София няма да гори боклук, но ще продължи да се "зарива" с него

Край след двегодишни спорове

Причината за спирането на поръчката за 292 млн. лв. без ДДС обаче не е заради риска от загуба на европейските средства, а е в това, че след редица производства в Комисията за защита на конкуренцията и открити след това от съда нарушения на финал можеше да се класира само един кандидат. Очевидно не желаният от местната власт.

В началото (през 2021 г.) се явиха общо пет фирми, които бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на "Турски поток". После на финал останаха консорциумът между строителната фирма "Микс-констръкшън" с три китайски и една турска фирма, както и компанията на енергийния бизнесмен Богомил Манчев - "Джи Ар Си", заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със "София РДФ 2021". След редица жалби в КЗК в началото на тази година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител (консорциумът около "Микс-констръкшън") въобще не е трябвало да бъде допускан до финал, защото не отговаря на изискванията.

Така се наложи общинската "Топлофикация София", която реално е възложител на поръчката, да отстрани избрания изпълнител и да избере друг. Изборът обаче не беше особено голям - единствено консорциумът с фирмата на Богомил Манчев остана като опция. Решението да се прекрати търгът формално е заради липсата на конкуренция. "В случая, след като е останала само една подходяща оферта, е обективно невъзможно конкурентно формиране на оценката по показателите", се казва в решението на комисията.

"От 2018 г. повтаряме, че процедурата е обречена, ОВОС е неадекватен, а обществената поръчка - сбъркана. Накрая всичко катастрофира в съда. Поне комисията реши да я прекрати ", казва Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България" (вдясно) Фотограф : Юлия Лазарова

Връщането към депата

Освен съмнения за прозрачността на процедурите имаше и много опасения за това, че строежът на инсталацията ще доведе до рискове за здравето на хората. Другият голям въпрос бяха заложените количества RDF, предвидени за горене. Според документацията на общината в бъдещия инсинератор трябваше да се горят тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна - или 180 хил. тона RDF вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Проектът за инсинератора Фотограф : Топлофикация София

Но тъй като заводът за боклук не успява да ги генерира, сметките много се объркват. Така в крайна сметка над 100 хил. тона от отпадъка, който не е станал на RDF, остава "обикновен" отпадък и отива на депо. Резултатът е, че боклуците, които е предвидено да отиват там, са двойно повече от позволеното и растат всяка следваща година. Заради това в момента депото "Долни Богров" прилича на планина от боклук вместо на обещания парк с 80 хил. дървета. От общината обаче твърдят, че боклук не се кара на "Долни Богров" от миналата година. А заводът не е произвеждал повече RDF отпадъци не защото не може, а защото няма сигурността къде може да се гори той, тъй като се чака интерес от частни компании (виж карето). (допълнено, 20 февруари, 10:26 ч.)

Като граждани на София настояваме кметът Йорданка Фандъкова да каже официално, че Столичната община се отказва от проекта и няма да изгаря отпадъци.

Данита Заричинова

Екологично сдружение "За Земята"

Истината е, че Столичната община е решила проблема буквално като го замита под килима - всяка година се карат над 100 хил. тона от въпросните смеси на депо "Долни Богров", което уж трябваше да приема отпадъци и да се рекултивира едновременно само до пускането на завода. Тази криза ще се задълбочи още повече в следващите години - общината вече поиска вдигане на билото на депо "Долни Богров", за да трупа там по 146 хил. тона смет от завода за отпадъци. А без инсталация за горене на боклук и без алтернатива след 17-годишното управление на ГЕРБ проблемът изглежда все по-голям. Възможни са и бъдещи санкции за неизпълнение на изискванията за управление на отпадъците.

Рециклиране може би?

Според общинския съветник Симеон Ставрев е нужна цялостна промяна на начина, по който се събира боклукът в столицата. "Кофите за разделно събиране са десет пъти по-малко от "обикновените" контейнери за общ боклук, а трябва да е обратното. Освен това данъците трябва да са обвързани с количеството боклук, което човек изхвърля", казва той за "Капитал".

Още през 2018 г. “Демократична България” инициирахме подписка за местен референдум, но предходният общински съвет я игнорира. След това Общинските съветници на ДБ предложиха друг референдум, в който гражданите да решат дали искат да горят боклуците си и после да ги дишат. ГЕРБ-СДС отново отхвърлиха предложението.

Групата на "Демократична България" в СОС

Експерти категорично заявяват, че решението е в рециклирането. "От сдружение "За Земята" от години настояваме вместо в инсинератор средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Изпращали сме към общината и предложения за цялостна визия за управление на отпадъците в краткосрочен и дългосрочен план", казва Данита Заричинова от "За Земята" И припомня, че други европейски държави са се насочили именно към подобни системи за управление на отпадъците. Примери за такива са: разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.

Вместо за инсинератор: бежанци и ток

По всичко личи, че София ще трябва "да се откаже" от средствата за строителството на инсталацията, предвидени преди близо четири години. Финансирането беше по две линии: 94 млн. евро (или 183 млн. лв.) от оперативна програма "Околна среда" и 131 млн. лв. под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. Огромното забавяне на проекта доведе до риска да бъдат изгубени, защото трябва да бъдат усвоени до края на 2023 г. "Тази година е последната, в която могат да се използват тези средства. Вече не изглежда реалистично да се построи инсинераторът за тази година. Той беше три години в съда, тъй като според мен не бяха направени по правилния начин всички процедури", коментира в понеделник служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. И добави, че има готови проекти, към които да бъдат пренасочени средствата. Те ще могат да бъдат реализирани до 2023 г.

Източници на "Капитал" от Брюксел също потвърдиха, че при риск средствата да не бъдат усвоени може да се поиска пренасочването им. От там посочват и две възможности за това - да отидат по програмата за подкрепа на украинските бежанци или тази за подкрепа на бизнеса заради високите цени на електроенергията. А в момента правителството преговаря по вариантите.

В същото време общината има подписаното споразумение за отпускане на дългосрочен заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), гласувано с решение на общинския съвет през 2018 г., за останалата част от финансирането. От отговорите на Европейската инвестиционна банка до "Капитал" става ясно, че от там са готови да подкрепят проекта и потвърдиха, че има договор за финансиране, но обясниха: "Столичната община носи отговорността да осигури пълното финансиране за изпълнение на проекта, включително чрез замяна на първоначално предвидени средства, които вече не са налични." Което значи, че ако София не намери друг източник на финансиране, проектът трудно би се реализирал. "Оставаме в контакт със Столичната община и ще проучим всички налични възможности за продължаване на подкрепата от ЕИБ", коментира говорител на ЕИБ за "Капитал". Което пък не затваря съвсем опцията общината да реши да се върне към проекта за инсталация за горене на отпадъци.