Франция, Белгия и Люксембург си поделят Dexia
Трите държави съвместно ще подкрепят отделената "лоша банка", където ще останат проблемни активи за 90 млрд. евро
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Политиците в Белгия, Франция и Люксембург бързо договориха преструктуирането на закъсалата банка Dexia. През уикенда те са предложили на ръководството й план за разделянето на институцията на части и те са го одобрили светкавично. Планът включва продажба на активи и оформянето на "лоша банка" с гаранции от трите държави.
Кой какво получава
Белгия получава контрол на местното звено за банкиране на дребно - Dexia Bank Belgium, срещу сумата от 4 млрд. евро и вероято ще остане негов собственик поне за 5 години, пише в официалното съобщение на банката от понеделник сутрин. Потенциалната препродажба трябва да се случи в рамките на пет години.
Франция поема бизнеса на Dexia с проектно и общинско финансиране, което и без това е концетрирано в тази страна. Бордът на Dexia вече има задачата да се договири с Caisse des Depots et Consignations (френският суверенен фонд) и La Banque Postale, които и сега са акционери на Dexia, "да финансират" Dexia Municipal Agency. Как точно ще я финансират трябва да стане ясно с близките седмици.
Люксембург пък участва в сделката за продажбата на звеното на нейната територия - Dexia Banque Internationale a Luxembourg, за което вече се водят ексклузивни преговори с група международни инвеститори. По непотвърдена информация сред заинтересованите купувачи е катарският суверенен фонд. Страната може да вземе миноритарен дял при евентиална транзакция.
За продажба се готви и печелившото звено за търговия на дребно в Турция - DenizBank.
Първата жертва на дълговата криза
Трите държави Белгия, Франция и Люксембург заедно ще подкрепят оставащата "лоша банка", където ще се концентрират проблемните й активи за 90 млрд. евро. Страните се договориха гаранциите за тях да идват в съотношение: 60.5% от Белгия, 36.5% от Франция и 3% от Люксембург.
Така Dexia вече официално е първата жертва на дълговата криза в Европа, както тя посочва в официалното съобщение за преструктурирането си. Само пропуска да посочи, че това и е второто спасяване след октомври 2008 г., когато трите държави наляха 6 млрд. евро ликвиден ресурс и гарантираха нейни дългове за почти 150 млрд. евро.
Сега остава държавните финанси да устоят на натиска от проблемните активи, които отново започват да гарантират. Засега рейтинговите агенции не са толкова сигурни в това и по тази причина още в петък Moody's свали перспективата за Белгия на негативна и намекна за сваляне на рейтинга на страната.
22 коментара
Чак пък толкоз бързо да го договорят.., сигурно са били договорили предварително всичко?
Отново "too big to fail" или да спасим капитала на богатите с парите на бедните. Нека да видим още колко време ще крепят корпоративната лакомия за сметка на общественото търпение.
Девизът е - Максимализация на пе4албите и национализация на загубите.
От днес имат и нов "клиент" за "разпределяне" - Erste bank:)
[quote#2:"КЛЮЧАРЪ"]да спасим капитала на богатите с парите на бедните. [/quote] обикновено така става! Капиталът не обича да губи, а бедните са свикнали.....
Почна се...а краят се не види...
До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":
Казваш го все едно имаш предложение за алтернативно решение. Би ли го споделил с нас, моля?
Така се решават проблеми... отговорно и бързо. Само, че на висока социална цена...
Това трябва да е един нагледен урок за нас на къде не трябва да са се развиваме и какво не трябва да допускаме. Дано да го включат в учебниците по макроикономика - прекрасни мега примери на мега-грешки.
До коментар [#7] от "mapto":
Моята идея, както и на доста хора е студения душ да е за банкерите, които са поели риска с раздаването на кредити и закупуване на токсични ценни книжа.
Защо ли? Ами защото дори и при наливане на народни пари, корпоративните бордове пак си раздават бонуси, а същевременно на практика спират предоставянето на кредити. Т.е. ефект няма.
От друга страна, ако подкрепянето на банките е неизбежно, е по-добре да става с печатане на пари. Това провокира инфлация, но е по-добрият (с други думи по-малко лошият) вариант, тъй-като донякъде възстановява баланса между западните валути от една страна и тези на BRICS от друга, които бълват износ заради валутния си курс.
Разбира се уточнявам, че това е само един ефект в цялата мозайка от икономически взаимовръзки.
Това може би дава отговор на друг твой въпрос.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.