Инерцията на силната 2018 г.

Печалба по всички параграфи

Реално всички основни пера, формиращи финансовия резултат в сектора, се подобряват. Основният приходоизточник за банките - нетният лихвен доход, е 685 млн. лв., или около 33 млн. лв. на нивото отпреди година. Тук трябва да се отбележи, че спрямо първото тримесечие на 2018 г. има една допълнителна банка - клонът на BNP Paribas Personal Finance (която допреди това оперираше чрез небанково дружество). Но дори и да се елиминира тя от сметките, има около 2.5% ръст на нетния лихвен доход. Нетният доход от такси също добавя около 20 млн. лв. до ниво 265 млн. лв.

Аналогичен ефект върху резултата имат и по-ниските разходи за обезценка, които спадат от 106 на 86 млн. лв. Това е продължение на вече устойчива тенденция по разчистване на балансите на банките от лошите кредити в наследство на предишната криза, съчетано и с добрата конюнктура в момента. По-изненадващ е спадът при административните разходи с почти 15 млн. лв. - досега за сектора те се покачваха най-вече заради общия ръст на заплатите в икономиката. Възможно е ефектите от консолидацията в сектора и икономиите от мащаба и дигитализацията да започват да дават ефект, макар и от едно тримесечие да е рано за изводи.

Най-голямата печалба за първото тримесечие отчита ДСК - 66.5 млн. лв., като петте най-големи банки сумарно отговарят за 60% от финансовия резултат в сектора. Показателно е и че от 25-те кредитни институции в статистиката на БНБ едва две отчитат загуба, като те определено не са сред системно важните. Това са една от най-малките на пазара - Токуда банк, и вторият клон на групата BNP Paribas в България, занимаващ се с корпоративно банкиране.

Преглед на оригинала

Първата двайсетмилиардна банка

Активите на ниво система са с двуцифрен годишен ръст за пръв път от над десет години - 10.8% до 108.2 млрд. лв. Тук освен споменатия ефект BNP Paribas има и още един: двойно броене вследствие на придобиването на Експресбанк от ДСК. В баланса на последната инвестицията в дъщерни дружества скача до над 1.1 млрд. лв. след сделката. При елиминирането на тези необичайни събития ръстът пада леко, но остава на внушителното ниво от около 9%.

Друг постигнат рекорд е първата българска банка с балансово число над 20 млрд. лв. - Уникредит Булбанк е преминал тази граница. Лидерът на пазара е добавил 730 млн. лв. към активите си само в рамките на тримесечието.

Повечето от другите големи банки с чуждестранни централи също растат с темп от порядъка на 3-4% през тримесечието и така реално не се стига до почти никакви размествания в класацията по размер. Най-високо разположеното разместване е за 13-ото място, което Инвестбанк губи за сметка на Общинска банка.

Бягството на бизнеса от Инвестбанк

Най-драматичните размествания се виждат именно в баланса на контролираната от Петя Славова банка. Привлечените средства от фирми намаляват за тримесечието с над 170 млн. лв., или почти 40%. През февруари Инвестбанк се сдоби с проверка от ДАНС по сигнал от САЩ за трансфери от държавната петролна компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) по адвокатска сметка в нея. Освен това банката в момента минава и през преглед на качеството на активите и стрес тест от ЕЦБ, след като през 2016 г. беше сред институциите с най-много открити пропуски при аналогичната проверка от БНБ.

Не е ясно дали този голям спад се дължи на притеснения в други клиенти на Инвестбанк или на счетоводно отписване на блокираните по венецуелската сметка суми, които по различни източници са били от порядъка на 60 - 80 млн. долара. Донякъде отливът на частни клиенти е компенсиран с над 60 млн. лв. новопривлечени средства от сектор "Държавно управление". Същевременно обаче банката губи не само корпоративни вложители, а и кредитополучатели - за тримесечието кредитният й портфейл се е свил с 65 млн. лв. (близо 10%) до под 600 млн. лв. А на годишна база спадът е 140 млн. лв. (19%).

В резултат на тези трансформации банката губи съществени приходи както от лихви, така и от такси, като финансовият й резултат се свива драстично с над 80% спрямо отчетения януари - март 2018 г., но остава положителен - 587 хил. лв.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Кой расте и кой се свива

Данните на БНБ показват продължаващ ръст в кредитирането през първото тримесечие на 2019 г. както при нефинансовите предприятия - с 505 млн. лв. (1.4%), така и при домакинства - с 346 млн. лв. (1.6%). По отношение на фирмите най-голямо увеличение има при държавната ББР - 160 млн. лв., която продължава да завзема позиции при големите корпоративни клиенти. Реално около половината от тази сума за нея се дължи на една сделка - финансирането на реструктурирането на автобусните гиганти "Юнион Ивкони" и "Груп плюс" под шапката на новия им собственик "Транспект". В началото на годината банката е изкупила и задължения на "Булсатком" за десетки милиони левове. Извън ББР най-големи увеличения има при Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк и Пощенска банка. Най-голямо свиване се наблюдава пък при Експресбанк - 134 млн. лв. То е до известна степен очаквано предвид смяната в собствеността на банката, която от френската Societe Generale премина в групата на унгарската OTP Group, а с това изгуби и няколко степени от рейтинга си.

При домакинствата най-големи ръстове от по над 100 млн. лв. отчитат ДСК и Райфайзенбанк. Любопитно е, че Пощенска има по-голям ръст при жилищните кредити - 145 млн. лв., и още 29 млн. лв. при потребителските, който обаче предвид по-слабото покачване при общо заемите за домакинства (55 млн. лв.) вероятно се дължи на счетоводно рекласифициране в нейните портфейли. Най-голям спад при заемите за домакинства отчита ББР, което се дължи на разплащането на готови обекти по програмата за безплатно саниране на блокове, което се обслужваше през държавната банка.

В процентно изражение най-агресивни ръстове при потребителските кредити отчитат БАКБ и малката Тексимбанк, чиито портфейли растат с по около 10% за тримесечието, а при БАКБ на годишна база покачването е с над 50%. Контролираната от Цветелина Бориславова банка е и сред най-бурно растящите при жилищното кредитиране, където е изпреварена единствено от Пощенска банка. На годишна база при почти всички банки вече ръстът в този сегмент е двуцифрен, като при свързаните с групата "Химимпорт" се достигат най-високи нива от порядъка на 60 - 70%.

На депозитния фронт голямата част от ресурса на домакинствата (почти 900 млн. лв.) продължава да се акумулира в големите банки с чужда собственост, следвани от местните институции, предлагащи леко по-високи лихви. При фирмените влогове ръстът почти напълно стагнира до 14 млн. лв., така че по-скоро се наблюдава преразпределение. Най-големи ръстове бележат Пощенска банка, ББР, Уникредит Булбанк и ПИБ, докато губещите корпоративни клиенти (освен споменатата Инвестбанк) са Райфайзенбанк, ОББ и двете банки на OTP - ДСК и Експресбанк.