Как Tiger Global променя Силициевата долина

Въздействието на хиперактивния хедж фонд от Ню Йорк ще бъде по-дълбоко от това на "туристите" с дълбоки джобове като SoftBank

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преди няколко години SoftBank пренаписа правилата за рисковия капитал (VC). Японският технологичен конгломерат раздаваше пари наляво-надясно на основателите на стартиращи компании. Водещи рискови капиталисти провеждаха конференции, за да обсъдят как тяхната индустрия може да оцелее при натиска от SoftBank. Докато се разнищваха някои от най-големите инвестиции на SoftBank, завършващи с колапса през септември 2019 г. на първичното публично предлагане (IPO) на компанията за споделени офиси WeWork, ветераните от Силициевата долина злорадстваха. Изглеждаше, че това е просто още един "инвеститор турист", както едно светило на рисковия капитал нарича тези, които от време на време обикалят Силициевата долина в търсене на горещи стартъп компании.

На по-бързи обороти

Сега SoftBank бива засенчена от друг нагъл аутсайдер. Между януари и май Tiger Global Management, хедж фонд в Ню Йорк, който също инвестира в частни технологични фирми, е вложил пари в 118 стартъп компании - десет пъти повече, отколкото е подкрепил за същия период през 2020 г., според доставчика на данни Crunchbase. Сега портфолиото му наброява повече от 400 фирми, включително няколко, стоящи зад някои от най-привличащите вниманието първични публични предлагания през последната година, като например борсата за криптовалути Coinbase и производителя на видеоигри Roblox. И както Tiger заяви пред инвеститорите през февруари, "търсим начини да накараме нашия инвестиционен маховик да се върти по-бързо". Новият автомобил на компанията има за цел да събере допълнителни 10 млрд. долара. Това може да е по-малко от огромния фонд Vision на SoftBank на стойност 100 млрд. долара, но все пак това е ужасно много по стандартите на VC - и нюйоркската инвестиционна компания може да остави по-трайна следа в Силициевата долина, отколкото японския й конкурент с дълбоки джобове.

Приликите между Tiger и SoftBank се виждат лесно. И двете компании бяха поддръжници на Alibaba, преди китайският електронен търговец да стане публичен и да се превърне в глобален гигант. Двете фирми обикновено са описвани като "агресивни", дори "луди". След като си идентифицират мишена, веднага й се нахвърлят; инвестиционните договори се подготвят за дни, като се пропуска дългосрочното проучване, често при оценки доста над предложените от конвенционалните рискови капитали. Точно както SoftBank от време на време подписва десетцифрени чекове, когато стартъпите поискат осем или девет, Tiger Global понякога убеждава предприемачите да вземат пари, когато нямат нужда от тях. "Дори след като вече са инвестирали, те изпращат текстово съобщение след текстово съобщение, питайки дали могат да вложат повече пари", казва предприемач, наскоро подкрепен от фирмата.

Разликата със SoftBank

Tiger Global се отвращава от подобни сравнения. И наистина се отличава от японската група по няколко важни страни. SoftBank започна сериозно да инвестира в технологии едва преди няколко години, след като започна да продава софтуер и преди да премине към онлайн услуги и телекомуникации. За разлика от японската група Tiger Global подбира къде да инвестира. Компанията произхожда от Tiger Management, изключително успешен хедж фонд, основан от гиганта на Уолстрийт Джулиан Робъртсън. Тя подкрепя технологичните шампиони от близо 20 години както в Китай, така и по-късно в Америка (с инвестиции във Facebook заедно с други). През този период фондовете на Tiger са генерирали средна вътрешна норма на възвращаемост от 26% годишно - два пъти по-голяма от тази на сравнимите VC фондове.

Компанията е изградила своя мрежа за ранно предупреждение, за да идентифицира обещаващи цели.

Докато Сон Масайоши, месианският шеф на SoftBank, решава всичко в своята фирма, Tiger Global не е моноспектакъл. А партньорите на нюйоркската компания избягват предпочитанието на Сон да се основава на вътрешното си чувство в полза на дисциплинирана стратегия, насочена към събиране на кошница от фирми на обещаващи пазари.

Има и друга разлика. Докато пристигането на Сон остави обитателите на Sand Hill Road в Пало Алто, където се струпват компаниите за рисков капитал в Силициевата долина, треперещи в техните Allbirds маратонки, сега те изглеждат изключително необезпокоявани от присъствието на Tiger. Въпреки че се конкурират с Tiger Global за инвестиции на ранен етап, много рискови капиталисти го смятат за сила на доброто: източник на капитал, който помага на техните портфолио компании да растат по-бързо или да стартират проекти, от които иначе може да се откажат. И все пак дори ако фирмата от Ню Йорк следва траекторията на SoftBank и се отдръпне, което би могло да се случи, ако лихвените проценти се повишат, капиталът стане по-оскъден и възходът на борсата на технологичния сектор спре, три от факторите, допринесли за успеха й, остават налице.

Първият е ускоряването на сключването на сделки. Преди пандемията от ковид-19 преговорите се случваха най-вече лично, което ограничава броя на срещите. Срещата през Zoom или други платформи за видеоконференции отнема само няколко кликвания, което позволява както на основателите, така и на инвеститорите да говорят с много повече потенциални партньори. В Силициевата долина - място, което не е известно с мотане - често срещаният рефрен в последни дни е "нещата никога не са се движили по-бързо". Една от важните причини за това е стремежът за поддържане на темпото на Tiger Global и колегите им от Ню Йорк като Coatue Management и Insight Partners.

Второ, Tiger Global се опитва да бъде по-систематичен в оценката си на стартъп компании. Въпреки че фирмата никога не иска места в борда, като смята това за загуба на време, тя знае много за своите инвестиции благодарение на нарастващия набор от все по-добри показатели, по които да се преценява ефективността на компаниите. Компанията също така създаде своя собствена мрежа за ранно предупреждение, за да идентифицира обещаващи цели. Ако например нова онлайн услуга пожъне успехи в един регион, може да е време да бъдат вложени пари в подобна фирма на друго място. Много VC фирми могат да научат това-онова от този подход. "Ние сме една купчина ужасни инвеститори", заявява с гримаса друг ветеран рисков капиталист. "Повече от половината от нас дори не връщат капитала." Това признание е музика за ушите на техните партньори.

"Кой хваща огъня с ръка?"

Окончателното въздействие на Tiger Global може да е най-сериозното. То отразява промяна в баланса на силите между инвеститорите и предприемачите. По традиция инвеститорите имат надмощие. Основателите на стартиращи компании отиват на поклонение до Sand Hill Road, търсейки не просто пари, а ценни съвети, които най-добрите VC биха предоставили. Конкуренцията от страна на Tiger Global и други "туристи" принуждава калифорнийските VC да предложат по-щедри условия - парични и други. Това от своя страна направи самите предприемачи по-уверени. "Не е забавно да бъдеш инвеститор в наши дни", обобщава шефът на стартираща компания, която се готви да стане публична. Въпросът за инвеститорите в Силициевата долина е по-малко за това кой стартъп да подкрепят и повече за това дали даден стартъп ще им позволи да инвестират.