БНБ опитва да затегне кредитирането с ново покачване на антицикличния буфер

Сега аргументацията на централната банка за новото покачване е леко модифицирана и предупрежденията са подсилени. Ако през юни (когато нивото беше запазено без промяна) БНБ обръщаше внимание на ускорената кредитна активност при домакинствата, сега това се отнася за всички сегменти.

"Значителното нарастване на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки, индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори и влошаване на икономическите нагласи могат да засегнат финансовото състояние и способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията. Наред с това, протичащият процес на бързо покачване на лихвените проценти в глобален мащаб ще намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения", пише още в съобщението на БНБ.

Покачването на буфера няма пряк ефект върху кредитирането и не се отразява на банките, които разполагат с излишък от капитал. За тези, които са близо до регулаторния минимум обаче то се отразява възпиращо, освен ако не могат да генерират или наберат свеж капитал.

Пред тренда в ЕС

Досега България с нейните 0.5% беше един от малкото европейски пазари където въобще антицикличният буфер беше активиран, като по-високи нива имаше само в Норвегия (1.5%), Чехия (1%) и Словакия (1%). Сега с анонсираното покачване до 1.5% от началото на 2023 г. и до 2% през октомври 2023 г. България остава сред страните с най-високи нива, макар че предстои активирането на буфера и в доста други страни.

В Чехия и Норвегия предстоят серия повишения до 2.5% още през април 2023 г., Дания също го въвежда сега, но още в края на март ще достигне 2.5%. Има обаче и много държави, където се запазва нулевото ниво.

Като цяло по-високите нива се обясняват и с това, че БНБ предпочита да залага изцяло на капиталови мерки при регулаторната си политика. В други страни надзорните органи прилагат такива насочени към потребители, които могат да бъдат таргетирани към конкретни сегменти където има повишен риск (примерно жилищни заеми или кредитиране на МСП). Те най-често са под формата на тавани на различни съотношения като loan-to-value и debt-to-income. В началото на годината именно в тази връзка Европейският съвет за системен риск (ЕССР) констатира недостатъчно добре адресиран риск на българския ипотечен пазар и препоръча на БНБ да въведе таргетирани мерки, но централната банка засега явно залага на досегашната си стратегия да държи банките свръхкапитализирани, чрез високи буфери.

Готови за още ограничения

БНБ подчертава още, че продължава да следи процесите в икономическата среда и отражението им върху финансовата система на ЕС, като отчита възможността за изостряне и кумулиране на рисковете за финансовото посредничество. По темата от централната банка препращат към последното предупреждение на ЕССР отпреди седмица.

Това може да се тълкува като знак за възможни и още извънредни мерки, ако резките движения на финансовите пазари от последните седмици прераснат в системен проблем. В началото на COVID-19 пандемията въведе пакет от действия, с който практически задължи банките да държат свръхликвидността си изцяло на депозит при нея и им забрани да разпределят дивиденти от печалбите за 2019 г., а после и за 2020 г. В началото на тази година ограниченията бяха вдигнати и банките разпределиха почти 1 млрд. лв. дивиденти. Сега обаче БНБ загатва, че не е изключено забраната да бъде върната. "В своята макропруденциална реакция на процесите БНБ ще продължи да разчита на всички инструменти в нейния макропруденциален мандат, включително ограничения върху разпределението на печалбата на банките", пише в съобщението на централната банка.