Bankwatch: България, Полша и Хърватия скрито искат пари от ЕС за газова инфраструктура

Кои са проектите

България е разписала три рискови според Bankwatch проекта в главата си по REPowerEU с бенефициент държавната "Булгартрансгаз". Единият е за бъдеща газова инфраструктура, осигуряваща нова връзка между подземното газохранилище "Чирен" (което сега се разширява) и газопреносната система на страната на стойност 39 млн. евро. Твърди се, че проектът ще поддържа взаимосвързаността на региона и ще допринесе за разнообразяване на доставките за България и околностите. Освен това ще улесни съхранението на LNG, който България трябва да започне да получава от Гърция и Турция.

Последното обаче няма логика, тъй като вносът на втечнен газ става през магистралната газова мрежа, която така или иначе вече е свързана с хранилището. Много вероятно е в случая да става дума за връзка с газопровода "Турски поток", което би означавало, че се работи в интерес на руския пренос на газ към Сърбия и Унгария, който продължава и в момента.

Вторият проект е за увеличаване на техническия капацитет за пренос на газ от Гърция към България и от България към Северна Македония на стойност 126 млн. евро и посочена крайна дата за реализация до края на 2025 г. Средства ще бъдат инвестирани в подобряване на достъпа до допълнителни количества LNG и изкопаем газ от Гърция за България и съседните страни с потенциал за включване на възобновяеми газове на по-късен етап. От подобни инвестиции обаче би имало нужда само ако се очаква огромен ръст в потреблението на газ и активен пазар за търговия в България. Към момента нищо подобно не изглежда да се подготвя, още повече че "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" подписаха 13-годишно споразумение с турската "Боташ", което трудно биха изпълнили, камо ли да увеличават още преноса през Гърция.

Третият е за модернизация и дигитализация на системата за наблюдение на газопреносната мрежа на стойност 17 млн. евро. В случая вероятно може да има нужда от подобно подобрение.

В доклада на Bankwatch се посочва, че към юни 2023 г. липсва яснота относно процеса на изготвяне на българската глава REPowerEU. Няма публично проведени консултации и главата все още не е официално представена. Според неофициалната информация нито един от тези проекти не е получил разрешителни. Не е и ясно дали тези планове са актуални след скорошната промяна в правителството и факта, че преговорите все още продължават, се отбелязва там.

Хърватия от своя страна има разписани два проекта - един за газопровод Злобин - Босилево и за увеличаване на капацитета на LNG терминала на остров Крък. Но най-скъпият и мащабен проект е на Полша - над 1.1 млрд. евро за газов тръбопровод, интерконектор и инфраструктура по голям проект за внос на LNG.

Какво искат другите в региона

Три други държави - Румъния, Чехия и Унгария - вече се отказаха от предишните си планове да включат проекти за изкопаем газ в своите планове по REPowerEU след натиск на гражданското общество и преговорите с Европейската комисия. Други като Естония пък

не са включвали изобщо никакви проекти за изкопаем газ в исканията си за финансиране по REPowerEU. Латвия също се очаква да представи предложение по REPowerEU без инвестиции в газ. А Словакия иска ограничена подкрепа за котли с изкопаем газ.

За какво са средствата по REPowerEU

През май 2022 г., два месеца след старта на руската инвазия в Украйна, Европейската комисия разкри плана REPowerEU, предназначен да намали зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаем газ, като същевременно гарантира сигурност на доставките.

Съгласно плана от държавите членки се изисква да добавят допълнителна глава REPowerEU за инвестиционни схеми, които улесняват прехода от руски газ към чиста и независима енергетика, към своите национални планове за възстановяване и устойчивост - пакетът от финансови стимули на ЕС след пандемията.

Идеята по това време беше, че за да се запази енергийната сигурност на Европа, е необходим нов внос на газ. Така стратегията REPowerEU позволяваше на правителствата да поискат публични средства от ЕС за изграждане на нова газова инфраструктура като спешна мярка. Тогава комисията даже ефективно подкрепи лобистките усилия на индустрията за изкопаеми газове, като списък от 11 газови проекта, изготвен от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG), беше официално включен в плана REPowerEU заедно с 30 други така наречени проекти от общ интерес, припомнят от Bankwatch.

Според новия доклад на организацията компаниите за изкопаеми газове в Централна и Източна Европа са регистрирали огромни печалби през 2022 г. на фона на енергийната криза. Миналата година операторите на газови мрежи в България и Румъния отбелязаха удвоени приходи, a полската PKN Orlen отчете 4.5 млрд. евро печалба. Същите тези компании биха били основните бенефициенти на проектите за изкопаем газ, предложени за финансиране от ЕС по главите на REPowerEU на съответните им правителства.

Като се има предвид, че ЕС успя да намали потреблението на газ с впечатляващите 17,7% между август 2022 г. и март 2023 г., амбициите на правителствата за изкопаеми газове сега изглеждат напълно извън реалността. Глигор Радечич, ръководител на газовата кампания в CEE Bankwatch Network и съавтор на доклада, отбелязва, че "самата идея, че данъкоплатците в ЕС могат отново да субсидират индустрията за изкопаеми горива, е погрешна, особено след година, в която компаниите за изкопаеми газове реализираха рекордни печалби. Правителствата вече не могат да защитават използването на публични пари на ЕС за изграждане на нова газова инфраструктура. Във всеки случай завършването на тези проекти ще отнеме години и няма да направи нищо за облекчаване на предстоящия енергиен недостиг".

Новите газопроводи и терминали за внос на втечнен природен газ, които правителствата в Полша, Хърватия и България се стремят да разработят със средства на REPowerEU, ще затвърдят зависимостта на Европа от изкопаемите горива, смятат авторите на доклада. Според тях вместо това тези държави трябва да гарантират, че парите на ЕС, насочени към прекратяване на зависимостта от руския изкопаем газ, се използва наистина за стимулиране на енергийния преход - например за повишаване на енергийната ефективност и разширяване на мрежата от възобновяеми енергийни източници.