Поизтънелите възглавници на банките

Добрата новина е, че българската банкова система работи при нива над средните в Европа, макар и леко спадащи в последните години. Същевременно обаче част от проверяваните са сред опериращите с най-ниски нива на капитал, а и през 2019 г. влизат в сила регулаторни промени, които допълнително свиват показателите.

Как се мери

Идеята зад капиталовата адекватност е проста - съотношение между капитал и активи на банката. В тази дроб обаче има доста подробности.

В числителя банковият капитал варира от възможно най-чистия си вид (мислете основно за пари, вложени от акционерите и натрупани печалби) до различни сложни хибридни финансови инструменти като конвертируеми облигации и подчинен срочен дълг. Затова и регламентите го разделят на три вида - базов капитал от първи ред (CET1), капитал от първи ред и капитал от втори ред. Най-ценен и изискван от регулаторите е първият, като в България той е 93% от целия използван банков капитал. Затова и най-следеното съотношение е именно CET1.

В знаменателя особеността е, че се взема не общото балансово число, а т. нар. рисково претеглени експозиции. Най-общо казано, в зависимост от това в какво инвестира банката се дава различно рисково тегло. Например вложените в БНБ на депозит пари могат да се приемат за безрискови и да носят 0% тегло, тези в ДЦК се приемат за малко по-рискови и т.н. Добре обезпечен ипотечен кредит би носил по-нисък риск от необезпечен потребителски кредит. А при някои най-рискови експозиции и необслужвани кредити теглото може и да надхвърли 100%.

Защо спадат показателите

От 2015 г. насам капиталовите показатели на българската банкова система плавно се понижават, а през 2018 г.- и по-стръмно (виж графиката).

За тази динамика има няколко фактора. Основният е оживлението в кредитирането, което също се усети по-осезаемо миналата година. Повечето раздадени от банките заеми означават покачване на рисково претеглените експозиции и съответно спад на капиталовата адекватност.

Друг фактор е дивидентната политика на банките. Ако в по-ранните години след световната криза по предписание на БНБ всичката печалба се капитализираше, то след 2014 г. банките с капиталови излишъци започнаха системно да разпределят към акционерите си частично или изцяло финансовия резултат. Така ръстът на капитала в системата се забави.

По-любопитен момент е, че в началото на 2019 г. спадът на капиталовите показатели рязко се ускорява с по над 1 пр. пункт. За това вероятно влияе растящото кредитиране, възможно е ефект да е имало и придобиването от ДСК на Експресбанк. Но основната причина е друга.

Още при приемането на Директивата и Регламента за капиталовите изисквания от 2013 г. бяха заложени преходни периоди за въвеждането на рискови тегла за различни класове активи. Това беше с цел банките да имат време да се адаптират към новите изисквания. Така конкретно за експозициите към ДЦК в чуждестранна валута имаше методология как да се определи какво е рисковото тегло спрямо рейтинга на държавата, но до 2018 г. то не се прилагаше. От началото на 2018 г. започнаха да се вземат 20% от стойността на изчислените на тази база рисково претеглени експозиции, а от 2019 г. - 50%. Така изведнъж за вложенията на банките в (примерно) еврови книжа на българското правителство вече се изисква повече капитал. От 2020 г. ще се прилага цялото рисково тегло, така че догодина може да се очаква ново понижение на капиталовата адекватност.

Кой как стои

Преглед на оригинала

"Капитал" събра данните за капиталова адекватност на почти всички 20 банки в страната от публикуваните им отчети или предоставени от самите институции числа (виж таблицата). Липсва информация само за държавната Българска банка за развитие и за Общинска банка. Първата традиционно оперира с най-високите капиталови показатели в страната (над 55% за 2017 г.). Експанзията на ББР към рисково корпоративно кредитиране е свалила това ниво до около 40.5% (по изказвания на ръководството й), но то остава значително над средното. При Общинска банка е вероятно да има покачване на показателя тъй като след приватизацията й в началото на 2018 г. в нея започна трансформация и над половината от активите й са депозит в БНБ с нулев риск.

От данните за останалите 18 банки става ясно, че при повечето през 2018 г. е имало понижения на капиталовите показатели. Покачване има при едва четири, като добрата новина е, че това са основно банки в долната част на таблицата. А също и че три от тях са сред проверяваните от ЕЦБ.

Естествено най-голямо е вниманието именно към шестицата, където се извършават прегледи на качеството на активите и стрес тестове, защото за тях още това лято декларираните от самите тях числа могат да бъдат ревизирани.

Уникредит Булбанк отчита солиден спад на капиталовата адекватност с над 4.4 процентни пункта. Това се дължи на изцяло изплатената като дивидент печалба за 2017 г. Въпреки това тя остава с най-високо след ББР ниво на CET1 - малко под 22.5%. Банката не демонстрира опасения, че проверките могат да доведат до проблеми, като тази пролет и печалбата за 2018 г. беше разпределена като дивидент за италианския й собственик.

Подобно изглежда картината в поделението на белгийската KBC Обединена българска банка (21.5% CET1), където в дневния ред на предстоящото общо събрание е заложено 100% от печалбата да отиде за дивидент. При ДСК (част от OTP Group), която е в средата на таблицата с 16.4% CET1, решението е за разлика от последните няколко години печалбата за 2018 г. да не се разпределя. Същото важи и за придобитата от нея Експресбанк.

Четвъртата по активи и най-голяма с местна собственост ПИБ е на дъното на таблицата с 13.4% CET1 и 16.4% обща капиталова адекватност, което все пак е леко подобрение. Тези нива дават на банката 550 млн. лв. излишък над абсолютните минимуми по регламент и 140 млн. лв. над изискванията на БНБ с приложените от нея буфери. Освен това миналата година банката реализира и над 150 млн. лв. печалба (благодарение и на еднократен ефект), които след общото й събрание предстои да влязат в капитала й.

Инвестбанк (15.2% CET1) отчита най-голямото покачване на капиталовите показатели, но то се дължи почти изцяло на 23 млн. лв. счетоводен ефект от вливането в нея на ТБ Виктория. При ЦКБ също има подобрение до малко над 15.2% CET1, който идва от комбинация от по-умерена кредитна експанзия и капитализиране на печалбата. Освен това от банката изрично посочват, че в тези данни не е отразен ефектът от извършено в края на миналата година конвертиране на облигации в акции, тъй като то бе вписано в Търговския регистър чак февруари 2019 г. Ако то се отчете, CET1 съотношението й би се покачило до 16.7% и съответно и излишъкът й от капитал би се покачил.

Ръстът в кредитирането вероятно ще продължи да натиска капиталовите показатели и през 2019 г. Освен това от тази година БНБ започна да завишава и своите изисквания за капитал. Регулаторът въведе допълнителен антицикличен буфер, който от есента ще е 0.5%, а от следващата пролет - 1%. Освен това вече в добавка към общите капиталови изисквания е въвела и специфични добавки за всяка банка (по т. нар. Втори стълб), които варират, но могат да достигат и до 3-4 процентни пункта. Така в скоро време солидните наглед излишъци от капитал в системата може да се поизчерпят и отделни банки да се принудят да намалят апетита си за риск или да набират капитал.