Банковите дивиденти: Почти милиард и почти рекорд

Същевременно трябва да се има предвид, че капиталовите показатели сега са леко изкуствено завишени заради ковид изключения, които по замисъл са временни и ще започнат да изтичат. Отделно от 2023 г. регулаторното изискване на БНБ се затяга с допълнителен 1 процентен пункт антицикличен буфер. Така евентуална дълбока рецесия, съпътствана с ръст на лошите кредити и загуби, може доста бързо да стопи капиталовите излишъци и да изправи някои банки пред трудности да покрият изискванията.

Трите гиганта

Огромната сума от почти 1 млрд. лв. дивиденти се дължи основно на най-големите банки в страната. При трите лидера по активи - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, решението е да се разпределят целите им печалби за 2021 г., които са сумарно почти 880 млн. лв. Те бяха и сред банките, които традиционно раздаваха дивиденти преди пандемията, така че връщането им към предишната политика е обяснимо. Освен това и трите към края на 2021 г. са с показатели за капиталова адекватност над 20% - около, а някои и доста над средното за системата и съответно с достатъчно свободен капитал над изисквания от БНБ.

Въпреки че се върви към колективен дивидентен рекорд, индивидуалният няма да падне. За Уникредит Булбанк печалбата и съответно дивидентът за 2021 г. от 313.8 млн. лв. са внушителни, но остават под нивата за 2018 г. Тогава банката също разпредели цялата си печалба, която обаче възлизаше на 430 млн. лв.

За ДСК обаче сумата 393.6 млн. лв. ще е личен рекорд. Това също си има логично обяснение, тъй като след поглъщането на Експресбанк тя е чувствително по-голяма като активи и пазарен дял, а съответно и като приходи и печалба.

Важен момент е и че и в трите големи банки, макар и доминирани с по над 99% дял от чуждестранни групи, има и стотици миноритарни акционери. Така че малко парче от печалбата ще отиде и за тях, като на сайтовете на банките вече има информация как могат да бъдат получени дивидентите. Хубаво е да се има предвид и че давността на задълженията за дивиденти е пет години, така че при някои банки акционери биха могли да получат и суми, гласувани в годините преди COVID-19.

Другите с традиции

От останалите банки със сравнително устойчива дивидентна политика само две се включват и през тази година. Прокредитбанк ще разпредели малко над 100 млн. лв., които представляват не само по-голямата част от печалбата й за 2021 г., а и от тези за предходните две години. Тя се завръща след по-дълга петгодишна пауза, като последно през 2017 г. беше гласуван дивидент. "Алианц банк България" пък залага на сравнително скромните 4.8 млн. лв., които са едва 17% от печалбата й за 2021 г.

От банките, раздавали дивиденти в последното десетилетие, тази година се въздържат Пощенска банка и Райфайзенбанк, която в средата на годината стана собственост на белгийската KBC и предстои да се слее с ОББ. Държавната ББР обичайно отчислява към бюджета 50% от печалбата си, но последните две години беше на загуба.

Новите звезди

Като цяло от световната финансова криза през 2008 г. насам българските банки с местна собственост не разпределяха дивиденти. За това има няколко причини. От една страна, изчистването на наследените проблемни кредити изискваше капитал, с който да се абсорбират загубите от отписванията, и генерираният финансов резултат беше основен, а за някои и единствен източник на собствен ресурс за целта. От друга страна, новото кредитиране също предполага нужда от свеж собствен капитал. А и БНБ като регулатор логично беше по-предпазлива спрямо банки с местни собственици, които при нужда по-трудно биха могли да получат подкрепа от тях, за разлика от тези, част от големи чуждестранни финансови групи. Затова и гласните или полугласните предписания към тях обичайно бяха за консервиране на печалбите в капитала.

Сега обаче има и пръв пробив в това отношение. Малката Д банк, собственост на Фуат Гювен, ще раздаде 7.5 млн. лв. дивидент. Това е около 40% от печалбата й за 2021 г., а и за първите шест месеца на 2022 г. вече бяха отчетени 9.4 млн. лв., което вероятно е в основата на получената зелена светлина от БНБ.

По същата пътека се е запътила и друга банка, която в скорошната корпоративна история не е разпределяла печалбата си. Специализираната в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк, която е част от латвийската група 4finance, също има планове за дивидент в рамките на до 20 млн. евро, но все още няма окончателно решение и регулаторно одобрение. За миналата година банката има 27 млн. лв. печалба, а тази за полугодието отчита необичайно високите 83 млн. лв., движени от голям дивидент, който тя на свой ред получава от румънските си поделения. Към края на 2021 г. тя е с капиталова адекватност 23.24%, а съотношението на базовия капитал от първи ред (CET1) е 21.24%.

Спирачките отвън и отвътре

Пред решението на банките дали и каква част от печалбата да се разпредели на акционерите има два основни ограничителя - собственият им рисков апетит и регулаторните лимити. През следващата година те вероятно ще действат в противоположни посоки, като по първата линия очертаващото се забавяне на икономиката (с вероятност за рецесия) и покачването на лихвите вероятно ще забавят ръста в кредитирането и съответно банките няма да имат нужда от много свободен капитал. По втората обаче се върви към затягане.

По европейски регламент всички банки трябва да спазват минимални нива на базов собствен капитал - CET1 (4.5% от рисково претеглените активи), капитал от първи ред (6%) и обща капиталова адекватност (8%). Към тях обаче националните регулатори могат да слагат и допълнителни буфери, като в България са активирани няколко такива:

• Предпазен капиталов буфер - 2.5 процентни пункта (пр.п.)
• Буфер за системен риск - 3 пр.п.
• Буфер за друга системно значима институция - 0.5-1 пр.п. (само за осемте най-големи банки)
• Специфичен за всяка банка антицикличен капиталов буфер - 0.5 пр.п. върху експозициите в България.

Капиталовите изисквания на БНБ леко ще се затегнат, като централната банка вече е анонсирала две покачвания на антицикличния буфер с общо 1 процентен пункт. Освен това регулаторът може да налага и на всяка банка т.нар. допълнително капиталово изискване по втори стълб. То се определя при надзорния преглед в отделните институции на база рисковия им профил и качеството на кредитите и управлението. То може да варира в широки граници, като за някои банки може да е 0, но за други надхвърля 3 процентни пункта. Така всъщност виждащият се на пръв поглед солиден излишък на капитал в системата не е толкова голям, а при отделни банки е практически напълно изпилен. А при евентуална рецесия, ръст на лошите кредити и нужда от сериозни провизии и отписвания те може да се окажат под чертата и да трябва да се капитализират.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Отделно и самите регулации ще стават по-строги. Най-малкото заради ковид бяха дадени известни облекчения, които започват да изтичат през следващите години. Например в момента инвестициите в ДЦК, деноминирани във валута, различна от националната, се третират с нулев риск. Това значи, че текущо за държаните от местните банките еврови облигации на българското и други правителства няма нужда да се заделя капитал, но (ако особено България не влезе в еврозоната) това може скоро да понижи капиталовите им показатели.

Също така и от тази година има и още паралелен регулаторен режим, като банките са длъжни да поддържат и определено от БНБ специфично за всяка минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ, по-известно с английския си акроним MREL). То също стартира с преходни облекчени нива, но в следващите години ще влезе в пълен размер.

Така, въпреки че 2022 г. се очертава изключително силна, а може би и рекордна за банковия сектор, следващата година диалогът на банкерите с регулатора на тема дивиденти няма да е по-лек. А кръгът на разпределящите печалбата си едва ли ще се разшири особено - заради спецификите на банковия сектор много капитал е нужен и когато всичко се развива добре и кредитите растат, и когато се задава криза и лошите кредити растат.