🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Според съда ВЕЦ-овете могат да работят и без учредено право на строеж

Държавата въведе изискването, след като водните централи са били пуснати в експлоатация, и сега това спъва продължаването на дейността им

Според съда ВЕЦ-овете могат да работят и без учредено право на строеж
   ©  Shuterstock
Темата накратко
  • Около 250 ВЕЦ, включително големите такива, са в безизходица от няколко години.
  • Съдът прави крачка към решаването на проблема, но решението може да се обжалва.
  • Според Сдружение "Балканка" решението е добро, но има още проблеми за решаване, а
  • Асоциация "Хидроенергия" иска законодателна промяна.

Един от големите проблеми на ВЕЦ в България през последните години е, че не беше ясно дали ще имат законно право да работят. Над 250 водноелектрически централи бяха задължени да предоставят учредено право на строеж, за да могат да продължат дейността си, нищо че такова не им е искано, когато са били строени. Освен частните централи въпросните регулации засягат и големите ВЕЦ-ове на НЕК, като "Цанков камък" например. Което пък създава правен парадокс, който пречи на работата на най-големия ВЕИ производител на ток в страната - хидроцентралите.

След дълга сага, съдебни дела и жалби от екологични организации на 6 юли Върховният административен съд (ВАС) взе решение, с което отмени спорното задължение собствените на ВЕЦ в страната да имат учредено право на строеж, за да могат да подновяват разрешителното си за водоползване и да продължат дейността си.

Решението на съда може да се обжалва в 14-дневен срок, след като Министерството го получи, като според министъра на околната среда и водите Борислав Сандов би било редно държавата да обжалва.

"Това е един от проблемите в балансирането на развитието на ВЕИ в България и опазването на околната среда. Например въпросните водноелектрически централи имат твърде малък дял в общия енергиен микс, но екологичните щети, които са предизвикали, са големи. Няма голяма регулаторна база за тези централи и е в интерес на държавата това решение да бъде обжалвано", заяви пред "Капитал" министърът.

От Сдружение "Балканка", една от зелените организации, участващи в целия процес, може би изненадващо заявиха, че нямат намерение да оспорват решението на съда, което според тях е до голяма степен е логично.

Кой забрани ВЕЦ-овете?

Проблемът с разрешителните за ВЕЦ започна още в първото правителство на ГЕРБ - през 2010 г., и достига своя връх през миналата година, когато беше въведено изискването за представяне на документ за възмездно право на строеж. С такъв обаче разполагат само два от общо над 240 ВЕЦ-а, изградени в последните десетилетия.

Още преди няколко години малките водноелектрически централи алармираха за проблемa, който създава разпоредбата в Закона на водите, забраняваща удължаването на разрешителните им. Става дума за чл. 118ж, въведен още през 2010 г., но тъй като въпросните разрешителни са в срок 8-10 години, ефектите от него се проявяват по-късно.

В началото на 2020 г. бившият вицепремиер Валери Симеонов внесе поправки в текстовете на този закон, но след силно недоволство от страна на Сдружение "Балканка" той оттегли предложението в последния момент.

В края на миналата година ситуацията беше следната: 29 от малките ВЕЦ в страната бяха с изтичащи разрешителни, без които не могат да продължат да работят. Нови разрешителни няма как да бъдат издадени от басейновите дирекции, тъй като действащата наредба изисква учредено право на строеж, което те нямат, тъй като то не е изисквано, когато са били строени.

По време на служебните правителства на Румен Радев проблемът отново беше повдигнат от хидроенергийната асоциация, но заради политическата ситуация и постоянния цикъл от избори топката се прехвърляше постоянно и никое министерство не се зае да реши проблема.

Решението на ВАС от 6 юли безспорно е в полза на ВЕЦ и хидроенергийната асоциация, която заедно с инвеститорите предприеха съдебни действия срещу приетата наредба, която фактически забранява на водноелектрическите централи да работят. В него се подчертава, че за издаване на разрешително Законът за водите изисква единствено документ, "удостоверяващ съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато такива не са изградени". Хипотезите на изменение и продължаване на разрешителното са регламентирани в Закона за водите и в нито една от тях законодателят не предвижда представяне на документ за учредено право на строеж.

Другата гледна точка

След като забелязват, че водоемите, където са разположени малките ВЕЦ, имат поражения заради самите централи, рибарите от Сдружение "Балканка" започват да документират екологичните проблеми. За да съберат цялата тази информация на едно място и да я направят общодостъпна, те създават сайт, в който я публикуват. В него има кадри от самоинициирани проверки на почти всички ВЕЦ в страната, за които имат координатите от МОСВ.

Някъде по средата е и истината, тъй като според предоставените снимкови материали и по думите на водача на сдружението Димитър Куманов наистина има водоеми, чието състояние е нарушено, като пресъхнали речни корита. По думите му описаните случаи са над 90 и са събрани в общо шест жалби, последната от които за изграждането на язовир "Яденица".

Конкретен пример за това назад във времето е ВЕЦ "Манастирска", който е заснеман преди време как изпуска много по-малко количество вода в реката от необходимото, което прави рибния проход непреодолим за рибите и на практика е основната причина за засушаването на реките според природозащитниците.

За решението на ВАС от 6 юли Димитър Куманов заяви, че от "Балканка" не биха искали да го оспорват, тъй като го намират за правилно в по-голямата си част.

"Съдът правилно посочва, че това изискване не е седяло в закона изрично. Когато се издават разрешителните и когато се засяга публична държавна собственост, жалбоподателите са прави, че такова разрешително се изисква само за ВЕЦ, което не е честно спрямо другите централи и ги поставя неравностойно положение (чл. 43, т. 9). Искам обаче да обърна внимание на една част от решението на съда, на изречението: "Доказването на качеството на възложител в хипотезата на учредено право на строеж се изисква от законодателя при одобряване на инвестиционните проекти и разрешаването на строителството въз основа на одобрен инвестиционен проект, а не в по-ранен момент - чл. 144 и 148 ЗУТ." Това според мен е ключово и именно поради тази причина има един ВЕЦ, който е съборен - "Баба Цвета", до Симитли", казва Куманов и също допълва:

"Има и други жалби, за които прокуратурата е решила, че са законни. А това е противоречива практика. Ние сме помолили министъра Борислав Сандов да поиска тълкувателно решение от колегията на ВАС по казуса дали разрешителните по закона за водите играят ролята на отстъпено право на строеж, тъй като има напълно противоположни решение на съда. Министърът обаче не прави абсолютно нищо по въпроса вече няколко месеца (поискано му е на 18 април)."

Пред "Капитал" Борислав Сандов заяви, че е обсъждан този въпрос и разясни защо не е задействано тълкувателно решение:

"Наистина има противоречива практика, но не сме предприели тези действия, защото имаме притеснения, че при една по-обща рамка и при липсва на индивидуален преглед на случаите (един по един) това може да доведе до повече екологични проблеми в бъдеще, които не са в интерес на "Балканка".

Защо трябва да има решение?

Според Теофана Григорова, изпълнителен директор на Асоциация "Хидроенергия", че проблемът все още не е изцяло решен.

"Темата за вещните права остава, тъй като тогава учредено право за строеж не се е изисквало. Въпросът трябва да се реши със законодателна промяна, затова сме в комуникация с Министерството на околната среда и водите. Може би правото ще трябва да се заплати, но то трябва да е справедливо. Оттук нататък трябва да се предвиди конкретен ред, за да няма проблеми с новите ВЕЦ, както досега имаше със старите поради разнопосочните действия на държавата през годините", казва тя.

Водноелектрическите централи имат най-сериозен дял в производството на електроенергия и те действително играят важна роля в енергийния микс в страната. А предвид че през тази година ВЕЦ в страната са произвели с 33% по-малко ток, отколкото през същия период миналата година, още повече трябва да има стимул за разрешаване на този казус, за да се използва на максимум капацитетът занапред.

Според Григорова 3 или 4 от централите, които са били с изтекли разрешителни от края на миналата година, не са спирали работа и досега.

"Когато изтече разрешителното, басейновите дирекции са позволявали на централата да продължи да работи, докато не излезе решението на ВАС."

Това обаче е случаят на малка част от близо 30-те с изтекло разрешително, като не е ясно какво точно са предприели другите централи и дали са работили през пролетта, когато е най-силният период за ВЕЦ в България заради дъждовете и топящите се снегове.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар