🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Вредната застраховка

Пенсионните дружества не харесаха идеята на Комисията за финансов надзор да създаде гаранционен фонд и за тях

Председателят на КФН Стоян Мавродиев (вляво) и заместникът му Ангел Джалъзов опитаха да успокоят сектора, че вноските може да станат символични след като първоначалоно бъде добре капитализиран.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев (вляво) и заместникът му Ангел Джалъзов опитаха да успокоят сектора, че вноските може да станат символични след като първоначалоно бъде добре капитализиран.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев (вляво) и заместникът му Ангел Джалъзов опитаха да успокоят сектора, че вноските може да станат символични след като първоначалоно бъде добре капитализиран.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Председателят на КФН Стоян Мавродиев (вляво) и заместникът му Ангел Джалъзов опитаха да успокоят сектора, че вноските може да станат символични след като първоначалоно бъде добре капитализиран.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Знам, че много се писа за рисковете в КТБ, четох ви, но бях сложил едни пари там заради високите лихви и си ги чакам от фонда." През миналата година, когато банката беше затворена и близо шест месеца хиляди хора нямаха достъп до парите си, това беше честа тема на разговор. А простото обяснение неизменно беше: "Нали са ми гарантирани?"

Проблемът с всеки гаранционен фонд винаги е един и същ - той поражда морален риск. Инвеститори, вложители, осигурени и всички защитени по този начин просто спират да се интересуват на кого дават парите си и търсят само от най-изгодните условия. И това автоматично ги насочва към най-рисковите опции, защото обещаната доходност винаги се съпътства с поет риск. А тази комбинация става още по-взривоопасна, когато се съчетае и със слаби регулатори, които не успяват с други средства и със здрав надзор да намалят риска от мащабни катастрофи като КТБ.

При банките реално дебат за нуждата от Фонда за гарантиране на влоговете не може да се води - той е задължение по европейска директива. Въвеждането на негови аналози в други финансови сектори обаче си е обект на съвсем реална дискусия. Затова и когато сега насред целия шум около пенсионните фондове регулаторът им, Комисията за финансов надзор (КФН), предложи създаване на гаранционен фонд и при тях, критиките са много. И заслужени, защото тя не само изкривява пазара, но и реално може да свие до минимум търсения ефект от другите предлагани всеобхватни промени като намаляването на таксите и мултифондовете (виж съседния текст).

Подсигуряване на осигуровките

Идеята на комисията следва модела на фонда при банките. Предлага се да се създаде отделно юридическо лице, чието ръководство ще се посочва от КФН. В него първоначално пенсионните дружества трябва да внесат еднократно 1% от активите на универсалните и професионалните си схеми. По сметки на база на последните налични данни към края на 2014 г. това прави над 70 млн. лв., като тази сума всъщност вече е заделена от всяко от пенсионните дружества като резерв, който по сега действащия закон трябва да е между 1 и 3% от активите. Освен еднократния трансфер фондът ще се попълва и от удръжка от всяка месечна осигурителна вноска. Нейният размер ще се определя от самия гаранционен фонд, като поне в първите години се очаква тя да е в порядъка на поне 1%, което ще означава, че при 870 млн. лв. брутни постъпления от вноски в универсалните фондове за 2014 г. и още 86 в професионалните към момента това ще означава 10 млн. лв. годишно.

По предложението на КФН тези резерви се обединяват и управляват заедно (влагат се нискорисково само в ДЦК и депозити), като ако някой фонд, вместо да умножи парите, е натрупал загуби, при пенсиониране клиентите му ще бъдат компенсирани, като фондът ще доплати разликата до номиналния размер на всичките им вноски през годините. В опростен пример, игнориращ всякакви такси, това означава, че ако 40 години трудов стаж сте внасяли 100 лева осигуровки месечно, ще сте внесли във фонда 48 000 лв. и ако, като се пенсионирате поради някаква причина (икономическа депресия, лоши инвестиции или откровени измами и източване) по партидата ви са останали по-малко пари - например 40 000 лв., фондът ще ви доплати липсващите 8000 лв.

Едната обосновка на КФН за причините за въвеждане на гаранционен фонд е именно описаното - "при схемите с дефинирани вноски инвестиционният риск се носи от осигурените лица". Просто така, както е направен моделът в България, пенсионните фондове не гарантират размера на пенсия - той е функция от размера на вноските, натрупаната доходност, възрастта на пенсиониране и продължителността на живота.

Другото обяснение обаче е малко по-странно: "Липсва ефективен механизъм за защита на пенсионните спестявания на осигурените лица във фазата на натрупване." Всъщност най-големият гарант би трябвало да са именно регулаторът и прилагането на закона, както и доброто управление и конкуренцията между пенсионните компании. Ако всеки фонд се управлява с грижа на добър стопанин, портфейлът е диверсифициран и се разкрива достоверна информация, рискът след 5 или 10 години той изведнъж да се окаже с отрицателна доходност е пренебрежим.

Ненужната гаранция

Всъщност в този си вид фондът е почти неизползваем. За разлика от депозитите осигуровките са дългосрочно вложение. Те се трупат с десетилетия, през които не можете да ги изтеглите и използвате. За това време най-малкото се натрупва толкова инфлация, че номиналните вноски отпреди 40 години ще са изгубили толкова стойност, че възстановяването им далеч няма да донесе желаната пенсия. В досегашната си история въпреки преминаването през най-голямата криза от Голямата депресия насам пенсионните фондове отчитат номинална доходност от над 5%.

За сметка на това самото създаване на фонда е допълнителен разход за осигурените, който ще намалява средствата по партидите им. Докато в момента тече дебат за размера на таксите и се обмисля административното им намаляване, вноската за фонда ще изяде голяма част от него. Това изтъкна и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Освен това, ако има толкова дълбока рецесия, че да се наложи активирането на фонда, тя би трябвало да отвори дупки във всички фондове - нещо, което трудно би могло да бъде покрито с натрупаните във фонда средства. Така всъщност единственият реалистичен сценарий, при който гаранционният фонд би имал смисъл, е ако има директни злоупотреби и умишлено източване на фонд чрез инвестиции в свързани лица, при което изведнъж да зейне голяма дупка, измерваща се в голям процент от активите му. Само че това е именно нещото, което КФН не би трябвало да допуска. Или както обобщи депутатът Емил Димитров от Патриотичния фронт: "Този фонд моите пари ли ще гарантира или нечие лошо управление?"

Същевременно самото въвеждане на гаранционен фонд увеличава риска именно от това. Ако сега има някакъв пазарен стимул за осигурените да избират добре управлявани фондове, с въвеждането на гаранция той ще отслабне. В този си вид той представлява просто размиване на риска в системата, като фондът реално ще подкрепя пенсионните фондове с по-рискови инвестиции. Затова и председателят на управителния съвет на ПОК "Доверие" Даниела Петкова обясни, че преди евентуалното му въвеждане трябва да се помисли за механизъм за отчитане на различния риск за осигурените в различни фондове, за което има стандартни измерители. В тази посока всъщност се движи и банковият фонд за гарантиране, при който с новата европейска директива се вкарва задължение вноските да станат рисково-претеглени - институциите, за които е по-вероятно да се стигне до изплащане, да плащат по-високи вноски. В отговор на тези критики зам.-председателят на КФН Ралица Агайн обясни, че може да се помисли и за отчитане на риска при размера на вноските, като подчерта и че с новите по-високи капиталови изисквания дружествата с по-агресивно управлявани фондове така или иначе ще трябва да заделят повече капитал и резерви, което също е коректив.

"След като гарантираме депозитите на хора, които доброволно си влагат парите в банките, не трябва ли да гарантираме и средствата на тези, които по задължение ги дават в частни фондове", попита Йордан Цонев от ДПС. Разликата обаче е огромна - при банките има един силен аргумент, че при тях може да има ликвидна криза от тегления на клиенти и гаранцията на влоговете намалява паниката, докато при пенсионните фондове този риск не съществува.

Затова и представителите на всички фондове, с които "Капитал" разговаря, са против създаване на централизиран гаранционен фонд и предпочитат всяко от тях да си управлява индивидуален. Така постепенно ще намалеят хората с репликата "знам, че много се писа за рисковете..." Те ще започнат не само да четат, а и да питат. И да гласуват с парите си.

Големите промени

По искане на депутатите Комисията за финансов надзор (КФН) представи пакет от предложения за законови промени в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, чрез които да се адресират проблемите в сектора и да се подсигури по-ефективен надзор. Повечето от тях са отдавна дискутирани между бранша и регулатора и дори вече внасяни в парламента текстове. Въпреки това според пенсионните фондове все още има детайли, които трябва да се уточнят и прецизират. Ето и основните предложения:

- Мултифондове: За нуждата от тях консенсусът е почти пълен, а ползите им са безспорни. Към момента всяко пенсионно дружество има право да управлява по един универсален фонд (където се осигуряват с 5% от заплатата си всички родени след 1959 г.), един професионален (за работещите при тежки условия, които се пенсионират по-рано) и един доброволен (където по желание всеки служител може да се осигурява сам или да бъде осигуряван от работодателя си за допълнителна пенсия). Това е проблем, защото така на всички се предлага унифициран продукт, докато нуждите им и поносимостта им към риск са различни. Конкретното предложение на КФН е всяко дружество да може при задължителните схеми да организира по два рискови профила фонд – консервативен и балансиран, а при доброволните да има и трети - агресивен. За всеки тип ще има ограничения в какво може да инвестира. Така например по-младите клиенти на пенсионните компании могат да изберат по-рискова схема, тъй като дори и да се отчетат загуби в някакъв момент до пенсионирането им, има време те да бъдат компенсирани. Същевременно с наближаване на пенсионна възраст ще е задължително преместването в консервативен фонд, за да се намали рискът. Това ще става 6 години преди навършване на пенсионна възраст за универсалните фондове, и 4 - за професионалните. Освен това работещите, които не са избрали лично в кой фонд да се осигуряват, ще бъдат служебно разпределяни в консервативния.

- Таксите: За намаляването на таксите също има широко съгласие, като от пенсионните дружества настояват единствено то да е обвързано и съобразено с цялостната реформа и да има яснота за изискваните от тях резерви, вноски за гаранционни фондове, инвестиции в системи и т.н. Предложението на КФН вече беше изказвано на няколко пъти. Събираната в момента 1% инвестиционна такса като процент от управляваните активи се предвижда да намалее на 0.9% през 2015 г. и ежегодно да се продължи със същата стъпка, като до 2018 г. достигне 0.6%. Освен това в момента почти всички фондове удържат по максимално позволените 5% такса от всяка вноска. Предложението е тя да стане 4.5%, а до 2018 г. да падне до 3%. КФН предлага да отпадне таксата за прехвърляне от един фонд в друг, която сега е с лимит 20 лв. От някои формации като БДЦ и Патриотичния фонд се застъпиха и за по-ускорено намаляване на таксите. Според сметките на регулатора на база приходите от такси на дружествата за 2014 г., ако към момента те вече бяха с 40% по-ниски, по партидите на осигурените са щели да останат общо 47 млн. лв. повече. От някои от пенсионните дружества поискаха законът да им предостави повече гъвкавост, с която да се конкурират. "Бихме искали да има възможност за разнообразие – например дългогодишните клиенти, с по-високи вноски да могат да плащат по-ниски такси", каза Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Това беше приветствано от депутата от ДПС Алиосман Имамов, но зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов настояваше, че това ще е много трудно за администриране.

- Фаза на изплащането: В сегашния Кодекс за социално осигуряване практически няма ясно разписани правила как ще се изплащат пенсии. А това оставя компаниите на тъмно. Например тъй като всички лични партиди са наследствени, за пенсионната компания остава нерешимата задача да определи каква точно по размер пенсия да изплаща. Ако тя е много висока, има опасност при висока продължителност на живота средствата по партидата да се изчерпят и компанията да трябва да доплаща със собствени средства. Ако е ниска, този риск се елиминира, но това е в ущърб на клиента. Решението е чрез комбинация от създаването на солидарен пул в самото дружество с част от активите и завишени изисквания за капитал, отчитащи и очаквани бъдещи задължения на база на единни биометрични таблици.

- Свързаните лица: От години оправданието на КФН е, че дефинициите за свързаност, с които разполага в закона, са недостатъчни и могат да се заобикалят. Всъщност и досега имаше доста широко разписан текст, предполагащ връзки и контрол, когато едно лице "може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице", но това предполага доста субективизъм и е по-трудно да се защити пред съд. Предложението е доста по-рестриктивни дефиниции за свързани лица, контрол и група, като за целта вече ще е достатъчно дял от 20%, а не мажоритарен контрол с над 50%.

- Разкриване на информация: Друга безспорна мярка, която вероятно би срещнала отпор единствено от управляващите самите пенсионни дружества, е по-честото публикуване на инвестиционния им портфейл. Досега на всяко тримесечие се оповестяваше обобщена информация по класове активи, а веднъж годишно - детайлна разбивка по конкретни емисии акции, облигации и т.н. Сега КФН настоява това да става всеки месец. Традиционно много от пенсионните дружества са противници с мотив, че това е чувствителна информация, че на неликвидния български пазар това ще издава стратегиите им и дори, че ще позволява нелоялни практики - някоя компания да занижава изкуствено цени на акции само за да намалят доходността на свой конкурент. За осигурените обаче безспорно има полза да имат максимална прозрачност и да могат да знаят в какво са инвестирани средствата им.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 10

    След като държавата ме задължава част от дохода ми да отива в частен пенсионен фонд, тя е тази, която трябва да ми гарантира, че когато дойде време за пенсия, натрупаните ми там пари ще ги има.

    Преди няколко години, когато първите миньори се пенсионираха по новите правила, се оказа, че ППФ е доста празен и за да не стена скандал, С. Дянков на бърза ръка национализира смешните суми и НОИ (разбирай - бюджетът) започна да изплаща пенсиите на миньорите такива, каквито би трябвало да бъдат...

    Тъй като изплащането на първите пенсии от УПФ ще е през далегната 2024 г, отсега никой не си прави труда да се замисля за проблема.

    Нередност?
  • 2
    julida avatar :-|
    Karamelski
    • + 6

    Каквито и промени да се приемат, без работещ регулатор нищо не става!! Някои от предлаганите промени са доста спорни - например създаване на гаранционен фонд. За сравнение в областта на банковите регулации и надзор БНБ има големи правомощия, но видяхме как е бил прилаган надзора върху КТБ, а и не само към нея. Така, че нищо не може да замени независимите и действащи регулатори, дори и нормативната уредба да е перфектна!

    Нередност?
Нов коментар