Ток от покрива? Струва си усилията за домакинствата

Втори опит

"Отново в Каспичан имам малък апартамент с южно изложение. От години си мечтаех да заменя стъклата в парапетите на балкона с фотоволтаични панели. Така реших отново да инсталирам фотоволтаична инсталация със същата мощност (1кВт) както на семейната къща и по този начин да проверя при равни условия като инвестиция какво се е променило в законодателството. Дневник водих и при това начинание. Резултатите, които се получиха, са видимо към по-добро. Но ни чака още много работа, преди хората да започнат масово да добиват енергия от покрива си", разказва той.

Този опит е от 2016 г., но от дневника му се вижда, че документацията отново е много, а процедурите - дълги и често пъти тромави. Изискват се десетки книжа - необходимо е "искане за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа", като то се подава към съответното дружество, което управлява мрежите на ниско напрежение в района, в който е разположен имотът. Нужно е и копие от актуална скица на имота, копие от визата за проектиране от главния архитект на общината, в която се изгражда соларната централа, схеми за разпределение на фотоволтаичните панели, техният брой, модел и още, и още.

• Какви са схемите за финансиране на соларни проекти за домакинства?

Отделно са нужни проби: "При строежи с производствено и друго специфично предназначение, в които има монтирани машини, съоръжения, инсталации и др., е необходимо извършване на изпитвания, които в нашия случай се наричат "72-часови проби при експлоатационни условия". Това означава, че системите се поставят под напрежение в продължение на 72 часа, в които се удостоверява изправното функциониране на уредите (в цялата система)", описва в дневника си Илиян Илиев. За да се направи тази проверка, са нужни още документи - график за провеждане на 72-часови проби, копие от техническия/работния проект, акт образец 15, копие от договор за изкупуване на електрическа енергия (за производители на електрическа енергия)... Отделно са направени и куп съгласувателни процедури, които също са отнели време, а резултатът е, че за монтирането на тази инсталация Илиян Илиев е трябвало да чака общо 14 месеца.

Струва ли си

"Казват, че енергетиката е сложно нещо. Натрупаният опит ме кара да мисля, че е сложно само когато става дума да бъде разрешено на домакинствата да произвеждат енергия за собствени нужди. Не е така сложно, когато става въпрос за консумирането й. Никак даже. Например защо монтирането на климатик с мощност 1 кВт ще отнема на едно домакинство около ден, а монтирането на ФЕЦ със същата мощност - една година. Обслужването на климатика ще изисква около 12 дни в годината и средства, еквивалентни на консумираната от него енергия. В същото време използването на малка соларна централа отнема около 23 дни и редица допълнителни финанси, които могат да надхвърлят многократно регистрирания приход", казва Илиев. Въпреки всичко обаче той смята, че си струва, защото инвестицията се възстановява и периодът на възвръщането й намалява, а инвестираните средства носят по-добра доходност, отколкото ако се внесат в банка.

Освен това самото инсталиране на фотоволтаици води до подобрения на системата за домакинствата като намаляване на шансовете за електрически удар, казва Илиев. И завършва дневника си с това, че ако процедурите се оптимизират и бюрокрацията се сведе до минимум, тогава и предимствата за фотоволтаичните централи ще станат още по-видими. "Колкото повече хора видят и осъзнаят това, толкова по-бързо могат да настъпят промени, които да направят възобновяемата енергия още по-достъпна", обобщава Илиян Илиев.

На хартия може, на практика - почти

На същото мнение са и експертите от "Грийнпийс България", които през април 2016 г. изготвиха анализ на правната рамка относно процедурите, свързани с проектирането и експлоатацията на фотоволтаични инсталации както в публичния сектор, така и от страна на домакинствата. Авторът адвокат Александър Асенов и редакторът Теодора Стоянова от "Грийнпийс България" разглеждат както българската, така и европейската правна рамка, свързана са процедурите по изграждането на ВЕИ.

Един от основните изводи в подробния анализ е, че законодателството ни е насочено по-скоро към формалното постигане на целите на производство на енергия от ВЕИ с оглед на отчитане на националните цели, отколкото към насърчаване на производството и действителното потребление на подобна енергия на местно ниво, включително от самите потребители. Констатира се и тенденция за увеличаване на административната тежест и строгостта на контрола, което е пречка за развитието на сектора. "На практика експлоатирането на електрически централи с мощност до 5 мВт, включително за задоволяване на собствените нужди и продаване на излишъците към енергийните доставчици, водят до същите задължения като при собствениците на големите централи както по отношение на административната тежест, така и по отношение на финансовите техническите изисквания", се посочва в доклада.

Какво се промени?

Макар и облекчени, някои от процедурите продължават да бъдат сложни и тежки, а част от документацията, която може да се издири по служебен път, се изисква многократно от домакинствата, решили да потърсят енергийна независимост. Част от тях, с които разговаря "Капитал", се притесняват да говорят публично, тъй като някои от проектите им все още са в процес на одобрение. Признаха обаче, че процедурата не се е променила съществено. "Истината е, че за АЕЦ и за фотоволтаична централа документацията е почти еднаква, само дето в АЕЦ-а си имат счетоводители, консултанти и хора, които могат да се занимават само с това", обобщи Илиян Илиев пред "Капитал".

"Действително България се опитва да насърчи поставянето на такива инсталации само на хартия. Практиката е съвсем различна - в някои районни общини се случва да изискват един и същ документ по много пъти, въпреки че разполагат с него. Това води най-малкото до загуба на време", коментират експерти. Има и друг съществен проблем. Според Балин Балинов, координатор на кампания "Енергийни решения" в "Грийнпийс България", един от основните проблеми е, че България все още не е транспонирала европейската директива за възобновяема енергия, в която се очертава трансформацията на всяка държава членка от използване на преобладаващите изкопаеми горива към ВЕИ.

"Срокът за това изтече на 30 юни 2021 г., а към момента все още няма яснота за текстовете. Липсват облекчени правила, а участието на гражданите в енергийната система все още не е изяснено. За разлика от много западни държави в България например все още няма действащ кооператив", обяснява Балинов. И действително - в Европа има хиляди енергийни общности (по различни оценки те са над 3500), като всички произвеждат и консумират енергия, а излишните количества продават на свободния пазар. Тези гъвкави политики за насърчаване на домакинствата помагат и на местните общности - малки градчета и села могат да насочат част от печалбата си от продажба на ток в развитието на местни културни дейности като читалища, концертни зали и други, което в ситуацията с отънелите бюджети на някои български общини би било повече от полезно.