Митове и факти: Цената на квотите ли е сред причините за поскъпването на тока?

Откъде обаче идват самите квоти, които се продават в европейската схема за търговия с емисии - ETS? Отговорът може да ви изненада - от самият ЕС. Брюксел има дългосрочен план, според който всяка година разпределя безплатно определено количество квоти между страните членки, като те имат задължението да ги продават на съответната платформа, от която пък инсталациите си ги купуват. Ето и конкретен пример: България всеки месец продава определено количество квоти за емисии CO2 на европейската платформа, от която веднъж или няколко пъти годишно държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" пък си купува нужните квоти. Сделките не са свързани - българските квоти може да бъдат купени от френски инсталации, а нужните на българската централа да са продадени от австрийски инвестиционен фонд. Няма как България да даде част от националните си квоти директно на ТЕЦ "Марица-изток 2" или която и да е друга централа. Но все пак определени индустриални сектори все още получават безплатни квоти от ЕС, за да останат конкурентни на световния пазар - в Русия и Турция например квоти няма и производствените разходи са по-ниски.

Страните - членки на ЕС, генерират приходи от продажбата на квоти, които с поскъпването им стават все по-големи. Да, държавите печелят немалки суми от въглеродните квоти и затова не е съвсем коректно да се каже, че квотите са виновни за случващото се в енергетиката - все пак парите, които се плащат за тях влизат в държавния бюджет.

За 2021 г. България разполагаше с 15.7 млн. национални квоти. Реализираният приход от продажба им за цялата минала година е 1.6 млрд лв. (830.9 млн.евро), като само за ноември например приходът е бил близо 200 млн. лв. Така средната продажна цена за годината възлиза на 53 евро/тон. Но въпреки че през тази година средната цена на CO2 квотите ще бъде по-висока - вероятно около и над 90 евро/тон, очакваните приходи пак са около 1.6 млрд. лв. Причината е, че България ще получи значително по-малко безплатни национални квоти, които да пласира на пазарите.

Какво движи цените на квоти

Като всеки пазар и тук основна роля имат търсенето и предлагането. В моменти като сегашния - на голямо потребление на електроенергия, се отделят повече емисии. С други думи, търсенето става по-голямо и оттам цените се вдигат, защото предлагането е сравнително константно и идва основно от националните квоти, които страните-членки пускат за продажба по определен календар.

В сектора обаче има и други играчи - големи инвестиционни фондове. Те купуват големи количества квоти, с цел да ги препродадат на по-висока цена. Това също може да влияе на стойността на емисиите.

И не на последно място - т.нар. свободен пазар бива "свободен" до момента, в който Европейският съюз не реши да го регулира. Това става, когато от Брюксел административно "изтеглят" квоти от пазара (пропорционално от всички национални количества) с цел ограничаване на предлагането и повишаване на цените. Обикновено това става в края на съответната година и се прави, за да се поддържат цените високи, което предполага по-малко работа за замърсяващите централи и производства.

"Европа" се разпорежда с парите от квоти, а не българската държава

Напълно невярно. Всички приходи от продажба на национални квоти влизат директно в българската енергетика.

Според изискванията на ЕС половината от парите от квоти, които дадена държава получава, трябва да отиват задължително за зелена енергия в страната под една или друга форма, а останалата половина може да се ползва за нужди на енергийната система. В българския случай - по решение на КЕВР.

Всички приходи от продажбата на националните квоти CO2 постъпват във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Той е създаден през 2015 г., за да гарантира финансовата стабилност на енергийния пазар в страната. Неговата функция е основно да компенсира различните участници в сектора като НЕК за договорите с американските централи или ТЕЦ "Марица-изток 2" за работата на регулиран пазар. Решението за какво точно и с колко да се компенсира се взима именно от КЕВР. Също така ФСЕС плаща и премиите на старите ВЕИ, които имат преференциални цени, както и на топлофикациите, които също имат преференциални цени за тока си. От началото на 2022 г. конкретно за ВЕИ субсидиите намаляват до минимум заради решение на КЕВР, което направи размера на премиите 0 лв. за голяма част от централите.

През 2021 г. общите приходи във Фонда надвишават 2 млрд. лв., като 1.6 млрд. лв. идват именно от квоти. Останалите постъпления се формират от такса в размер на 5% от приходите си, която плащат енергийните дружества и от цена "Задължение към обществото", която се определя от КЕВР, се плаща както от битовите потребители, така и от бизнеса. До 30 юни 2021 г. тя беше над 20 лв. за мВтч, а сега е 7 лв. за мВтч. Заради по-големите приходи от квоти във фонда в края на миналата година КЕВР предложи "Задължение към обществото" да се премахне напълно, но въвеждането на мораториума върху цените на тока отложи влизането в сила на това решение.

При наличието на излишък от продажбата на въглеродни квоти, както е в момента заради повишените цени на емисиите, има няколко възможности. Едната е да се компенсират потребителите, които не могат да си позволяват по-високите цени на тока. По този начин ЕС се опитва постепенно да увеличава цената на "мръсния ток", за да може да се генерират повече инвестиции в зелена енергия, но без да поставят в риск енергийно бедните домакинства. Проблемът е обаче с бизнесът може да пострада от подобна стратегия, както се вижда в последните месеци - основната тежест на скъпия ток падна на неговия гръб.

С пари от фонда може да се компенсира и индустрията, както най-вероятно ще се случи именно сега. Но практиката е показала, че е добре да има финансови буфери, които да могат да покрият спешни плащания в кризисни моменти.

Дори и да има сериозен излишък, фондът не може да инвестира в нови проекти за зелена енергия, т.е. не може да бъде инвестиционен фонд.

Скъпият ток в България е в резултат на цените на въглеродните квоти

Само отчасти. Основната причина е регионалният пазар на електроенергия, който буквално диктува цените и на българската борса.

Без съмнение поскъпването на въглеродни квоти през последната година е една от причините за поскъпването на тока в Европа като цяло и в частност в България. Най-общо при производството на 1 мВтч електроенергия от въглищна ТЕЦ, средно се отделя 1.2 тона CO2, което при днешните цени е около 117 евро. Това означава, че това е базовата цена на един мегаватчас без в нея да са калкулирани разходите за самите въглища, за заплати, за поддръжка и т.н. С други думи няма как енергията от въглищни централи да струва по-малко от 150 евро/мВтч.

В нормални условия обаче тази очевидно скъпа енергия би се ползвала само в моментите на пиково потребление и не би имало критично отражение върху средните цени на тока в Европа. Заради рекордно високите цени на природен газ през последните месеци обаче токът, който се произвежда от газови централи стана дори по-скъп от въглищата, въпреки че се отделят два пъти по-малко квоти. Това накара много държави да активират именно спрени или ограничени до преди това въглищни централи. Но резултатът е още по-увеличено търсене на квоти и още по-високи цени. България произвежда около 45% от тока си от въглищни централи и това я прави директно зависима от този тренд. В подобна ситуация са и други европейски държави като Полша, Чехия и Германия.

Ако природният газ поевтинее, голяма част от въглищните централи бързо ще излязат пак от играта и цените на тока като цяло ще се понижат.

Дългосрочната цел на ЕС е да има повече ВЕИ мощности, чийто цени сега са значително по-ниски от тези на останалите централи, а и не се налага да купуват квоти CO2. Те биха могли да осигурят голяма част от нужната енергия и само в определени случаи да се разчита на конвенционални централи.