Спад в производството и потреблението на ток в страната през октомври

Заради годишния планов ремонт в АЕЦ "Козлодуй" и намаления на 50% капацитет там обаче производството на ток от въглища достига до 40% от микса, въпреки че като абсолютни стойности е рекордно ниско за това време на годината.

Друг ключов момент за октомври е, че след 6-месечна пауза българските компании отново ще получат компенсации за разходите си за ток. Причината е, че средната цена на енергията през миналия месец, макар и с малко, е над определения от държавата таван от 200 лв./мВтч, над който разходите на бизнеса се покриват. Донякъде това има общо с фактът, че България е произвела повече електроенергия от въглищните централи, която е и по-скъпа, въпреки че данните от европейската борса на въглеродни квоти EU ETS показват известно поевтиняване до под 80 евро на тон.

Производство на бавна скорост

Значителен фактор за данните от производството през октомври е плановият ремонт на единия блок на АЕЦ "Козлодуй", който означава 1000 мегавата по-малко в микса - по-малко предлагане на борсата, повече внос и по-висока средна цена. Все пак производството на месечна база от атомната електроцентрала е спаднала с 31%, което не е чак толкова голям дял, тъй като рехабилитацията се забави във времето и започна по-късно - почти в средата на месеца. Общо, атомната електроенергия е била 35% от микса.

Любопитното е, че като цяло делът на ВЕИ - солари, вятър и хидро, не спада въпреки идването на есента и сушата. Той се задържа на около 20% от цялото производство в страната, като най-голям процент от него е соларната енергия. Въпреки че денят е доста по-къс, нейният принос е съизмерим с този през септември - отново е около 12% от общия микс. Това е абсолютен рекорд за България и реално през октомври 2023 г. соларното производство е три пъти повече спрямо октомври 2021 г. Причината е в многото нови соларни паркове, които бяха изградени в последните две години.

• Най-големите соларни паркове в България

Данните всъщност са почти нереалистични - октомври е имал средно толкова слънчеви часове (217 часа) колкото юни, който е месец с много по-дълъг ден. Обяснението на този феномен може да се търси в цялостната циркулация на времето през последните седмици, която донесе огромна температурна положителна аномалия навсякъде в страната. Това означава добра предпоставка за работата на соларите, но и лоша новина за хидропроизводството, което е едва 4% от микса за месеца. Обичайно октомври е сред най-слабите месеци за ВЕЦ-овете, но голяма роля изигра липсата на каквито и да е дъждове, които да напълнят язовирите и реките.

С 18% спада и вятърната електроенергия на месечна база, въпреки че на годишна се отчита ръст. При все това вятърът заема едва 4% от производството на страната, тъй като за разлика от фотоволтаиците, през последните години няма нови инвестиции в турбини.

ТЕЦ-овете не спират

Производството от въглища се увеличава от септември поради по-малкото производство на АЕЦ-а. На годишна база обаче то спада с 37% заради много по-ниските цени на електроенергията на пазара в момента, които не позволяват рентабилност при работата на ТЕЦ-овете.

Очевидно и по-ниската цена на въглеродните квоти също не оказва влияние. Възможно те да поевтиняват заради по-топлото време и слабо търсенето на европейския пазар. Същият ефект се забелязва и при природния газ, който от началото на ноември тръгна надолу заради по-малкото търсене.

Цялостно електроенергията, която България е произвеждала през октомври, не се е радвала на особено търсене сред страните наоколо. Това е видно от износа, който се понижава няколкократно на месечна и на годишна база. Въпреки че през минали години България изнасяше въглищна електроенергия и въпреки че през октомври средните цени се повишиха, това не е достатъчно, за да се пласира производството на ТЕЦ-овете.