Вредната застраховка

Големите промени

По искане на депутатите Комисията за финансов надзор (КФН) представи пакет от предложения за законови промени в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, чрез които да се адресират проблемите в сектора и да се подсигури по-ефективен надзор. Повечето от тях са отдавна дискутирани между бранша и регулатора и дори вече внасяни в парламента текстове. Въпреки това според пенсионните фондове все още има детайли, които трябва да се уточнят и прецизират. Ето и основните предложения:

- Мултифондове: За нуждата от тях консенсусът е почти пълен, а ползите им са безспорни. Към момента всяко пенсионно дружество има право да управлява по един универсален фонд (където се осигуряват с 5% от заплатата си всички родени след 1959 г.), един професионален (за работещите при тежки условия, които се пенсионират по-рано) и един доброволен (където по желание всеки служител може да се осигурява сам или да бъде осигуряван от работодателя си за допълнителна пенсия). Това е проблем, защото така на всички се предлага унифициран продукт, докато нуждите им и поносимостта им към риск са различни. Конкретното предложение на КФН е всяко дружество да може при задължителните схеми да организира по два рискови профила фонд – консервативен и балансиран, а при доброволните да има и трети - агресивен. За всеки тип ще има ограничения в какво може да инвестира. Така например по-младите клиенти на пенсионните компании могат да изберат по-рискова схема, тъй като дори и да се отчетат загуби в някакъв момент до пенсионирането им, има време те да бъдат компенсирани. Същевременно с наближаване на пенсионна възраст ще е задължително преместването в консервативен фонд, за да се намали рискът. Това ще става 6 години преди навършване на пенсионна възраст за универсалните фондове, и 4 - за професионалните. Освен това работещите, които не са избрали лично в кой фонд да се осигуряват, ще бъдат служебно разпределяни в консервативния.

- Таксите: За намаляването на таксите също има широко съгласие, като от пенсионните дружества настояват единствено то да е обвързано и съобразено с цялостната реформа и да има яснота за изискваните от тях резерви, вноски за гаранционни фондове, инвестиции в системи и т.н. Предложението на КФН вече беше изказвано на няколко пъти. Събираната в момента 1% инвестиционна такса като процент от управляваните активи се предвижда да намалее на 0.9% през 2015 г. и ежегодно да се продължи със същата стъпка, като до 2018 г. достигне 0.6%. Освен това в момента почти всички фондове удържат по максимално позволените 5% такса от всяка вноска. Предложението е тя да стане 4.5%, а до 2018 г. да падне до 3%. КФН предлага да отпадне таксата за прехвърляне от един фонд в друг, която сега е с лимит 20 лв. От някои формации като БДЦ и Патриотичния фонд се застъпиха и за по-ускорено намаляване на таксите. Според сметките на регулатора на база приходите от такси на дружествата за 2014 г., ако към момента те вече бяха с 40% по-ниски, по партидите на осигурените са щели да останат общо 47 млн. лв. повече. От някои от пенсионните дружества поискаха законът да им предостави повече гъвкавост, с която да се конкурират. "Бихме искали да има възможност за разнообразие – например дългогодишните клиенти, с по-високи вноски да могат да плащат по-ниски такси", каза Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Това беше приветствано от депутата от ДПС Алиосман Имамов, но зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов настояваше, че това ще е много трудно за администриране.

- Фаза на изплащането: В сегашния Кодекс за социално осигуряване практически няма ясно разписани правила как ще се изплащат пенсии. А това оставя компаниите на тъмно. Например тъй като всички лични партиди са наследствени, за пенсионната компания остава нерешимата задача да определи каква точно по размер пенсия да изплаща. Ако тя е много висока, има опасност при висока продължителност на живота средствата по партидата да се изчерпят и компанията да трябва да доплаща със собствени средства. Ако е ниска, този риск се елиминира, но това е в ущърб на клиента. Решението е чрез комбинация от създаването на солидарен пул в самото дружество с част от активите и завишени изисквания за капитал, отчитащи и очаквани бъдещи задължения на база на единни биометрични таблици.

- Свързаните лица: От години оправданието на КФН е, че дефинициите за свързаност, с които разполага в закона, са недостатъчни и могат да се заобикалят. Всъщност и досега имаше доста широко разписан текст, предполагащ връзки и контрол, когато едно лице "може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице", но това предполага доста субективизъм и е по-трудно да се защити пред съд. Предложението е доста по-рестриктивни дефиниции за свързани лица, контрол и група, като за целта вече ще е достатъчно дял от 20%, а не мажоритарен контрол с над 50%.

- Разкриване на информация: Друга безспорна мярка, която вероятно би срещнала отпор единствено от управляващите самите пенсионни дружества, е по-честото публикуване на инвестиционния им портфейл. Досега на всяко тримесечие се оповестяваше обобщена информация по класове активи, а веднъж годишно - детайлна разбивка по конкретни емисии акции, облигации и т.н. Сега КФН настоява това да става всеки месец. Традиционно много от пенсионните дружества са противници с мотив, че това е чувствителна информация, че на неликвидния български пазар това ще издава стратегиите им и дори, че ще позволява нелоялни практики - някоя компания да занижава изкуствено цени на акции само за да намалят доходността на свой конкурент. За осигурените обаче безспорно има полза да имат максимална прозрачност и да могат да знаят в какво са инвестирани средствата им.