Зелената енергийна вълна заля Балканите

На този фон 2022 г. се превърна в най-силната година за производство на електричество от възобновяеми източници в Европа. Доклад на енергийния тинк-танк Ember посочва, че над 1/5 от енергията на ЕС през 2022 г. е дошла от възобновяеми източници - 22%, или с 2% повече от тази, генерирана от природен газ. А тази от въглищата, макар и след огромния фурор, е само 16%, с ръст 1.5% в сравнение с предходната година.

"Европа избегна най-голямата енергийна криза. Шоковете от 2022 г. предизвикаха само минимални вълнения във въглищната енергия и голяма вълна от подкрепа за възобновяемите енергии. Всякакви страхове за завръщането на въглищата са вече мъртви. Преходът към зелена енергия излиза от тази криза по-силен от всякога. Страните членки не само са заложили да премахнат въглищата, но се опитват да премахнат и природния газ от микса. Европа се е хвърлила към чиста, електрифицирана икономика и това ще бъде на пълен показ през 2023 г. Промяната наближава стремглаво и всички трябва да са готови за нея", коментира Дейв Джоунс, ръководител на отдела за вникване в данните на Ember, в годишния им анализ.

Предимствата на прехода към ВЕИ са ясни - по-голяма енергийна независимост, по-предвидим и устойчив пазар за електричество, по-ниски цени и като цяло повече сигурност за бизнеса и бита. В надпреварата за енергийна независимост определено ще има печеливши и ще има губещи.

Балканите се разрастват

Най-големият играч, когато става въпрос за ВЕИ на Балканите, определено е Турция. Страната е 6-ият по големина пазар за електроенергия в Европа, 9-ата в света с хидроелектрически капацитет 31 гВт, 13-ата в света по вятърна енергия с над 11 гВт, 16-ата в света за соларна енергия с 8.8 гВт и 4-ата в света с геотермална енергия с 2 гВт.

Тежките климатични условия през 2021 г. и недостигът на природен газ в началото на 2022 г. показаха значението на ВЕИ за страната. Очаква се Турция да инвестира около 10 млрд. долара до края на 2023 г. в развитието на своите ВЕИ мощности, които включват вятърни, соларни, геотермални и биомаса. Според американската интернационална търговска администрация южната ни съседка смята да инвестира и в новите технологии за ядрена енергетика от малки модулни реактори (SMRs) както за решение на растящите нужди, но и за постепенното премахване на лигнитни електроцентрали.

Потенциалът за разрастване на ВЕИ в Турция е много голям, тъй като тя е втората най-добра за соларна енергия в Европа. Също така все още не е започнала и експлоатацията на офшорни вятърни паркове, а около нея има Черно море, Мраморно море, Егейско море и Средиземно море.

Имайки предвид това и че всяка единица енергия, генерирана от ВЕИ, предотвратява същата да бъде генерирана чрез изкопаеми горива и свързаните с тях цени за внос на суровини, според Ember за периода от 1 май 2021 г. до 30 април 2022 г. Турция е успяла да спести 7 млрд. долара, като е произвела 46.3 тВтч зелена енергия. Чрез посочените от тинк-танка изчисления това би означавало и спестяване на приблизително 9 млрд. долара за цялата 2022 г. Главният дял тук е на електроенергия, идваща от вятърни паркове.

За периода до 2030 г. Турция си е поставила амбициозния план да разполага с 40 гВт мощности за соларна енергия, което би означавало увеличение с почти 4 пъти в сравнение със сегашните 8.8 гВт. За да се случи това, още от тази година страната трябва да изгражда по 4 гВт соларна енергия на година.

Вятърната енергия също ще трябва да се увеличи - три пъти, ако иска да достигне заложените за 2030 г. цели - 30 гВт (в момента са 11.1 гВт), което означава по 2.5 гВт нови мощности на година.

"Светът разбра, че да разчита на изкопаеми горива е скъпо и ненадеждно. Решението е да се използват евтини и чисти възобновяеми източници като вятър и слънце. Те ще играят все по-важна роля в бъдеще, за да направят страна с ограничени енергийни ресурси като Турция по-независима", коментира Уфук Алпарслан, регионален ръководител на Ember за Турция, Украйна и западните Балкани, в доклад на тинк-танка.

Страната разви и програми за стимулиране на соларни инсталации за лично потребление за фермерите, които бяха силно засегнати от високите цени на петрола и електроенергията. Целта на тези мерки бе да възпре изтичането на човешкия ресурс от сектора, който все повече намалява от 2018 г. насам.

Гърция първа в Европа

Когато става въпрос за ВЕИ, на преден план застава Гърция, която заема второ място сред европейските държави за участие на фотоволтаици в енергийния микс. През изминалата година южната ни съседка успя да постигне и един уникален рекорд, а именно да захранва цялата си мрежа със 100% ток от ВЕИ, макар и за кратко време.

Страната е традиционен вносител на електроенергия от България, но благодарение на постоянните си политики тя е на път да се превърне в нетен износител. Ключов момент е летният период на изминалата година, когато изнася над 600 гВтч към Албания и Южна Италия благодарение на соларните си мощности.

Един от значимите проекти за 2022 г. бе мегапаркът край Козани на Hellenic Petroleum, който беше включен в експлоатация през миналото лято. Бившият въглищен район е готвен и за още инвестиции в сферата на соларната енергия от гръцката PPC Renwables, която планира централа с мощност 550 мВт и се очаква да бъде завършена през 2024 г.

Гърция успя да добави 1.3 гВт соларни мощности през 2022 г., част от причината за което е и опростеният процес за разрешителни, с което страната достига и до 5.5 гВт соларна мощност.

Съществуват и амбициозни проекти като "Зелените острови" на Volkswagen, където на някои от гръцките острови е планирано да бъдат изградени ВЕИ съоръжения, чрез които изцяло да се задоволят нуждите им за електроенергия. Има и планове от страна на гръцките енергопреносни дружества за изграждане на мрежа, чрез която да бъдат свързани с континенталната част на страната островите Крит, Родос, както и Кипър.

Към края на миналата година Гърция официално получи и одобрение за субсидиране по проекти за съхранение на енергия чрез плана за възстановяване в размер от 341 млн. евро. По този начин южната ни съседка ще изгради батерии с капацитет 900 мВт, плановете за които трябва да бъдат одобрени до края на 2023 г.

Цялостната инвестиция, която страната смята да направи до 2030 г. в енергийния сектор, е 44 млрд. евро. Това включва 9 млрд. за ВЕИ инсталации, 11 млрд. за енергийна ефективност и 5.5 млрд. за инфраструктурни подобрения.

Румъния се движи с бързи темпове

Най-големият ВЕИ проект в северната ни съседка за миналата година бе обявеният от германската wpd вятърен офшорен парк с мощност 1.9 гВт, който сега е собственост на американската GIP. През ноември бяха купени и правата за изграждане и опериране на фотоволтаичен парк с мощност 1 гВт в Западна Румъния от Rezlov energy. Друг голям проект, който получи разрешение за присъединяване към мрежата, е и вятърният парк на EDPR Romania, част от португалската EDPR, с мощност 226.5 мВт и източно от Букурещ.

Страната засили и планове за обновяване на мрежовата инфраструктура. С бюджет 1.1 млрд. евро, първите 100 млн. евро от които са достъпни през 2023 г. от Модернизационния фонд, предстои да бъдат изградени 4 хил. км далекопроводи разширения.

През изминалата година бяха прокарани и законопроекти за опростяване на административното бреме по изграждане на фотоволтаици в земеделски земи, или така наречените агроволтаици. Докъм средата на годината течеше и програмата за безвъзвратни помощи за изграждане на вятърни и соларни паркове с бюджет 458 млн. евро. Крайната цел на тези мерки е ясна - да се подготви пазарът в страната, за да се асимилират най-ефективно предложените й от Европа финансови ресурси за ВЕИ.

Друг източник на средства е и Планът за възстановяване и устойчивост, чрез който са били финансирани изгражданията на соларни и вятърни мощности 950 мВт с бюджет 500 млн. евро.

"За първи път разполагаме с толкова много пари и за първи път изграждаме толкова сложни наръчници и схеми в министерството. До 2030 г. трябваше да имаме още 7 гВт към мрежата, но сега преразглеждаме това и ще преследваме нова цел - 10 гВт", коментира Дан Драган, държавен секретар в Министерството на енергетиката, по време на конференцията "Нова вълна от ВЕИ" в Румъния.

През изминалата година бе подписана и "Декларация България - Румъния за подкрепа на проекта за трансгранично разгръщане на възобновяема генерация" от тогавашния министър Александър Николов и румънския Върджил Попеску. Според документа двете страни ще си съдействат в ускореното развитие на междуграничната интеграция и потенциала на ВЕИ производство в регионите на Северна България и Южна Румъния.

На Запад по Балканите

Развитие има и в Западните Балкани. Страната с най-чистата енергия в Европа - Албания, където 99% от тока идва от ВЕЦ-ове и 1% от фотоволтаични източници, обяви през 2022 г. изграждането на соларен парк с мощност 100 мВт върху бивша петролна рафинерия в Балш. Предвиждат се и други фотоволтаични проекти с обща мощност 720 мВт, главно в района Фиери в Албания. Главните причини за забавянето по тези проекти са административни.

Северна Македония пък е издала 267 лиценза за производство на електрическа енергия от ВЕИ за мощности над 150 мВт през изминалата година. Част от тези е и първият соларен парк на страната "Осломей 1". Бях обявени и два чуждестранни проекта - на израелската верига BIG Shopping Centers за два соларни парка с мощност 70 мВт, както и на турския Forti Energy и българската Solar Pro за централи с обща мощност 50 мВт.

Сърбия също заяви желание да развие ВЕИ сектора си. Страната разполага за момента с 550 мВт новоинсталирани ВЕИ мощности, а целта им е да успеят да изградят още 1.5 гВт през следващите три години. Желанието за преобразяване на енергийния сектор бе потвърдено и от премиера Ана Бърнабич на бизнес форума в Копаоник, посочвайки го като един от главните приоритети за страната. "Никой инвеститор няма да дойде тук, ако енергийната ни мрежа се захранва от 70% въглища", коментира тя. Сърбия е активна в търсенето на външна помощ в това начинание, като главно страната търси експертизата на скандинавските държави. В момента тя получава напътстваща помощ и от норвежката Rystad Energy.

Босна и Херцеговина най-накрая получи и одобрение за проекта си "Широка Драга" на границата с Хърватия, в близост до Ливно, на хълм Камешница, за изграждане на вятърен парк с мощност 125 мВт.