Какви са решенията за ББР

В момента банката е по-скоро вредна, но ако управляващите се разберат какво искат да постигнат с нея, има решения

Николай Стоянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Големият проблем пред ББР е, че зад цялата фасада от стратегии, визии и мисии се крие друга действителност от неясно по какви критерии раздадени големи кредити. Как може да се разплете това:

1. Приватизация - след като през 2003 г. беше приватизирана ДСК, Насърчителна банка остана единствената с държавна собственост в страната. Още тогава се водят открито дебати за смисъла от съществуването й и в определени моменти дори управителят на БНБ Светослав Гаврийски се изказва скептично за нуждата от нея. Ако при създаването й (скоро след опустошителната банкова криза от 1996-97 г.) има някакъв смисъл доколкото частните банки, затънали в решаване на проблемите си, трудно успяват да кредитират, след стабилизирането му логиката се стопява. Все пак, доколкото банката започва да функционира като ретранслатор на кредитни линии от международни институции, тя намира някаква своеобразна ниша като "банка на банките". Днес обаче тази й роля е второстепенна, а и в голяма степен частните банки сами успешно сключват договори с Европейския фонд за стратегически инвестиции ("Планът Юнкер"), ЕИФ и др. Така че, след като държавата все по-малко ползва ББР като насърчителна банка (и все повече като хедж фонд), тя може да я продаде. Разбира се, това не е гаранция, но със сигурност частен инвеститор ще има повече стимули за контрол на риска и злоупотребите. При добре структуриран търг (не като този при продажбата на Общинска банка) може да се привлече и силен интерес. Засега такова решение не изглежда политически вероятно. А то едва ли ще е лесно предвид кредитния й портфейл, а и защото евентуален частен акционер вероятно ще трябва да рефинансира привлечените с държавна гаранция средства от международни институции.

2. Привличане на стратегически партньор - ако правителството не желае да се раздели напълно с банката си, която по замисъл и закон все пак може да се ползва и за прокарване на приоритетите му, прозрачността и управлението може да се подобрят и с привличане на миноритарен инвеститор. Още през 2003 г. има такава идея и дори зам. финансовият министър Красимир Катев пише стратегия и сондира интерес, какъвто има от ЕИФ и ЕБВР. Впоследствие при наследника му на поста Илия Лингорски (днес главен икономист на ББР, назначен след идването на Мавродиев) планът така и не се реализира, но нищо не пречи идеята да се възроди. Със сигурност независим външен директор може да е ефективна спирачка за скандални сделки. Международен партньор би могъл да озаптява и политически натиск над мениджмънта на ББР.

3. Листване на борсата - донякъде аналогично на предишното решение е качването на ББР за търговия на Българската фондова борса. Наличието на миноритарни инвеститори логично води със себе си натиск към мениджмънта за повече прозрачност. А борсовата цена дава и пазарна оценка за действията на институцията. Предвид състоянието на българския капиталов пазар обаче тези ползи са по-скоро теоретични. Освен това листването и привличането на стратегически партньор не са непременно изключващи се, като може да се предвиди примерно 10-20% дял за ключов инвеститор и други 10-20% за свободна търговия.

4. Връщане на ограниченията - при политическа воля лесно може ББР и без промяна в собствеността да се озапти и да се насочи в русло към класическа насърчителна банка. Връщането на деактивираните защитни механизми с промени в устава след идването на Мавродиев (по-нисък лимит за големи експозиции, забрана за кредитиране на политически лица и др.), макар и не панацея, може да подобри картината. А при желание те могат и да се допълнят с различни други - например минимален дял от кредитния портфейл за малки и средни предприятия (Мавродиев и предшествениците му често изтъкват, че огромният дял от кредитите като бройка са към МСП, но премълчават, че поради скромния им единичен размер техният дял като сума е скромен). Алтернативно по такъв начин може да се даде и конкретен желан от правителството фокус на ББР - инфраструктурни проекти, експортно кредитиране, национално значими проекти (където политиците не желаят да допуснат частно влияние) и т.н. Доколкото има смисъл да е държавна, може да й се вмени и "кризисна" функция - например при нужда да действа като "банка-болница" за реструктуриране на проблемна кредитна институция.

5. Механизъм за неполитически мениджмънт - в известна степен ББР страда от болестта на всички държавни предприятия в България. Бордовете се пълнят с политически назначения и всяка смяна на властта носи риск от промени. Това, от една страна, прави мениджмънта зависим от правителството, във всеки момент може да бъде сменен и съответно е склонен да изпълнява препоръки и услуги отгоре. А от друга, го кара да мисли в кратък хоризонт. Знаейки, че е замалко там, всеки директор е по-склонен и да сключва корупционни сделки. Перфектно решение за този проблем няма, но все пак има възможни механизми, които да осигурят поне известна защита за мениджърите на банката - например ограничения за предсрочно освобождаване, назначаване с конкурс... По принцип в момента ОИСР работи по преглед на всички държавни дружества и законови промени за подобряване на управлението им, така че някакво решение може да дойде и по тази линия.