БНБ охлажда кредитния бум с по-високи задължителни резерви за банките

Резервният вариант за затягане

В условията на валутен борд сандъчето с инструменти на БНБ за влияние над паричното предлагане и кредита е доста оскъдно оборудвано. Тя не може да определя своя лихва и да предоставя ликвидност на банковата системата, така че нивото и обхватът на минималните резерви се превръщат в най-ключовия й монетарен лост. Ставката в България (10% досега, а вече 12%) е доста над тази в еврозоната (1%) именно защото БНБ не може да действа като кредитор от последна инстанция и съответно банките трябва да поддържат повече наличност, за да могат да посрещнат ликвиден натиск сами.

Чрез ЗМР централната банка може да освобождава или да изтегля ликвидност от банковата система. В най-опростен вариант механизмът работи така: банките трябва да поддържат постоянно посочения от БНБ процент от ЗМР като резерви. За такива се приемат наличностите по сметките им в централната банка, както и половината от кеша в банковите офиси и ATM устройствата им. Така при понижаване на ставката се освобождават средства, които могат да се използват за друго, а при повишаване трябва да се поддържат по-големи наличности и съответно се изтегля ликвидност. В последните месеци банките държат среднодневно по 13-14 млрд. лв. по сметки в БНБ, така че покачването от 10% на 12% вероятно ще доведе до изтегляне на 2.5-3 млрд. лв. ликвидност. Заради увеличението и при привлечените от чужди лица средства от 5% на 12% е възможно и сумата да надхвърли тези стойности и да доближи 3.5-4 млрд. лв.

За банките това означава, че вместо да могат да ползват тези средства за кредитиране или инвестиции в нещо доходоносно, те ще трябва да ги държат при 0% в БНБ, тъй като тя не олихвява задължителните резерви. Досега примерно те можеха да пласират тази свръхликвидност на междубанковия пазар, където текущо лихвата е близо 2.8%, а банките с майки от еврозоната през тях можеха да я паркират и в ЕЦБ при 3%. Или при равни други условия това би означавало някъде около 75 - 100 млн. лв. изгубен приход за банковата система при текущите лихвени нива, като предстоят и нови покачвания от ЕЦБ до края на годината. Затова и очакваният ефект от намалелия разполагаем ресурс и желанието на банките да компенсират загубата е покачване на лихвите по отпуснатите от тях заеми и забавяне на кредитирането.

Счупената трансмисия

Основната причина БНБ да прибягва до покачване на ЗМР е, че въпреки затягането на паричната политика от ЕЦБ ефект в България почти не се усеща. Той е видим на междубанковия пазар, където лихвите следват европейските, както и при заемите в евро (предимно фирмени), които са обвързани с Euribor. Tези по левовите депозити и заеми обаче останаха почти без промяна близо до рекордните си дъна, а кредитирането (особено за домакинствата) не се забавя. Дори от няколко месеца страната куриозно се оказа с едни от най-евтините ипотечни заеми в Европейския съюз.

Причината за тази счупена трансмисия е именно свръхликвидността на банките. При наличието на изобилен ресурс за пласиране и продължаващия сравнително висок приток на депозити (над 14% годишен ръст към февруари, като при фирмите той е над 23%, а при домакинствата близо 9%) конкуренцията между банките логично води до борба за клиенти и съответно до запазване на ниските лихви.

В добавка и БНБ не може (а и не иска) да следва едно към едно затягането на Франкфурт. За разлика от еврозоната, където депозитната лихва на ЕЦБ за по-малко от година от -0.5% достигна 3%, в България БНБ не олихвява нито ЗМР, нито свръхрезервите на банките над тях. Тя също първоначално миналото лято покачи своята лихва по свръхрезервите на банките от -0.7% на 0%, но след това я задържа на това ниво.

И това е до голяма степен обяснимо. При задължителните резерви повишаване на лихвата по тях всъщност би било проциклично (сега банките получават нула лева приход от принудително паркираните от тях около 13 млрд. лв. в БНБ, а примерно 3% ставка ще бъде своеобразна субсидия от около 400 млн. лв., която би им позволила дори да понижават лихви). А при свръхрезервите упражнението просто ще е прекалено скъпо - дори и в момента при нулевите нива българските банки поддържат сумарно няколко милиарда над минимума на депозит при БНБ. За да има затягащ ефект, БНБ трябва да плаща по тях премия над пазарните нива, като така ще привлече много пари в баланса си и разходът за БНБ ще стане голям. Затова и логичен избор за нея е да избере да влияе на паричното предлагане вместо чрез лихви, чрез ЗМР.

Инструмент за кризисна реакция

Макар ЗМР да са най-важната и мощна настройка в арсенала на БНБ, а може би именно заради това, БНБ не обича често да си играе с нея. В първите десет години от въвеждането на валутния борд до 2007 г. ставката е 8%. През 2004 г. при вече оформящият се кредитен бум все пак БНБ започва да затяга изискванията, като изключва от признатите резервни активи кеша на банките. А през 2005 г. въвежда и своеобразни кредитни тавани - нива на ръст на портфейлите, които ако бъдат надскочени от някоя банка, тя трябва да държи допълнителни ЗМР. Те са отменени от началото на 2007 г., а по-късно през годината БНБ за пръв път вдига процента на изискваните резерви от 8% на 12% в опит да затегне вече достигащите 50-60% годишни ръстове на кредитирането.

Това ниво се запазва до началото на 2009 г., когато скоро след фалита на Lehman Brothers ефектите на Световната финансова криза достигат България и кредитирането рязко замръзва. Тогава БНБ освобождава ликвидност, като намалява ставката ЗМР от 12% на 10%, отново допуска 50% от кеша да се признава за резерви, а също така и въвежда по-ниска ставка от 5% за привлечените средства от чуждестранни лица и 0% за привлечените средства от държавата и общините.

Оттогава досега практически не са правени промени, като централната банка предпочиташе да ползва други инструменти, за да охлажда кредитирането. Повечето от тях бяха меки вербални интервенции препоръки и предупреждения за прекомерните ръстове и акумулиращия се кредитен риск. Същевременно обаче ограничаване се търсеше и през повишаване на капиталовите изисквания - над минимумите по европейските правила. За целта БНБ ползва няколко буфера. Антицикличният капиталов буфер беше въведен и поетапно повишен до 1.5%, а от тази есен ще е и 2%. Отделно за повечето банки са предвидени и специфични допълнителни изисквания като с тях общо необходимият базов собствен капитал от първи ред (CET1) на някои банки достига и дори надхвърля 15%.

Нищо от това обаче не даде желания резултат, като дори и след започналото затягане от ЕЦБ лихвите се запазват ниски, а темпът на растеж на кредитирането (най-вече жилищното, където е около 18%) остава висок. Така явно БНБ е решила да включи и по-тежкия арсенал. Дали той ще е ефективен също не е сигурно. По балансови данни към края на февруари кешът и салдата в БНБ на банките са близо 23 млрд. лв., така че дори и след новото по-високо ниво на ЗМР ще остане внушителен излишък на ликвидност в системата.