Държавната ББР дава още 50 млн. лв. заем на Държавната консолидационна компания

Банката намалява лихвата и дава гратисен период на холдинга на икономическото министерство, който става най-големият й клиент с кредит за над 170 млн. лв.

Допреди да стане икономически министър Лъчезар Борисов (вдясно) беше председател на надзорния съвет на ББР. Сега на този пост е заместникът му Стамен Янев (вляво)

Николай Стоянов

Допреди да стане икономически министър Лъчезар Борисов (вдясно) беше председател на надзорния съвет на ББР. Сега на този пост е заместникът му Стамен Янев (вляво) © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Държавната консолидационна компания (ДКК) вече е най-големият клиент на Българска банка за развитие (ББР). Това става ясно от вписване в Търговския регистър на нов анекс към договора от 2016 г. за кредит между държавната банка и холдинга, с което са му отпуснати още 50 млн. лв. Така общо сумите, които ББР е заела на ДКК в последните години, надхвърлят 190 млн. лв., но по тях има и погашения. Преди новия транш главницата е 122.6 млн. лв., а след усвояването му ще достигне 172.6 млн. лв.

Това е най-голямата сума, отпускана от ББР след смяната на ръководството й през пролетта на 2020 г. Преди това под ръководството на Стоян Мавродиев банката се впусна в поредица съмнителни едри финансирания, предимно към близки до ДПС компании, достигащи до по около 150 млн. лв. всяко. В тази графа попадаха свързаната с Румен Гайтански "Роудуей кънстракшън", мениджърско изкупуване и рефинансиране на "Техномаркет", придобиването на курорта "Слънчев ден" и огромна експозиция към "Булгартабак".

Освен това с анекса се понижава и лихвата по кредита на ДКК и се разсрочва погасяването му, като се дава гратисен период до 2023 г.

Поредната инжекция

Финансирането от ББР за ДКК започна през 2016 г., като първоначално отпуснатите 37 млн. лв. бяха за национализирането на авиоремонтния завод "Авионамс", който беше част от корпоративните владения на КТБ и след фалита на банката се продаваше заради задължения към нея. Впоследствие държавната банка беше прехвърлена от финансовото към икономическото министерство, което контролира и ДКК - холдинг, напълнен с разнообразни дружества, чиято дейност варира от кисело мляко и лаборатория за вино, през строителство, рекултивация на мини и стига до отбранителна индустрия.

На няколко пъти заемите от банката за ДКК се увеличаваха - последно тази пролет с девети поред анекс за 37 млн. лв. Новият, десети, анекс е до голяма степен копие на предходния, даващ още 50 млн. лв. - и при двата е посочено, че са "оборотен транш с цел подпомагане основната дейност и оптимизиране на паричния поток на дъщерни на ДКК дружества, обслужване на задължения по подписани от кредитополучателя договори, както и за обезпечаване на бъдещи негови инвестиционни намерения".

Повече яснота къде конкретно ще отидат средствата обаче няма. Според отчета на ДКК към полугодието на 2020 г. предходните 37 млн. лв. още не са били усвоени, като задълженията към ББР са били 72 млн. лв. В следващите три месеца обаче това явно вече се е случило и те са били недостатъчни, което е обусловило и нуждата от още 50 млн. лв. Срокът за усвояването им е до 31 август 2021 г. Досега в отчетите на дъщерни на ДКК дружества се виждат отпуснати от нея заеми за "Авионамс" (12.2 млн. лв.) и ВМЗ (12 млн. лв.). Иначе холдингът има 554 млн. лв. вземания от свързани лица, но това са предимно аванси към "Монтажи" за ремонт на язовири и дължим дивидент от ВМЗ.

Повече пари, по-добри условия

С всеки нов анекс обаче освен допълнителното финансиране се договарят и чувствително по-добри условия. Лихвеният процент през пролетта беше понижен леко от 3.75% на 3.5%, а сега той става 2%. При частните търговски банки такива нива по корпоративни кредити са по-скоро рядкост и се отпускат само на първокласни клиенти и с много добро обезпечение. За ББР обаче това не е прецедент - още миналата година тя даде такива условия на свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски верига "Техномаркет".

Освен това и погасителният план на заемите на ДКК се променя. Досега се предвиждаше компанията да погасява всяка година по 10 млн. лв. главница до 2032 г., когато ще се покрие остатъкът от 12.66 млн. лв. Сега холдингът няма да трябва да прави вноски през следващите две години и чак от 2023 г. ще погасява по 15 млн. лв. годишно. А финалното плащане скача на 37.65 млн. лв.

Доколкото сделката е между свързани контролирани от икономическото министерство лица, подобряващите се условия поставят логични въпроси за конфликт на интереси. Спорни са и икономическият смисъл, и валидността на обезпеченията - ДКК обезпечава заема предимно със залози на дяловете си в пет дъщерни дружества. Две такива - "Ел Би булгарикум" и НИТИ, са и съдлъжници. Всички те обаче така или иначе са под краен контрол на държавата, която контролира и ББР. Така, ако хипотетично кредитът стане необслужван, държавната банка ще трябва да влезе в тяхно владение и евентуално да ги обяви за продан.

Любопитен момент в двата анекса е, че е вписана и опция вместо за оборотни средства парите да се използват за финансиране строителство на нови сгради в "София тех парк", като обаче в такъв случай трябва банката да бъде уведомена, да й се предоставят плановете и сградите да се ипотекират в нейна полза. През 2019 г. ДКК купи право на строеж там и планът беше да се строи голям комплекс, в който да се настани здравното министерство.