Енергетика

Въглеродният данък на ЕС за вносни стоки може и да не проработи според очакванията

Разликата в цените с държавите извън ЕС става все по-осезаема заради скъпите въглеродни квоти

Производството на стомана е един от засегнатите от въглеродните емисии сектори.

Евгени Ахмадзай

Производството на стомана е един от засегнатите от въглеродните емисии сектори. © Анелия Николова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Зелената сделка на Европейския съюз (ЕС) и свързаните с нея механизми за регулиране и адаптиране на икономиката към климатичните цели невинаги са приемани с охота от различните индустрии, които губят конкурентоспособност на външни пазари заради екологичните изисквания и най-вече заради заплащането на въглеродните квоти. Германската стоманена индустрия например директно поиска експортни отстъпки, за да може да поддържа конкурентни цени при износ.

Сега според механизма за търговия с въглеродни квоти на ЕС (EU ETS) някои сектори получават директно безплатни квоти CO2 (free allowances), за да могат да се конкурират с вносните алтернативи от страни като Украйна, Турция и Русия.

Това обаче невинаги е достатъчно, за да се запази конкурентоспособността между производител в Турция и такъв в България например - в рамките на съюза зелените политики оскъпяват производството дори косвено, тъй като извън него бизнесът може да се възползва от по-евтин ток, без да се плаща 95 евро на тон за въглеродни квоти.

Именно заради това в края на миналата година Европейската комисия (ЕК) предложи нов механизъм (CBAM), който да регулира "въглеродните граници". Според него вносителите ще трябва да купуват въглеродни сертификати за продукцията си точно както правят европейските производители. Това обаче трябва да замести безплатните квоти, които сега се дават на част от индустрията в ЕС. По този начин се очаква да се реши проблемът с изнасянето на въглеродноемкото производство в трети страни. А и се атакува следният проблем: замърсяването не намалява, а просто се измества с няколкостотин километра. Освен това европейската икономика страда.

Именно тежката индустрия в Германия и Франция изразява опасението си за CBAM механизма. Според тях схемата може да не проработи, защото не е тествана и има вероятност да ги постави в още по-тежка ситуация при износ. Например на външни пазари продукцията им ще е значително по-скъпа от тази, за която не са плащани квоти там - въглероден данък ще се начислява само при внос в ЕС. Затова едно от предложенията е безплатните квоти да се премахнат постепенно, като се запази възможността за въвеждане на експортни отстъпки за продукция от 2030 г. нататък, в случай че CBAM не проработи.

Европейското законодателство е изправено пред сериозен казус, който трябва да определи как да се води зелена политика, без да се нарушава икономическият ритъм и конкурентоспособността на производството.