ЕС одобри ключовото въглеродно мито за внос за високоемисионни суровини

Търговската мярка цели да изравни разходите на производители от трети страни, които не плащат за въглеродни емисии в собствените си страни, с тези на местните производители, които плащат за въглеродни квоти в ЕС, за да компенсират своето замърсяване. Идеята е и така да предпази индустрията на ЕС от риска да изнесе производството си в региони на света с по-ниски екологични стандарти и където разходите за съответствие са по-ниски. И същевременно да принуди и търговските партньори на ЕС да внедряват все повече практики за намаляване на въглеродните емисии. Не всичко около нея е идеално и някои държави и сектори имат опасения за ефектите й, но като цяло тя се приема като лидерска и важна стъпка на ЕС по пътя към въглеродна неутралност.

Окончателното въвеждане на CBAM е обвързано със споразумението по реформата на системата за търговия с емисии на ЕС (EST), което предстои да бъде обсъдено в идните седмици. Парламентът и съветът ще трябва първо официално да одобрят споразумението за въглеродния пазар, преди новият закон за CBAM да влезе в сила.

Как ще работи механизмът?

На практика вносителят ще трябва да обяви емисиите, които са пряко свързани с процеса на производство. Ако те надвишават европейския стандарт, той ще бъде принуден да купи "сертификат за емисии" по цената на въглеродните емисии в ЕС. Ако в страната износител има действащ въглероден пазар, ще се плаща само разликата спрямо цените на квотите в ЕС.

Понастоящем няма глобални правила за ценообразуване на въглеродните емисии или за прилагане на гранични мерки. По данни на Световната банка например цената на въглерода е 98.99 долара/тон в Обединеното кралство, 92.17 в ЕС, 21.91 - в Австралия, и едва 1.16 в Китай. Ако например системата влезе в сила днес, Китай и Австралия ще трябва да доплатят за вноса на засегнати продукти съответно мита от 86.4 евро и 66.7 евро на тон.

"Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще бъде ключов стълб на европейските политики за климата", коментира след решението Мохамед Шахим, нидерландски евродепутат социалист, който водеше преговорите за парламента. "Това е един от механизмите, с които разполагаме, за да стимулираме нашите търговски партньори да декарбонизират своята производствена индустрия", посочва той.

Стоманената индустрия е сред най-големите световни замърсители.

Кога ще влезе в сила новият данък?

Първо ще има пробен период, който започва на 1 октомври 2023 г. и ще продължи най-късно до 2026 г. В него вносителите ще трябва просто да се отчитат за задълженията си. Пълното внедряване на CBAM е насрочено да започне от 2027 г. и ще бъде въведено постепенно до 2032 г.

Продължителността на преходния период и пълното въвеждане на CBAM ще бъдат свързани и с постепенното премахване на безплатните квоти по Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС. Тя беше създадена от ЕС през 2005 г.

Още тогава имаше проблем - принуждаването на замърсяващите компании да купуват разрешителни ги поставяше в неравностойно положение на световните пазари. Те можеха да реагират, като преместят мръсните си дейности в офшорни зони, причинявайки "изтичане на въглерод". Затова ЕС реши проблема, като предложи субсидии и безплатни разрешителни за замърсяване на някои мръсни индустрии, изложени на конкуренцията на външната търговия.

Сега секторите, които получават безплатни квоти - алуминий, цимент, торове и стомана, ще започнат да ги премахват постепенно след 2025 г., тъй като съвместното съществуване на безплатни квоти и въглероден граничен данък се счита от много анализатори за нарушение на правилата на Световната търговска организация. Колко бързо ще стане това ще бъде тепърва решено в предстоящите разговори на законодателите на ЕС за реформата на въглеродния пазар, с която е обвързано и окончателното въвеждане на CBAM.

Отпадането на безплатните квоти сериозно притеснява представители на тежката индустрия - особено тази в Германия и Франция, които се тревожат, че това ще направи продукцията им неконкурентна на пазари, на които местни производители не плащат квоти. Затова и безплатните квоти ще се премахват постепенно и ще се запази възможността за въвеждане на експортни отстъпки за продукция от 2030 г. нататък, в случай че CBAM не проработи.

Преди края на преходния период комисията ще прецени и дали да разшири обхвата на други рискови за прекомерно отделяне на въглерод стоки, включително органични химикали и полимери, така че да се обхванат всички стоки, включени в СТЕ, до 2030 г. Тогава ЕК ще реши и за включването на непреките емисии в механизма и възможността за добавяне на повече продукти надолу по веригата.

Какви са ползите и недостатъците на CBAM?

Преминаването към новия механизъм се одобрява от тези, които смятат, че субсидиите са притъпили въздействието на цените на въглерода. На теория безплатните разрешителни убиват стимулите за намаляване на емисиите в дадени сектори.

Експертите изчисляват, че до 2030 г. новият механизъм и пакетът от екологични политики на ЕС ще намалят емисиите в засегнатите сектори с 14% в сравнение със сценарий, при който нищо не се променя. Вносът обаче ще се свие с около 12%, тъй като митата ще затруднят търговията.

Макар и да е емблематичен, обхватът на схемата е относително малък, писа Economist при представянето на плана през миналото лято. Приходите от механизма може да достигнат около 9 млрд. евро през 2030 г., въпреки че тази сума може почти да се удвои след пълното въвеждане на политиката. Според Международния валутен фонд въглеродът в търговските потоци обикновено е по-малко от 10% от общите емисии на страните, а предложението обхваща само няколко сектора.

Съществува обаче опасност с въвеждането на трансграничния въглероден данък страните извън ЕС също да наложат цена на въглерода. Миналата година САЩ предупредиха ЕС, че трансграничните данъци трябва да бъдат "последна инстанция".

Има и риск чуждестранните компании да пренасочат най-екологичния си износ към Европа и да изпратят най-мръсната си продукция в други страни, вместо да намалят общите емисии.

Най-добрият аргумент за новия механизъм обаче е, че това е първата стъпка към свят, в който емисиите не могат да избегнат цените на въглерода.