🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмични новини за енергетика: 500 млн. лв. капитал инжектира държавата в новия блок в АЕЦ "Козлодуй"; Интервю с Асен Василев за таксата на руския газ

Още: Агрофотоволтаиците в България

АЕЦ "Козлодуй" ще има нов блок след най-малко 10 години
АЕЦ "Козлодуй" ще има нов блок след най-малко 10 години
АЕЦ "Козлодуй" ще има нов блок след най-малко 10 години    ©  Надежда Чипева
АЕЦ "Козлодуй" ще има нов блок след най-малко 10 години    ©  Надежда Чипева

През седмицата

В седмицата на местните избори новините от енергийния сектор взеха връх над чисто политическите.

Затяга се обръчът около финансовия министър Асен Василев и приетото от парламента по негово предложение решение за таксата от 20 лв. на мВтч на транзита на руски газ през страната. Темата засяга много интереси и определено ветото на президента Румен Радев, както и настроенията в различните партии са показателни за влиянието на руския енергиен интерес в страната.

В интервюто на "Капитал" Василев отговаря защо е въведена таксата и какво (не) цели тя. Той също така обръща внимание на тавана при цените на тока, над който да влиза схема за компенсации на бизнеса, както и други теми като максималния осигурителен доход и еврозоната.

На същия полюс изглежда ситуацията и с рафинерията на "Лукойл" в Бургас, за която сериозно се спекулира, че ще бъде продадена, след като й се търси активно купувач. Дали това е истина е важен въпрос не просто за рафинерията, а за цялостната българска политика по отношение на руския петрол и цените на горивата в страната.

Какво се случи

Единадесет години след създаването на дружеството "АЕЦ Козлодуй - нови мощности" вече е почти ясно, че в ядрената централа ще започне изграждането на нов блок, който по план трябва да заработи през 2033 г., а по-реалистично - през 2036 г. Държавата взе решение да осигури 500 млн. лв. капитал в дружеството, като самото държавно участие във финансирането на проекта едва ли ще надхвърли 15%.

На почти всички е ясно, че в България държавните газови дружества (оператор и доставчик) доминират газовия пазар и сектор като цяло. Концентрацията позволява на политиците по-голямо влияние и е удобен инструмент. В същото време обаче България се разминава с глобата от 150 млн. лв. за държавен газов монопол, насочена към БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" от ЕК след жалба на "Овергаз".

Ако сте пропуснали:

Американският енергиен гигант Chevron обяви, че е постигнал съгласие за купуването на един от местните си конкуренти - Hess. Цената на сделката възлиза на 53 млрд. долара, като тя ще бъде платена в акции. Сделката се случва съвсем малко след друго мащабно придобиване от страна на друг от петролните гиганти - Exxon. Сделката на Chevron не просто ще промени пазарната конюнктура, но ще има дългосрочно отражение на добива на петрол.

Как ценообразуването на въглеродните емисии превзема света - прочетете анализа на The Economist тук.

И още:

Гърция е добър пример за инвестиции и държавна политика по отношение на декарбонизацията. Агис Дигкас, енергиен експерт и изпълнителен вицепрезидент на гръцкия оператор на възобновяеми енергийни източници DAPEEP разказва в интервю пред "Капитал" за най-важните въпроси между България и Гърция от енергийна гледна точка, Гърция и природния газ, въглищната енергия, 20-те лева такса на руския газ и политическите измерения на зеления преход.

Без мрежа няма енергетика. Но мрежата трябва да се променя, докато енергетиката в България изглежда застояла. Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA, консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти във въглищни централи. Той прави анализ на българската система през годините, как се е променило търсенето и производството заради икономиката, както и какво трябва да се промени от технологичен план, за да сме енергиен лидер на Балканите

Зелена енергия:

Чували ли сте за агрофотолтаици? Те са почти тема табу в България засега, но на много места са съвсем реален и прагматичен вариант за използване на земеделска земя. С промени в нормативната база парламентът разрешава изграждането на фотоволтаици върху ниви при запазване на земеделските дейности, но неочаквано президентът Румен Радев сезира Конституционния съд по казуса, като твърди, че земеделската земя не е защитена.

Чисто икономически агроволтаиците могат да помогнат на селското стопанство да стане по-конкурентно и привлекателно като сектор.

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар