Енергийната трансформация изисква нови технологии и инвестиции в капацитета на мрежата
Калина Трифонова - заместник-председател на съвета на директорите на "EVN България"
Съдържание от "EVN България"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Визитка
Калина Трифонова е част от ръководството на "EVN България" от 2007 г., сега заместник-председател на съвета на директорите на компанията. Завършила е "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преминала е мениджмънт програми в Европа и Северна Америка.Компаниите от групата на "EVN България" са част от австрийския енергиен концерн EVN AG. Групата развива дейност в България от 2005 г., като е активна в дейностите разпределение и продажба на електроенергия, топлоснабдяване в гр. Пловдив, ВЕИ, търговия с енергия и въглеродни емисии в България и Югоизточна Европа.
Г-жо Трифонова, преминалият преди дни "Енергиен форум 2024" беше доминиран от темите за енергийния преход на българската енергетика и реализацията на ВЕИ потенциала на страната. Какво остана неизказано според вас?
Да, с изключение на колегите от мрежовите компании, които бяха сред лекторите, за съжаление виждаме, че разговорът за енергийната трансформация на България все още се концентрира основно върху какви и колко нови ВЕИ проекти ще се строят, а не как тази енергия ще бъде транспортирана и разпределяна ефективно и разходоориентирано, така че да постигне пълноценен ефект. Тук не говорим за инсталациите за собствено производство, които навлизат през последната година. Говорим за големите ВЕИ проекти в разпределителната мрежа, за каквито все по-сериозни инвестиционни намерения напоследък всички чуваме, вдигането на прага на присъединяването на такива мощности към електроразпределителната мрежа от 5 на 10 MW и пр. Енергийният преход е в разгара си, мрежовата инфраструктура се разглежда в целия свят като гръбнак на енергийното бъдеще, но в България все още липсва разбирането за необходими механизми и стимули, подсигуряващи развитието на мрежата ни в посока интегриране на всички тези ВЕИ мощности.
Какви са предизвикателствата пред мрежовите оператори в тази посока?
Не са малко. Едно от основните, за които всички колеги говорим от години, е интегрирането на ВЕИ централите, за което споменах. Тази интеграция изисква значителни промени в начина, по който разглеждаме електроенергийните мрежи. Вече имаме нови и по-сложни пазарни отношения, с все повече участници и децентрализация на производството и съхранението. Последното означава, че ние, като оператори на мрежи трябва да се справяме с нарастващи нива на променливост и сезонност както в производството, така и в потреблението и респективно - с адекватно управление на технологичните загуби.
Все повече ще навлизат и електромобилите, термопомпите и батериите. Това означава, че мрежовите оператори ще трябва да могат да управляват всички нови участници в производство и консумацията на енергия. За тази цел е необходим достъп до данните, свързани с тези производители на енергия, които са част от разпределителната мрежа. Виждаме голям потенциал и за гъвкавото управление на тези мощности в зависимост от потреблението, но това е свързано не само с инвестиции в нови технологии, системи и капацитет, но и с промяна на нормативната рамка и възможността операторите да предоставя подобни услуги.
Как стоят нещата по отношение на процедурите по присъединяване на ВЕИ централи?
Добър въпрос, защото той е свързан и с това какви са правилата. Виждаме, че нормативно има разлика по отношение на присъединяването на ВЕИ обекти към мрежата и развитието на самата мрежа от операторите. Например по-малките фотоволтаични централи могат да бъдат изграждани при сравнително облекчен режим, но не е така при останалите съоръжения от електроразпределителната мрежа, които се изграждат от операторите.
Всички тези решения изискват финансов ресурс, говори се за адекватни мрежови тарифи, за външно финансиране, какво е вашето мнение?
Въпросът с мрежовите тарифи е важен, още повече че, както всички знаем, те ще останат регулирани дори и след либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, която предстои. Според измененията, които се предвиждат в регламента за електроенергийния пазар на ЕС, мрежовите тарифи трябва да отразяват реалните разходи и да предоставят стимули за ефективни инвестиции, които подпомагат устойчивостта и иновациите в енергийната система. Мрежовите тарифи в България са сред най-ниските в Европа, което е положително за потребителите, но създава сериозни затруднения за мрежовите оператори в контекста на необходимите инвестиции в мрежата и интеграцията на ВЕИ.
Гореща тема в сектора е предстоящата либерализация на пазара за домакинствата. Как ще коментирате плана на институциите за пълно отваряне на пазара от 2026 г.?
Оценяваме позитивно демонстрираната воля за пълно отваряне на пазара на едро и преходен период за битовите клиенти. И тук почват въпросителните за нас, тъй като групата на "EVN България" включва и един от трите крайни снабдителя в страната, които към момента снабдяват с електроенергия всички битови клиенти. Според обявения от институциите план се очаква крайните снабдители да изнесат цялата тежест на тази постепенна либерализация. Предвижда се те да купуват енергията, необходима за снабдяване на бита, на пазарни цени от енергийната борса през сегмента "ден напред", но ще продължат да продават на регулирани цени. Но разликата между тези две цени, както и промяната в паричния поток (покупката на енергията от борсата се заплаща на момента, а компенсациите от ФСЕС и събираемостта по фактурите от клиентите е след 40 дни) очертава сериозен ликвиден риск.
Става дума за стотици милиони за трите крайни снабдителя още през първия месец от стартирането на този процес, без да е ясно как ще се осигури нужната ликвидност. Ако няма адекватен механизъм за подсигуряване на този ежедневен паричен поток, цялата система на доставка по веригата би била засегната. Не на последно място, е важна и ликвидността на фонда, за да не се получава конкуренция между клиенти на едни компании спрямо други.
Както говорим за свободен пазар, EVN има опита от работата си в Австрия, където пазарът е изцяло либерализиран от десетилетия. Какви прилики и разлики виждате по отношение на клиентите, от които в България на свободен пазар към момента са само бизнес клиентите?
Да, в България EVN притежава не само мрежова или топлофикационна компания, но е и един от първите и водещи търговци на електроенергия на свободен пазар. Ние работим с клиенти на свободен пазар в цяла България, тъй като имаме добре развити работни процеси, комуникационни канали и онлайн решения. Това ни позволява да предлагаме високо качество на обслужване на всички клиенти, без значение от големината и местоположението на техния бизнес. Всеки пазар си има своите специфики и те в България не са малко, но това, което е общо за всички клиенти, е, че те търсят надеждност, когато става въпрос за доставката на основен ресурс като електроенергията.
При нас водещи са откритата комуникация с клиентите, добрата ни история, традиции, стабилност и експертен опит. Това са все неща, които клиентите оценяват, без значение къде се намират. Новото, което виждаме през последната година, е, че все повече клиенти, особено от голям мащаб, търсят доставчик на електроенергия с добри ESG политики, тъй като клиентите сами трябва вече да отговарят на тях. В това поле смея да твърдя, че сме сред водещите енергийни доставчици в страната, тъй като отдавна нашата дейност следва стандартите за устойчивост.
Наскоро преминахме успешно първи одит по таксономия и нефинансово докладване, а в края на миналата година мрежовата ни компания спечели ESG награда. Също преди два месеца нашият търговец "EVN Tрейдинг" получи награда "Новатор в търговията с електрическа енергия" от Българския енергиен и минен форум. Всичко това ни прави предпочитан избор на клиентите на свободен пазар, които искат надеждни и устойчиви отношения със своя енергиен доставчик.
