "Капитал", че фактите се прикриват от институциите, за да не се привлича вниманието към проекта. "Кой и защо иска да покрие случая? Това е най-тежката катастрофа в страната от началото на годината. При други подобни случаи с дни и седмици се коментират причините и съдбата на пострадалите", заявиха тогава от организацията.

На 18 декември 2020 г. става друга катастрофа - между кола и товарен автомобил на пътя Русе - Велико Търново. Умира един от мъжете в лекия автомобил. Публичната информация за този случай е повече от оскъдна, но хора, работещи по строежа на "Турски поток", твърдят пред "Капитал", че тя е свързана именно с газовия проект. Разказват и за още множество по-дребни трудови инциденти, които не са били проверявани от инспекцията по труда - строителната площадка сякаш е била извън полезрението на контролните органи.

"Капитал" изпрати въпроси по темата до Главната инспекция по труда, от където отговориха, че съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола. Все пак обаче обобщават, че през 2020 г. са извършили общо 35 проверки за спазване на трудовото законодателство на обект: "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница". Проверявани са всички работодатели, извършващи дейност на обекта към момента на проверките. Две от извършените проверки са по повод разследване на трудови злополуки. Установените нарушения при извършените проверки на горецитирания обект са общо 158 бр., за отстраняването на които са приложени принудителни административни мерки. Съставени са общо 16 бр. актове за установяване на административни нарушения, като е потърсена административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство от общо 5 бр. юридически лица.

Най-често нарушенията са за неспазване на установени изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, нарушения на реда за полагане на труд на граждани от трети държави, в т.ч. командировани или изпратени работници и служители от трети държави, както и неравно третиране на български работници и служители в областта на заплащането на труда и др.

Любопитно е, че на база събраните доказателства от Инспекцията по труда към момента има решение на Комисията, с което е потвърдено наличието на дискриминация на български работници спрямо чуждестранни, което обаче подлежи на обжалване.

Компресорните станции за газопровода все още на са въведени в експлоатация Фотограф : Надежда Чипева

Екологията след всичко друго

Пришпорването на строителството доведе и до няколко екологични инцидента. Най-известният от тях е със замърсяването на питейната вода в Плевен, който влезе в централните емисии на телевизиите. При строителните работи в района в края на септември бяха засегнати вододайни източници, в които попадна огромно количество бентонит (материал, който се използва при подземното прекарване на тръбите). По информация на "Капитал" са "изпуснати" поне 30 тона бентонит в питейните кладенци. Тогава строителните дейности по газопровода бяха спрени и се взеха проби от водата (първоначално замърсяването беше потвърдено), но скоро след това случаят затихна. До днес няма яснота дали проектът е изменен, както бе обявено, че ще се направи, или е изпълнен по първоначалния начин.

Армията на помощ

Има още редица сведения за щети върху самото корито на река Вит при прокарването на газопровода, за изсичането на гори по пътя на "Турски поток", за незаконни временни постройки и т.н., но любопитното е, че за да вървят нещата бързо, е ангажирана и армията. Сайтът bird.bg (Бюрото за разследващи репортажи и данни) разкри, че в края на август м.г. българските войски са мобилизирани да осигурят преминаването на тежката техника за строежа на "Турски поток" през река Янтра. Причината за това е отказът на кмета на село Петко Каравелово Светослав Щирков да разреши преминаването по съществуващия мост, за да не бъде повреден от тежката техника.

Така военните изграждат модулен мост тип "платноход", по който могат да минават дори и танкове. От пресцентъра на Министерството на отбраната съобщиха след запитване на bird.bg, че става дума за услуга по граждански договор, която е била разплатена, но сума и контрагент не са посочени.

Това са само част от фактите, с които стана възможно скоростното изграждане на мегапроекта за близо 3 млрд. лв. държавни пари. Те ясно показват, че без силната подкрепа на държавата газопроводът трудно щеше да се получи. Това щеше да е оправдано, ако поне беше защитен интересът на българските данъкоплатци. Но в случая в следващите 20 години този проект ще служи само на руската "Газпром" за пренос на руски природен газ към Сърбия и Унгария. България няма да получава количества от "Турски поток" (газът за вътрешния пазар влиза през друг газопровод от Турция), няма да може да ги търгува на газовия хъб "Балкан" и няма да може да използва трасето за алтернативен пренос - например на азерски газ или LNG към Европа.