Над 1000 км електрически кабел през Черно море

Много въпроси изникнаха в публичното пространство за проекта, неговото финансиране - над 2 млрд. евро, и политически цели. Но в България най-голямо внимание се обърна на липсата на българско участие в проекта.

Засега официален отговор от властите по темата няма. Но този път изглежда, че България не е изпуснала влака, а просто не е била част от първоначалния план. Но това също поставя въпроса на масата дали страната ни заради липсата на политическа далновидност не е била игнорирана от проекта за обща инфраструктура от такова голямо значение.

Какво ще свързва кабелът

Става въпрос за кабел 500 киловолта, който ще излиза от електроенергийната мрежа на Грузия, ще минава през Черно море и ще се закача за мрежата в Румъния, като по този начин ще се свърже с Унгария. Поради свързаността на мрежите кабелът ще дава достъп и до страните наоколо като Молдова, Украйна и дори България. След 18 месеца на проучвания и години на строеж проектът трябва влезе в експлоатация през 2029 г.

Според Урсула фон дер Лайен електрическият кабел "ще спомогне за укрепване на нашата сигурност на доставките, като донесе електроенергия от възобновяеми източници в Европейския съюз, доставена през Румъния и Унгария."

Азербайджан и Грузия имат доста различен енергиен микс. Едната страна разчита изцяло на огромното си богатство на фосилни горива, а другата има сериозен хидроенергиен капацитет, заради който Тбилиси може да си позволи 80% от производството на ток да е от водноелектрически централи (ВЕЦ). Страната разполага с 2.7 гигавата капацитет от ВЕЦ, като според грузински източници централите са над 70 на брой.

Проектът за новия кабел обаче има друг фокус - офшорния вятърен потенциал на Грузия в Черно море.

Вероятно има и геополитически причини за инициативата, която ще може да дава гъвкавост на електроенергийните системи на страните, които граничат с Русия и са зависими от нея като енергиен източник. В тази категория попадат Азербайджан, Грузия, Украйна и дори Молдова. В изказването си Фон дер Лаейн спомена за надежди, че Грузия ще е част от европейското семейство скоро, а политическите връзки с Азербайджан за ЕС са от голяма важност заради притока на евтин азерски газ през Трансанадолския газопровод. Само през българският интерконектор могат да влизат към Европа по 5 млрд. куб.м азерски газ на година.

Откакто настъпи студеното време в Европа, стана ясно, че Русия ще използва енергийната инфраструктура в Украйна като оръжие. На тъмно останаха не само украински градове като Киев и Одеса, но и Молдова в някои случаи, защото разчита на Украйна за внос на електроенергия. Добрата свързаност през Черно море ще позволи на тези държави да могат да се възползват помежду си от предвидими количества електроенергия.

ЕС включва проекта сред приоритетите на съюза

На подписването на споразумението в Котрочени освен председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен присъстваха още министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев, министър-председателят на Грузия Иракли Гарибашвили и министър-председателят на Румъния Николае Чука, както и президентът на Румъния Клаус Йоханис.

"Европейският съюз успя да компенсира доставките на руски петрол, но трябва да основем бъдещето си на концепцията за зелена, възобновяема и здравословна енергия, в чиято основа е това споразумение", коментира Урсула фон дер Лайен.

"Кабелът, който ще бъде изграден под Черно море, е пълен с възможности в бъдещето. Грузия ще спечели, защото може да се превърне в основен енергиен център. Той ще може да осигурява електроенергия на Молдова и Западните Балкани. Проектът също ще помогне за възстановяването на Украйна", допълни Фон дер Лайен.

Според унгарския външен министър Петер Сиярто Световната банка ще покрие проучване за осъществимост на стойност 2.5 млн. евро, докато Европейската комисия ще може да предвиди 2.3 млрд. евро за подкрепа на изграждането на кабела, който ще бъде най-дългият по рода си в света.

Азербайджан пък планира да покани инвеститори да построят турбините. Европейски доставчици, като Nexans от Франция и Prysmian от Италия например, ще могат да се включат в него. Prysmian вече обяви през ноември, че строи и нов кораб за полагане на подводни кабели. Сиярто каза още пред медии, че до края на 2023 г. ще бъде завършено предпроектно проучване на кабелния проект, чието изграждане след това ще отнеме три до четири години.

На въпрос на "Капитал" до Европейската комисия за финансирането и за липсата на България в проекта говорителят за енергетиката отказа да коментира конкретно и ни насочи да се обърнем към инициаторите на проекта.

Рисковете от проекта в ЕС

Въпреки че премиерът Виктор Орбан се похвали с инициативата и я обви за "мегапроект", експертите остават скептични, съобщава унгарската медия Telex. Освен опасенията за правата на човека и твърденията, че такива суми биха могли да бъдат по-добре изразходвани за производство на енергия по-близо в Европа, източниците на Telex се притесняват, че електропроводът ще освободи място за турско влияние в региона, предразположен към местни конфликти.

Освен това експертите се притесняват, че вносът на електроенергия от Азербайджан може да доведе до свръхзависимост, а не до диверсификация. Йозеф Турай, управляващ директор на T-Energy Consulting Ltd, каза пред Telex, че не вярва наистина, че електроенергията, произведена в Азербайджан и Грузия, може да бъде екологична, въпреки обещанията за инвестиции във вятърна енергия.

Също така регионално обвързаният електроенергиен пазар на ЕС няма дългосрочно резервиране на капацитет, а само краткосрочно алгоритмично разпределение и не би било възможно физически да се преразпредели и без това оскъдният преносен капацитет на съществуващата преносна линия между Румъния и Унгария.