Money for Nothing*

От ЕЦБ изтъкнаха като една от основните причини за огромната инжекция подпомагането на малкия и средния бизнес. Засега изглежда, че първата кредитна линия от декември не е дала нужния резултат в тази насока. Заемите от банки към нефинансови компании са се понижили с 37 млрд. евро през януари спрямо началото на декември. Но заради облекчените условия в новата финансова инжекция на ЕЦБ участват далеч повече банки: 800 спрямо малко над 500 през декември! И очакванията са тези по-малки финансови групи да кредитират именно "реалната икономика". Но някои експерти не са настроени толкова оптимистично. "Абсолютен мит е идеята, че дългосрочните репо операции са облекчили достъпа до финансиране на малкия бизнес в еврозоната. Вместо това те осигуриха средства за банките в южните страни, членки на еврозоната, които по този начин финансираха евенуталните загуби от изтегляне на депозити", заяви управителят на Bank of England Мървин Кинг. Според експерта Шах Гилани от Forbes в момента банките нямат абсолютно никакъв стимул да раздават заеми. "Те държат излишните си резерви в ЕЦБ. Защо да кредитират при настоящите прогнози за негативен растеж през 2012 г. Няма как да стане", казва анализаторът. Той предлага далеч по-радикалната идея Европейската централна банка да иска пари от финансовите институции за услугата, че държи парите им на депозит. Това на теория би трябвало да стимулира банките да се откажат да си плащат за сигурността на паркирането на пари в ЕЦБ и да потърсят по-печеливши решения.

Дори обаче идеята да проработи по план, тя продължава да крие много

дългосрочни рискове

Засега не е ясно точно кои банки са взели евтини кредити. Доскоро за гигантите в сектора беше абсолютна стигма да си помислят за подобни заеми. Но сега изглежда, че от възможността са се възползвали колоси като Lloyds и RBS. Според източници от неназована голяма германска банка, цитирани от сп. Spiegel, всеки който пропусне подобни изгодни условия, ще трябва да се обяснява пред акционерите. "Парите от ЕЦБ значително намалиха риска пред рефинансирането на сектора" смята Щефан Бест, анализатор в Standard & Poor's. Наистина, когато такъв брой банки се включват, стигмата се поразмива, но пък немалко институции побързаха и да се похвалят, че не са участвали. А какво друго обяснение за това, освен че се страхуват за репутацията си?

Въпросът, който си задават всички анализатори, е колко ще продължи тази политика на раздаване на евтини пари. Съвсем естествено най-големите критики идват от Германия. Сред големите противници на тези мерки е управителят на Bundesbank Йенс Вайдеман, който предупреди, че щедро предоставената ликвидност може да накара банките да инвестират в рискови активи и по този начин да създадат нови балони. "Кризата не може да бъде решена само като ѝ хвърляш пари", заяви той в реч в Мексико. Може да има нов спекулативен балон, предупреди и Уве Буркерт, директор в държавната Landesbank Baden-Württemberg. Други оприличиха мерките на раздаване на безплатен хероин на наркомани. "Ако ЕЦБ продължи с тази си политика, скоро ще трябва да затворим паричните пазари", заяви пред Spiegel Ханс-Вернер Син, директор на влиятелния немски икономически институт Ifo.

Но президентът на ЕЦБ Марио Драги, изглежда, се надява, че ситуацията ще се разреши от само себе си. Според него от началото на годината досега банките са започнали да се финансират по нормалните канали. "Направихме достатъчно", заяви гуверньорът в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung и допълни, че следва ново затягане на изискванията. Досега обаче той свърши лесната част - да раздаде пари, създадени от нищото на банките. А скоро ще трябва да помисли и за стратегия как да си ги прибира, защото когато след три години финансовите институции трябва да платят ударно 1 трлн. евро, това едва ли ще е безболезнено за тях, а и за европейската икономика.

*от английски - пари за нищо