Какви са стъпките за изграждане на фотоволтаична централа

Получава се така, че ако някой иска да инсталира в собствен имот соларни панели, чийто ток да ползва само за своите нужди, без да продава или получава преференциална цена за него, трябва да извърви всички процедурни стъпки - да се договори и да плати на съответното електроразпределително дружество такса за присъединяване, да получи и разрешение да управлява централата дистанционно и дори да я спира, ако реши, да се съгласи, че никога няма да се откачи от електрическата мрежа и да започне да работи в т.нар. островен режим, ако, да речем, си сложи още панели и батерии, така че да няма нужда от външно захранване.

Струва ви се прекалено? Пригответе се, защото има и още - нужно е инвеститорът да регистрира соларната си централа като данъчен склад и да плаща акциз на митниците за тока, който произвежда за себе си. Абсурдно, нали? Но не и по закон.

Всъщност самите процедури по узаконяване са описани нормативно, но формулировката на всяка от тях е твърде обща и позволява различни тълкувания, които най-често се отнасят до излишното изискване на документи, безсмислено удължаване на сроковете и разтакаване из опашки и гишета за още и още документи, които могат да се издирят по служебен път.

Всичко това по никакъв начин не кореспондира с иначе сериозната заявка на управляващите, свързана с приоритетите за диверсификация на източниците и зеления курс на ЕС.

В по-голямата си част тези спънки са продиктувани от липсата на опит в държавната администрация и инерцията, свързана с бумащината на всяка цена. Има обаче и друго - повече собствено производство на ток означава по-малко работа за големите държавни централи, а ЕРП-тата ще загубят част от приходите си за пренос на енергия по мрежата.

Процедурата изграждане на соларна система

Първо се подава заявление за изграждане на централа до ЕРП и след като се получи одобрение, се изготвя проект за самата централа, който пак се входира в съответното дружество за съгласуване. Едва след това се отива в общината, за да се получи разрешение за строеж.

Необходимо е и подписването на предварителен договор за присъединяване с енергодружеството, което е изискване по закон, възникващо от липсата на разграничение между централа за продажба и централа за собствени нужди. Плаща се и такса за присъединяване на централата (според мощността - около 2000 лв. за 100 кВт). Реално тези договори са за купуване на енергия, но се прилагат и когато централата е за собствена консумация.

За да насърчат фирмите, наскоро група депутати от управляващата коалиция решиха да предложат нови промени в Закона за енергия от ВЕИ, а целта им бе именно така да облекчат процедурата. Най-общо това, което предлагат народните представители начело с Владимир Табутов и Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната", е да отпадне процедурата "проучване на условията за присъединяване към мрежата", за което в момента по традиция се чака дълго.

Идеята е режимът да бъде уведомителен и да не се налага да се чака одобрението от електропреносните дружества за включване на такъв тип обекти към мрежата. Предлагат се и серия от допълнителни облекчения, които биха могли значително да улеснят процеса по въвеждане в експлоатация на подобен вид инсталации.

Предлага се да отпадне и изискването за регистрация на данъчен склад (токът е акцизна стока), когато произведената електроенергия ще е само за собствени нужди. Все още не е ясно дали промените ще бъдат приети, но дори това да се случи, бизнесът и експертите са категорични - това ще бъде стъпка напред, но е нужна още много работа.

"Трябва да бъдат въведени облекчени правила за изграждане на фотоволтаични централи както за бизнеса, така и за домакинствата. Бюрокрацията остава основният проблем пред изграждането на такива инсталации, чака се с месеци", коментира пред "Капитал" координаторът на кампания "Енергийни решения" Балин Балинов от "Грийнпийс България".

Той отбеляза, че България все още не е транспонирала европейската директива за ВЕИ, въпреки че срокът за това е изтекъл в края на юни м.г. Най-общо документът цели улесненото производство на ВЕИ и представлява своеобразна пътна карта за трансформацията на енергийната система на всяка държава членка и за прехода от преобладаващите твърди горива към енергия от възобновяеми източници.

На същото мнение е и бизнесът: "Обидно е, когато човек пътува в Германия или Нидерландия и вижда по покривите фотоволтаици, когато пътува в Гърция, вижда на всеки покрив бойлер за вода. В България - няма нищо! Все едно че тук слънце не грее, все едно че ние не ползваме вода или ток", разказва в подкаста на "Грийнпийс България" Владо Атанасов, който е предприемач и създател на музей за изчислителна техника.

След като решава да инвестира в соларна инсталация, която да захрани с електричество офиса му, започва дълга сага, описана като "приключение с неочакван край".

Кореспонденцията с местната власт трае дълго и включва всевъзможни изисквания, опасения и документи. "Администрацията на район "Младост" реши, че влиза в нейните правомощия определянето на това дали един имот е натоварен с тежести или не. Нямало как те да се съгласят ние да обременим самостоятелен апартамент, собственост на физическо лице, с електрическа инсталация, която да захранва друг обект на друг собственик - юридическо лице", разказва той.

Така след повече от година проектът, замислен като инсталация за добив на възобновяема енергия за собствени нужди, променя предназначението си под натиск: "В крайна сметка ме принудиха да избера или да захранвам обекта, в който е изградена инсталацията, или продавам на ЧЕЗ от този обект, или инсталация няма да има", разказва Атанасов пред "Грийнпийс България".

Неговият случай едва ли е изключение, но той ясно илюстрира ситуацията и спорните казуси, които трудно намират решение. А докато процедурите се облекчат, Атанасов обобщава: "Има всякакви стратегии, но вместо да купуваме кюнци за печки, можем просто да преминем на соларна енергия."