MREL: Новите скъпи банкови бушони

Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране (в България това е БНБ, като най-големите четири банки са към европейския Единен съвет за преструктуриране) за всяка банка на база индивидуалните ѝ характеристики - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и т.н.

Най-общо MREL е съставен от два компонента. Първият е капацитет за поемане на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което реално представляват стандартните капиталови изисквания плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, ако се приеме, че евентуален неин фалит може да предизвика зараза. Второто е капацитет за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, но може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора спрямо рисковия профил на банката. Ако е предвидено при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може дори да определи и стойност 0 за RCA.

Има и още доста технически детайли, като например, че използваният капитал за покриване на буфери не може да се ползва и за изискванията по MREL. Освен това, ако някоя банка не ги покрива, това не е същото като капиталов недостиг и не води автоматично до надзорни мерки, а се решава случай по случай с планове за емитиране на приемливи инструменти или освобождаване от активи.

Но общата картина е, че от началото на 2024 г. за повечето банки изискванията съществено се покачват, като ефективно търсената капиталова адекватност достига нива 25-30%, а за някои и повече. А това значи и че в последните години почти всички банки се надпреварват да попълват арсенала си с приемливи инструменти (най-вече капитал и подчинен дълг), които да отговарят на регулаторните изисквания за покритие на MREL.

Набавяне: който както може

Най-безпроблемно изглежда ситуацията за големите банки, които са част от международни групи. При тях обичайно в плановете за преструктуриране се приема като подход т.нар. single point of entry. Това ще рече, че ако банката се изправи пред фалит, загубите се поемат от холдинговата шапка. Затова и по-сериозните изисквания и набавянето на капитал се насочват към централите, а дъщерните банки отговарят на MREL изискванията чрез подчинен срочен дълг от банките си майки.

В отчетите на четирите най-големи банки в България може да се види, че в периода от 2021 до началото на 2023 г. на по няколко транша са си набавили ресурс именно по този начин. За ДСК сумата е 435 млн. евро от унгарската OTP, при Уникредит Булбанк - 410 млн. евро от Unicredit, при Пощенска банка - 235 млн. евро от Eurobank, и при ОББ - 185 млн. евро от KBC. Прави впечатление и че някои от тези банки в последните години раздаваха дивидент, като всъщност по-голяма сума се връща обратно под формата на дългови инструменти, което вероятно е с цел капиталово оптимизиране на групово ниво.

При по-малките банки с чужда собственост също се разчита на централата, но някои привличат подкрепа и от международни институции. Например Прокредит банк България планира да пласира 130 млн. евро заем на два транша (от които първият етап за 60 млн. евро вече е факт), а Алианц банк България емитира 39.5 млн. евро облигации. И в двете частично се включва ЕБВР. Тя се ангажира да предостави на двете банки съответно 60 и 7.9 млн. евро, като обичайно парите от нея идват с условия как да се ползват - за зелени проекти, а при Прокредит като цел е разписана и подкрепа на малки бизнеси, засегнати от войната в Украйна.

Определено задачата е най-сложна за банките с местна собственост. Най-голямата сред тях - ПИБ, наскоро анонсира намерение да пласира 300 млн. евро "зелени" облигации, които отговарят на MREL. За нея общото изискване е особено високо - 36.4%. Обичайно досега ПИБ пласира подобни инструменти към близки до собствениците си лица и към свързани компании. Сега обаче сумата е доста внушителна, като банката видимо насочва усилия с роудшоу и към външни и дори чужди инвеститори. При сравнително ниския ѝ B рейтинг очакванията са за доходност в порядъка на 10-12%.

Отделно банката от известно време предлага и ритейл продукти под името "Перспектива", които отговарят на MREL. По информация от сайта на ПИБ те се предлагат в две разновидности - едната е 18-месечен инструмент с фиксиран доход 3% годишно, а другият 24-месечен, като лихвата е тази на стандартния 24-месечен депозит ПИБ с надбавка 1 процентен пункт, но минимум 3% и максимум 5%. Това заучи доста атрактивно, но уловките са, че това не е влог, а заем, даден на банката, и съответно няма възможност за теглене преди падеж, а също няма и депозитна гаранция.

Другата банка, която досега е опитвала пазарно MREL финансиране, е Ти Би Ай банк, която пласира две емисии облигации за общо 20 млн. евро (последната с 9% годишен купон) и заеми, отговарящи на условията за още толкова.

При останалите по-малки банки, където има нужда, пласирането става предимно сред тесен кръг от близки лица, без особено да се рекламира. През 2023 г. БАКБ успя да пласира 15 млн. евро облигации, които вече са листвани на БФБ, а Инвестбанк набра 5.1 млн. евро, за които пускането за публична търговия предстои. Според отчета на Общинска банка тя също има частно пласирани облигации, но и 24 млн. лв. заеми от две банки, както и над 6.2 млн. лв. заеми от физически лица.

Тук ключов момент е, че да се събере пълна картина доколко секторът е готов, е практически невъзможно. Нормативно няма ясно изискване банките да разкриват какви нива на MREL им е определил регулаторът и това е оставено на тяхна преценка. По-големите борсово търгувани банки в Европа ги оповестяват като съществена информация, някои просто го вмъкват в отчетите си, но има и такива, за които не могат да се открият данни. При всяко положение обаче по-рестриктивните изисквания от 2024 г. са фактор, който може сериозно да охлади кредитната експанзия.